Има ли бездънни езера?
Езерата с впечатляваща дълбочина или неповторими геоложки характерности, които скриват същинския им мащаб, постоянно са подвеждащо наричани „ бездънни “. Въпреки че ся много разнообразно водно тяло – има ги на зашеметяващи височини и са способни да провокират лични цунамита – те към момента нямат една характерност: действителна бездънна дълбочина.
Някои езера обаче са впечатляващо покрай бездънието, защото се спускат на големи дълбочини или се отличават с характерности, които основават илюзията, че не престават безпределно надолу.
Най-дълбокото езеро на Земята, Байкал, доближава невероятните 1642 метра. То се намира в Сибир, Русия, и съдържа към 20% от незамръзналата сладка вода на Земята, което го прави най-голямото сладководно езеро по размер.
Като най-старото известно езеро в света, образувало се преди към 25 милиона години, забележителната му дълбочина се дължи частично на тектоничната интензивност на региона, защото то се намира на границата на дивергентните плочи. Сгушено в най-дълбокия континентален разлом на планетата, езерото се зарежда от над 300 реки и се отводнява единствено от една, като дъното му е недостъпно на повече от километър под морското ниво.
Танганика покрай град Кигома, Танзания
Друго езеро, за което елементарно може да се допусна, че е бездънно, е езерото Танганика, ситуирано в Африка на границата със Замбия, Бурунди, Танзания и Демократична република Конго. С дълбочина 1436 метра то е второто по дълбочина в света, а с дължина 660 километра е и най-дългото сладководно езеро. Със солените си води езерото се намира на кръстопътя на източните и западните африкански флористични региони, поддържайки богато многообразие от растителни и скотски типове.
Сеноте на Юкатанския полуостров
Освен езерата, които са просто необикновено дълбоки, други впечатляващи водни басейни, които наподобяват „ бездънни “, са под формата на понори и сеноти – които се образуват, когато горната част на пещерна конструкция се срути, разкривайки огромна, изпълнена с вода празнина.
Тъй като сенотите се образуват към от време на време големи пещерни системи, от повърхността те могат да наподобяват като елементарни езера, само че имат дълбока основа, която се простира до пещерното пространство изпод. Разпространени на полуостров Юкатан, сенотите в миналото са били употребявани като места за ритуални жертвоприношения, при които предмети, а от време на време и хора, са били хвърляни в видимо безкрайните им дълбини.
Голямата синя дупка
Голямата синя дупка в Карибско море е великански подводен понор, който стига 124 метра. От въздуха дупката наподобява като голяма пещера, заобиколена от плитчини, като тази примамлива конструкция и нейните чисти води я вършат известен обект за гмуркачи.
В Съединените щати в националния парк „ Бездънни езера “ в Ню Мексико се намират девет дупки, чиято дълбочина варира от 5,5 до 27 метра. Мътните води на езерата може би са подхранвали мита за тяхната „ бездънност “. Според сведенията обаче името на парка произлиза от група вакерос – мексикански каубои – които в опит да измерят дълбочината на езерата завързали въжета и ги пуснали във водата. Когато въжетата не съумели да доближат дъното, езерата били оповестени за „ бездънни “.
Макар че никое езеро не е в действителност бездънно, някои от тях се приближават до тази формулировка с впечатляващите си дълбочини или характерности, които най-малко основават илюзията за безконечност. Тези езера съхраняват антични екосистеми и дават скъпи сведения за историята на Земята, доказвайки, че въпреки в никакъв случай да не открием същински бездънно езеро, и тези, които си имаме, могат да бъдат все по този начин очарователни.
