Пет албума от 2025, които не трябва да се пропускат
След като сменихме календара с този за 2026, пристигна разумното време и за ретроспекция на отминалата година в музикален проект. Вече говорихме за концертите, които видяхме у нас, в този момент дано погледнем (и чуем) албумите, които излязоха през 2025 година и е доста евентуално да не са стигнали до плейърите ви.
Dax Riggs – “7 Songs for Spiders ”
Персоналният ми любимец за годината по ред аргументи. Първата е и най-личната – един от обичаните ми гласове и актьори, във всяка една от групите, в които е пял и свирил. И най-много солово. Тук приказваме за луизиански фолк рок, облечен в топла потиснатост. Седемте песни са доста малко след гигантската пауза от 15 години сред последните два албума на Дакс Ригс и 10-те години, в които не е излизал на сцена. Той обаче е записал доста повече, като е избрал тези седем, тъй като вижда и чува свързваща нишка в тях.
Bushfire – “Snakes Bite Tales ”
Много е евентуално името на петорката от Дармщат да не ви приказва нищо, макар че свириха и в София преди 11 години. Bushfire свирят тежък рок по този начин, както прилича на тайфа от ъндърграунда – шумно, напомпано и юначен. Нали се сещате за оня израз – „ Танцувай по този начин като че ли никой не гледа “. Те свирят по този начин – без да се преценяват с трендове и радиофоничност, Bushfire свирят хеви рок най-много за себе си. Сигурно по тази причина и толкоз ги обичат дребното им, само че правилни почитатели.
Buddy Guy – “Ain`t Done with the Blues ”
Един от последните огромни живи блусари, Бъди Гай, издаде 20-ият си солов студиен албум на 30 юли, денят, в който навърши 89 години. Точно по този начин, китаристът и артист тази година ще направи 90 и все по този начин свири онлайн и издава превъзходен типичен блус. Само чуйте “Been There Done That ” и ще видите какво прави Бъди Гай от над 60 години. Чист, прекрасен, топъл, почтен блус. И отнесе поредна номинация за „ Грами “ за обичаен блус албум.
Robert Plant – “Saving Grace ”
Ако човек свързва името на Робърт Плант единствено с титаничните Led Zeppelin, доста е евентуално новият му албум “Saving Grace ” да го свари неопитен. Ако именита тайфа използваше блус стандарти и обичайни песни, с цел да ги напомпа с мълниеносен рок, в соловата си кариера Плант по-скоро връща лентата и записва типичен фолк, блус и блуграс. И до момента в който доста от динозаврите на рока издават в най-хубавия безлични и непотребни албуми, грациозността, с която Робърт Плант остарява е присъща единствено на шепа актьори. Албумът е сбирка от песни на блус и фолк музиканти от началото и средата на предишния век, а Робърт Плант, в компанията на певицата Сузи Диан и групата, с която свири повече от 7 години ги трансформират в цветен букет от красиви мелодии, подобаващи за дълъг път, топла нощ и съзерцаване.
Florence + The Machine – “Everybody Scream ”
През 2023 година Флорънс Уелч се подлага на животоспасяваща интервенция. Възстановява се и се обръща към фолклора на Албнаиона, езическият фетиш към женското начало. Темите в албума са увличащ ураган от лирика, вещерство, фолклорен смут, мистицизъм и магия. Непогрешимият ѝ инди фолк рок, с пауър поп и барокови нюанси в никакъв случай не е звучал толкоз всепомитащо, сурово и по едно и също време с това хипнотично. Флорънс изкарва на показ грубата и свирепа страна на женствеността, нейната мощност, само че и притегателност – такава каквато е виждана от езическите времена до през днешния ден. Не е чудно, че го издаде на 31 октомври – не просто Хелоуин, ами и езическият Сауин, езическият празник на келтите, на който воалът сред животът и гибелта изтънява, годината отминава и зимата подухва мъртвешки студ. “Everybody Scream ” не е просто поп музика; това е ерозия на мита за недосегаемата богиня, от която се ражда доста по-истинско, кървящо и първично създание.
Музикалната палитра на отминалата 2025 година включва още десетки, в случай че не стотици чудесни албуми, за които просто няма по какъв начин да откъснем нужното време и дигитално пространство. Те са там, чакат да ги открием и да слушаме. А новата година към този момент е тук и носи цялостни кошници с музикални блага.
Текст Ивайло Александров
Dax Riggs – “7 Songs for Spiders ”
Персоналният ми любимец за годината по ред аргументи. Първата е и най-личната – един от обичаните ми гласове и актьори, във всяка една от групите, в които е пял и свирил. И най-много солово. Тук приказваме за луизиански фолк рок, облечен в топла потиснатост. Седемте песни са доста малко след гигантската пауза от 15 години сред последните два албума на Дакс Ригс и 10-те години, в които не е излизал на сцена. Той обаче е записал доста повече, като е избрал тези седем, тъй като вижда и чува свързваща нишка в тях.
Bushfire – “Snakes Bite Tales ”
Много е евентуално името на петорката от Дармщат да не ви приказва нищо, макар че свириха и в София преди 11 години. Bushfire свирят тежък рок по този начин, както прилича на тайфа от ъндърграунда – шумно, напомпано и юначен. Нали се сещате за оня израз – „ Танцувай по този начин като че ли никой не гледа “. Те свирят по този начин – без да се преценяват с трендове и радиофоничност, Bushfire свирят хеви рок най-много за себе си. Сигурно по тази причина и толкоз ги обичат дребното им, само че правилни почитатели.
Buddy Guy – “Ain`t Done with the Blues ”
Един от последните огромни живи блусари, Бъди Гай, издаде 20-ият си солов студиен албум на 30 юли, денят, в който навърши 89 години. Точно по този начин, китаристът и артист тази година ще направи 90 и все по този начин свири онлайн и издава превъзходен типичен блус. Само чуйте “Been There Done That ” и ще видите какво прави Бъди Гай от над 60 години. Чист, прекрасен, топъл, почтен блус. И отнесе поредна номинация за „ Грами “ за обичаен блус албум.
Robert Plant – “Saving Grace ”
Ако човек свързва името на Робърт Плант единствено с титаничните Led Zeppelin, доста е евентуално новият му албум “Saving Grace ” да го свари неопитен. Ако именита тайфа използваше блус стандарти и обичайни песни, с цел да ги напомпа с мълниеносен рок, в соловата си кариера Плант по-скоро връща лентата и записва типичен фолк, блус и блуграс. И до момента в който доста от динозаврите на рока издават в най-хубавия безлични и непотребни албуми, грациозността, с която Робърт Плант остарява е присъща единствено на шепа актьори. Албумът е сбирка от песни на блус и фолк музиканти от началото и средата на предишния век, а Робърт Плант, в компанията на певицата Сузи Диан и групата, с която свири повече от 7 години ги трансформират в цветен букет от красиви мелодии, подобаващи за дълъг път, топла нощ и съзерцаване.
Florence + The Machine – “Everybody Scream ”
През 2023 година Флорънс Уелч се подлага на животоспасяваща интервенция. Възстановява се и се обръща към фолклора на Албнаиона, езическият фетиш към женското начало. Темите в албума са увличащ ураган от лирика, вещерство, фолклорен смут, мистицизъм и магия. Непогрешимият ѝ инди фолк рок, с пауър поп и барокови нюанси в никакъв случай не е звучал толкоз всепомитащо, сурово и по едно и също време с това хипнотично. Флорънс изкарва на показ грубата и свирепа страна на женствеността, нейната мощност, само че и притегателност – такава каквато е виждана от езическите времена до през днешния ден. Не е чудно, че го издаде на 31 октомври – не просто Хелоуин, ами и езическият Сауин, езическият празник на келтите, на който воалът сред животът и гибелта изтънява, годината отминава и зимата подухва мъртвешки студ. “Everybody Scream ” не е просто поп музика; това е ерозия на мита за недосегаемата богиня, от която се ражда доста по-истинско, кървящо и първично създание.
Музикалната палитра на отминалата 2025 година включва още десетки, в случай че не стотици чудесни албуми, за които просто няма по какъв начин да откъснем нужното време и дигитално пространство. Те са там, чакат да ги открием и да слушаме. А новата година към този момент е тук и носи цялостни кошници с музикални блага.
Текст Ивайло Александров
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ