Изненадващо човешкия начин, по който животните чувстват болка
Болката, колкото и да е неприятна, в действителност е нещо потребно. Тя ни споделя, че някъде има проблем и би трябвало да се погрижим за него. Хората елементарно могат да споделят дискомфорта си един с различен, само че с животните от време на време е по-трудно.
Това ни кара да си задаваме въпроса: „ Дали животните изпитват болката по същия метод, по който и ние – и по какъв начин можем да разберем? ”
Бозайниците имат същата нервна система, усещания и страсти, които вземат участие в прекарването на болежка, споделя еволюционният биолог Марк Бекоф.
Това дали бозайниците изпитват болежка по метода, по който и ние, не е ясно, само че това не значи, че не я изпитват.
Има някои знаци, които ни оказват помощ да разберем по какъв начин животните – изключително домашните – показват физическото страдалчество.
Например кучето Фостър на Дороти Браун има фантомна болежка в крак, който е ампутиран откакто го е блъснала кола.
„ Той скача от сън, плаче и гледа мястото, където е бил кракът му “ – споделя Браун, която преподава хирургия във Ветеринарната болница към Университета на Пенсилвания. „ Хората с ампутирани крака също изпитват този феномен. “
Ветеринарите разчитат на наблюдателните притежатели да рапортуват за промени в държанието, които може да са знак за мъчителни положения, да вземем за пример в случай че домашният любим спре да играе или загуби вкус, прибавя Браун.
Учените са създали „ скали на гримасите “, употребявани първоначално за деца, за мишки, зайци, плъхове и коне. Всяко животно демонстрира избрани физически промени, които са знак за болежка. Зайците да вземем за пример изпъват мустаци, свиват очи и завъртат уши обратно.
Науката поддържа изказванието на ветеринари и притежатели, че могат да видят болката „ в очите и в лицето им “, споделя Браун.
Тълкуването на болката е по-трудно при животни, които не са бозайници, да вземем за пример при влечугите, тъй като „ те не нямат лицеви изражения като бозайниците – доста от тях даже нямат клепачи “ – споделя Бри Пътман, теоретичен помощник в Естественоисторическия музей на Лос Анджелис.
