Божидар Димитров връща Историята на Паисий на атонските монаси, 1998

Божидар Димитров връща Историята на Паисий на атонските монаси, 1998 година
Изнасянето на „ История славянобългарска “ от българския манастир „ Захари Зограф “ в Атон, е една от най-големите секрети интервенции, свързани с културно-историческото разузнаване. В интервал от 13 години Държавна сигурност приготвя дело с кодовото име „ Маратон “, което води до сполучлив край задачата една от най-големите реликви да бъде прибрана в България. „ Труд “ се срещна с Иван Генев, единият от двамата български разузнавачи, които в края на 1985 година в Атон правят подмяната на оригинала на ръкописа на Паисий с съвсем съвършено копие, направено по шпионски микрофилми.

Изпълних дълга си към родината, а връщането на реликвата беше неточност

– Господин Генев, чия е концепцията за вземането на ръкописа на „ История славянобългарска “ от нашия манастир в Атон? Разкажете малко повече за тази интервенция през 80-те години.
– Специалната интервенция по вземането на ръкописа на „ История славянобългарска “ се споделя „ Маратон “ и е част от огромната разработка – „ Цитаделата “, на Първо основно ръководство на Държавна сигурност. Идеята да се приберат от Европа и света всички полезности и български реликви, които имаме, беше на Людмила Живкова, ръководител на Комитета по изкуство и просвета. Операцията беше предоставена на отдел 14-и, касаещ културно-историческото разузнаване, основан през 1972 година след решение на Секретариата на Централен комитет на Българска комунистическа партия от същата година за запазване на българските културни монументи в чужбина. Мероприятието в действителност е било набелязано още тогава, а началото на интервенцията е обещано през 1982 година.

– И по кое време в действителност съумява да се осъществя?
– След три години. През 1985-а – тогава бях консултант и заместител на генералния консул в Солун, си пристигнах в София и разбрах, че ще бъда участник в създаването „ Маратон “. В началото нямаше период, търсеше се комфортен миг. Поискахме позволение от гърците да отидем до манастира ни в Атон. За там заминахме двама чиновници на разузнаването – моя благосклонност и Венцислав Агайн, той работеше в посолството ни в Атина, както и още един „ чист човек “ – имам поради да не е обвързван със службите, Динко Пехливанов.

– Как стана заминаването ви?
– Тръгнахме за Атон с моята кола – Датсун Станца. Изработеното от експерти копие на „ Историята “ бяхме сложили в дипломатическа чанта с тайник, направен особено за интервенцията. Целта – да вземем оригинала и нашата научна мисъл да го изследва и обработи, тъй като на някои от страниците се беше появил плесен. А по този начин можеше да загубим най-ценната книга за българите. Освен това тогава се прокрадваше и тезата, че ценители на антики желаят да платят или на някого от манастира, или на някой приходящ, който да ги достави с Историята. Т.е. тя да бъде открадната. Нашата цел беше единствено една – тази българска светиня да бъде непокътната за поколенията, а направеното копие бе поради монасите. От разузнаването решиха, че нито хората в расо, нито пък поклонниците, които посещават манастира, не би трябвало да бъдат обиждани. Затова копието бе безусловно достоверно и единствено специалист можеше да разбере, че това не е оригинал.

– Знаете ли по какъв начин и от кого е било направено копието на Историята?
– Затова разбрах след това. Негови създатели са доцент Михаил Енев – учител в Софийския университет по снимка, дружно с реставратора Петър Митанов – член на ефория „ Зограф “. Двамата постоянно са ходели до манастира. По задачата работили мъчително и двамата началници в Комитета по вероизповеданията – някогашният дипломат в Атина Любомир Попов – ръководител, и заместникът му полк. Христо Маринчев. Между другото на Матанчев преди време е бил отхвърлен достъп до Атон, което удължи във времето интервенцията. Копието в действителност мъчно можеше да се разграничи от оригинала с просто око. То е направено въз основа на фотоси – събрани са в микрофилм, от Мишо Енев за няколко години. В София получих и плексигласова кутия, в която да сложим реликвата.

– Разкажете по-подробно по какъв начин направихте замяната на ръкописа, за по кое време го планирахте?
– Тримата пристигнахме в българския манастир „ Свети Георги Зограф “ навръх Никулден – на 18 декември 1985 година. На Атон всички съблюдават празниците и служенията по остарелия календар. Посрещнаха ни неколцината български монаси, измежду тях и библиотекарят дядо Пахомий. Той беше необикновен българин, малко гърбавичък, дребничък и мъчно се разбираше какво приказва. Само аз схващах какво споделяше, другите ме гледаха, с цел да им кажа думите му. В София авансово бе разисквано дали да му се доверим, само че взеха решение подмяната да стане без негово познание, защото смятаха, че той ще се възпротиви. Дядо Пахомий бе доста ревнив страж и следваше строго правилото нищо да не се изнася от библиотеката.

– И какво направихте, с цел да не разбере дядо Пахомий за промяната?
– За да можем неусетно да заменяем оригинала с копието, помолих дядо Пахомий да се качи на горния етаж, с цел да донесе един документ, за който знаех, че се намира там. Монахът с принуда се качи нагоре и тъкмо в този интервал аз и Агайн сменихме изданията. Взех оригинала и го дадох на Венци, а копието сложих в кутията. Разтворихме го на 34-та страница, както беше и оригиналът. Динко нищо не видя, тъй като в същото време той разглеждаше с интерес в близост. Тъкмо намазахме капака на плексигласовата кутия с бързо съхнещо лепило и Пахомий се върна с документа. Казах му: Дядо, да знаеш, че по искане на Христо Маринчев слагаме капака, с цел да се резервира добре ръкописа, да не го пипа всеки, който пристигна в манастира. И духовникът не се усъмни.

– Къде скрихте оригинала?
– В дипломатическото куфарче с тайника. Никулден беше огромен празник за монасите и тримата останахме четири дни в манастира. Още си припомням вкусната прясна риба, невероятните самуни самун, които монасите бяха изпекли, киселото зеле, а аленото вино беше необикновено. Тръгнахме си на четвъртия ден. Когато наближихме пристана, с цел да се качим на корабчето, което да ни заведе на сушата отвън Атон, двамата с Агайн отдалече видяхме, че гръцките чиновници там бъркат в чантите на всички за инспекция. Предупредих Венци да действаме бързо, тъй като ръкописът ще бъде открит и тогава жална ни майка. Агайн работи незабавно и по най-бързия метод извади книгата и я мушва откъм гърба в панталона си. Връхната му дреха го прикриваше и с помощта на бързата му реакция, спасихме ситуацията. Когато пристигна нашият ред за инспекция, чантата бе обширно тествана, и ни пуснаха да се качим. На корабчето нямахме проблеми и когато пристигнахме, се качихме на датсуна, паркиран покрай пристана преди няколко дни.

– Добре, а по кое време третият ви сътрудник научи за промяната на оригинала с копието?
– През цялото време Динко Пехливанов даже и не подозираше какво сме създали. Като тръгнахме за Солун, по пътя бяхме доста гладни, намерихме една дребна таверничка и отбихме. Както си седяхме на масата, внезапно Венци Агайн ме попита в колата ли съм оставил Историята. „ С мен е, да не съм вманиачен да я оставя “, незабавно го срязах. Динко като чу това, не можеше да повярва защо приказваме. Като разбра, че в действителност е бил очевидец на това, без да го забележи, дълго време ни се сърдеше.

– Когато се прибрахте в Солун къде оставихте Историята?
– Заключих реликвата в касата си и се обадих на Центъра в София, че интервенцията наред е приключила. Прецениха, че няма да е добре да я караме с кола до България, поради разнообразни рискове на границата, и беше решено да я изпратим с дипломатическата поща. След години разбрахме, че откакто истинският ръкопис на Паисий е към този момент в България, се оказва, че никой не го желае. Изключително стеснен кръг от хора са знаели, че Историята е тук, от самото начало тя стои в касата на шефовете на разузнаването, първо при ген. Васил Коцев, по-късно при ген. Владо Тодоров, до момента в който стигне до ген. Бриго Аспарохов.

– Г-н Генев, а Комитет за Държавна сигурност (на СССР) знаеше ли за това, което е замислено, за интервенция „ Маратон “?
– Не зная, те си контактуваха с началника на ръководството. Но надали не е знаело, двоумя се, въпреки всичко интервенцията беше огромна.

– Според починалия професор Божидар Димитров е имало по-ценни неща от Историята в манастира – той има поради Драгановския елей и Служебника на Патриарх Евтимий от XIV век. Дори се приказва също, че имало и към 100 кг златни монети. За тях нямахте ли задача от Държавна сигурност?
– Не мога да преценява какво е било по-важно от Историята. Но касата в манастира се пази с три ключа. Всеки от тях се държи от тримата – игумена, дядо Пахомий библиотекаря, и още един духовник – доста болен, само че беше дирек в манастира. За да бъде отключена касата, би трябвало да се съберат тримата. Затова сходно нещо би било доста мъчно да се вземе.

– Ако в действителност е имало толкоз доста злато, за какво манастирът е бил в такова плачевно положение много години?
– По принцип монасите там са стиснати хора в положителния смисъл на думата – те мислят отсега нататък – в случай че станат гладни години, какво ще вършат след това.
Не съм сигурен дали версията за 100-те кг злато е вярна. Но там имаше доста скъпи икони и много от тях са изнесени. Нищо чудно и хора от манастира да са помагали за това. Когато изпращат някого за Солун да вземем за пример, или на друго място, те треперят до момента в който им дадат пари. Наистина бяха стиснати хора. Водели сме договаряния с един богат търговец на антики и галерист – името му беше Бакойоргос. Той искаше да наеме земите на нашия манастир, те са на втория ръкав в Халкидики, който гледа към Атон – 17 декара гори с невероятна плажна линия. Скалисто като при Камен бряг, нямаше път до такава степен. Бакойоргос искаше да вземе единствено плажната линия. Сделката не стана, само че след това към този момент доколкото съм чувал, плажната линия беше продадена.

– Имате ли пояснение за какво президентът Петър Стоянов през 1997 година реши да върне Историята на манастира?
– Нямам визия, считам, че го е решил без да пита. Проф. Божидар Димитров обаче е знаел за желанията му. Гърция изобщо не е подемала въпроса за Историята. Чак като се разшумя тук по този въпрос, те възбудиха едно дело против незнаен причинител. Това е. От гърците обаче може всичко да се чака. Спомням си, че гърците унижиха и се подиграха с Петър Стоянов. Той отиде с Историята да погъделичка егото си там, а съседите пратиха при него единствено някакъв заместник-завеждащ отдел да го посрещне. Трябваше най-малко министърът на Северна Гърция да пристигна. Подминаха го. Цяла делегация отиде до манастира. Някой беше предложил да даде второ копие на Историята и се обадил на Божидар – изискал обаче 25 000 $. Шефът на НИМ споделил, че няма тези пари, а насреща му дали отговор: „ Тогава аз няма да я правя подарък “. След това същият този човек сякаш се бил обадил на Петър Стоянов и президентът сподели тогава, че не бил изискал и един цент… (Бел. ред. – На 12 януари 1998 година на церемонията по предаването на историческия ръкопис участват президентът Петър Стоянов, министърът на културата Емма Москова и основният прокурор Иван Татарчев. Игуменът на Зографския манастир архимандрит Амвросий получава ръкописа от шефа на НИМ Божидар Димитров.)

– Според вас трябваше ли да връщаме оригинала на Историята?
– Не. Това беше неверно решение на президента тогава. Без да ни я желаят гърците, той реши да я връща. Защо? Този въпрос и до момента не ми дава мира. Може ли някой да не помни каква опашка, дълга 3 километра се изви тогава пред НИМ. Хора от цяла България бяха пристигнали и със сълзи на очи не даваха Историята да бъде взета.
– Днес, 33 години след оня Никулден, когато сменяхте оригинала с копие, чувствате ли се апаш?
– Не, никога. Аз съм българин, български шпионин, извършил дълга си към родината.

– Вие сте били съвсем 10 години на работя в Гърция, с изключение на в интервенция „ Маратон “, взели участие ли сте в други? Нямахте ли някой различен забавен миг в кариерата си в Атина и Солун?
– Имал съм забавни моменти. Те, несъмнено, са любопитни през днешния ден, тъй като наподобяват като на кино, само че тогава нещата не бяха по този начин. Сигурно ще ви е забавна случката, когато избяга певицата Камелия Тодорова.

– Сериозно? Това по време на вашия мандат ли се случи?
– Да. Беше горещото лято на 1987 година. В Солун започваше балканска среща на бръснари и фризьори. Гости бяха нашите от Държавно стопанско обединение „ Хигиена “, пристигна и генералния шеф Стефан Златев. В групата бяха известният стилист Капанов, а от Бургас пристигна братът на огромния артист Апостол Карамитев, който бил доста добър коафьор. Камелия Тодорова трябваше да бъде конферансие и да пее на събитието. Вечерта всички бяха настанени в хотел „ Капсис “ до жп гарата в Солун. Още не бях си тръгнал от консулството и телефонът звънна на пожар. Отсреща – Стефан Златев, който обезпокоен ме извика да дойда незабавно, изчезнала Камелия Тодорова. А на другия ден е събитието – донесла е 50 рокли и два кашона водка – всичко това намерили в стаята й. Ядосах се, тъй като доста хора зависеха от нея, тя в действителност съобщи тях. Можеше да избяга след един ден, а не да излагаме страната.

– Водка ли? И то два кашона! Голям ваучър е щяло да стане… или пък е била за търговия?
– Е, оказа се, че тя носи водката за нейна позната от Атина – Радка Кундуру, щерка на гръцки политемигранти и далечна братовчедка на Лъчезар Аврамов, той оглавяваше туризма. Радка се върна в Гърция откакто падна режимът на полковниците и имаше заведение в Атина. Уговорката е била Камелия да й донесе два кашона „ Столичная “, която беше доста евтина в България тогава. Е, Радка несъмнено, щеше да я продаде на баснословна цена в бара си. Всъщност, Радка уредила вечерта да тръгнат с кола от Атина към Солун, с цел да вземе водката. Пристига тя на другия ден, а от Камелия – никаква диря. Щяхме да й дадем единия кашон, само че тя беше напряко гневна, фръцна се и потегли незабавно – не пожела да го вземе.

– Успяхте ли да разберете незабавно какво се е случило с Камелия и по какъв начин е съумяла да ви заблуди?
– Търсихме я, само че Солун да не дребен град, на всички места можеше да е. Разбира се, като консул още същата вечер разбрах каква е работата. Обадих се на един мой човек, който имаше другари в американското генерално консулство, И той ми сподели, че Камелия ще пренощува в американското генерално консулство. Дошъл е един мъж – канадец или е немец, не знаеха какъв е, тъй като е имал два типа паспорти. Утре им било уредено да изчезнат двамата със аероплан. Веднага споделих това на нашите в София за случая. Е, този случай не можа да помрачи празника ни на другия ден – всичко мина доста добре, намерихме си друга водеща… Хората в този момент обичат да слушат такива разкази, само че би трябвало да знаят, че разузнавачите не са участници в екшъни, а хора патриоти, за които достойнството на родината беше над всичко.

Нашият посетител

Иван Генев през днешния ден е на 78 години. Роден е във Варна. Има два мандата в Гърция – първо в столицата Атина, където завежда консулската работа в интервала 1976-1980 година. Вторият му мандат е в Солун – там е заместител общоприет консул 1983-1988 година. Той е един от участниците в интервенция “Маратон ” на Държавна сигурност.