„Трупното цвете“ цъфти за първи път от години – и ароматът му е страшен
Екземпляр колосален аморфофалус (Amorphophallus titanum) още прочут като трупно цвете в градините Кю, Лондон, Англия, разцъфтява за първи път от години, отделяйки присъщата си отблъскваща миризма.
Растението е разказано за първи път през 1878 година от италианския ботаник Одоардо Бекари, който го открива в Суматра, Индонезия. Бекари изпраща семена в няколко ботанически градини, в това число в Кю, където странните растения се отглеждат и учат към този момент повече от век.
Растението цъфти рядко и нередовно, само че жестоко казано на всеки 7-9 години съгласно плана Eden. Когато това се случи обаче, цветята са впечатляващи за очите… и мъчителни за носа. Но след няколко къси дни назалната тъга свършва.
„ Съцветието е с великански размери. То се състои от лопатка, която в основата си образува тръба, в която под дребните мъжки цветове са ситуирани дребни женски цветове. Чашката се отваря следобяд и през първата нощ женските цветове разцъфват “, се изяснява в публикация за развъждането им.
„ На къси шпации от време се отделя мощна миризма на мърша, само че единствено за къс интервал през първата нощ, когато растението е в женската си фаза. Към края на първата нощ петурата (широка част от листото на растение) може да се затвори малко или доста. През втората нощ мъжките цветове разцъфтяват, като отделят жълт прашец. На втория ден съцветието се затваря изцяло и може да остане изправено още към един ден. След това съцветието пада. “
„ По време на разцвет най-често разказват миризмата му като на разлагащо се животно, мъртва мишка, нечистоплътно и сходно на сяра “, се изяснява в публикация за съединенията, отделяни от цветето. „ Въпреки че се създават по едно и също време, обособените летливи молекули, отделяни по време на женския разцвет, включват: диметил дисулфид (миризма, сходна на чесън), диметил трисулфид (неприятна миризма), метил тиоацетат (сярна миризма) и изовалерианова киселина (миризма на сирене, пот). “
Миризмата, която е една от най-силните, отделяни от растенията в света, е потребна за цветето в дивата природа, защото му оказва помощ да притегля опрашители.
„ Цветовете са способни и да се затоплят до 37 градуса по Целзий, с цел да заблудят в допълнение насекомите “, споделя пред Live Science Тим Полак, цветар в Ботаническата градина в Чикаго. „ Насекомите си мислят, че цветето може да е храна, влитат вътре, схващат, че няма какво да ядат, и отлитат с прашец по краката си. Този развой обезпечава непрестанно опрашване на типа. След като разцъфне и опрашването завърши, то пада “.
В момента цветето в Кю е отворено, само че няма да е отворено за дълго – нормално цъфти единствено ден-два.
