Петко Василев: В нашата школа учим децата на феърплей във футбола и в живота
Петко Василев, футболен треньор на набор 2012 година в школата на Левски-Раковски, в интервю за предаването " Спортът на ФОКУС " по радио " ФОКУС “
Разкажи ни за твоя житейски и футболен път, по какъв начин се стигна до това да си треньор в Левски-Раковски?
Здравейте. Стигна се напълно инцидентно. Видях една публикация, че набират дечица. Реших да звънна на посочения телефон и попитах, щом се набират деца, дали имат потребност и от още треньори. След което тогавашният админ на клуба ме свърза с господин Станислав Ангелов , направихме среща и доста бързо се случиха нещата. Той повярва в мен и към този момент 5-6 години съм отпред на набор 2012 в Левски-Раковски.
Къде си упражнявал и играл като младеж и по-късно?
Аз съм младеж на Локомотив (София) и бях там от първи до седми клас. След това минах през школата на Септември (София). Може би най-хубавите ми години като младеж бяха точно там. След това за малко отидох в Славия и оттова започнах в мъжкия футбол, насочих се към Сливнишки воин, по-късно Верея (Стара Загора) във В група. После, когато трябваше да играем в Б група, претърпях интервенция на менискуса, мислех да спирам с футбола, само че напълно инцидентно по този начин се завъртяха нещата и се върнах в Локомотив (София) през 2015 година, когато изпаднаха от А група и ги изхвърлиха във В група. Тогава направихме доста късна подготовка, тъй като не се знаеше до последно дали ще има футболен клуб Локомотив (София) или не, събра се много огромна група от футболисти, към 50 индивида, и в последна сметка започнахме шампионата във В група. Изиграхме един мач от шампионата, един мач от Купата на България и тогава Кристиан Добрев , който беше изпълнителен шеф в ПФК Септември, ни оказа помощ да си платим разноските към първата среща в шампионата, тъй като притежателите, които бяха тогава в Локомотив (София), всеки ден ни лъжеха: през днешния ден ще има пари, на следващия ден ще има пари, а пари нямаше.
Така наречените Лаурел и Харди?
Да, от Пловдив. И стана ясно, че тимът няма да се съществува. След този мач в действителност се разпаднахме. И тогава Иван Василев пое Локомотив (София) в окръжните групи. Точно по това време там си беше кланица по терените и не беше моето. Тогава се насочих към частния клуб София Спорт, където бях за малко.
Така последователно ти се ориентираш към треньорството и най-много към работа с деца. В Левски-Раковски, където си сега, какво е значимо да знаят родителите за набора, който водиш, 2012 година? Защо един родител да запише детето си във вашата школа?
Тук в този момент към този момент идва и въпросът самият родител какво желае от детето – дали просто да тренира някакъв тип спорт, дали желае да реализира някакви триумфи или някакви други аргументи, с цел да не седи у дома и да играе електронни игри да вземем за пример. Ние сме отворен клуб, одобряваме всички деца. Нито едно дете до момента не сме отхвърлили, тъй като за нас е значимо да дадем късмет на всеки. В набор 2012 имаше доста деца и бяхме ги разделили на 3 групи. От трета група, които бяха на напълно начално равнище, има деца, които се изкачиха до втора. В момента има и деца в първа група, които започнаха от най-ниското ходило. Моят зов към родителите е да записват децата да спортуват, пък в случай че сега не им се отдава този спорт, не се знае след няколко месеца по какъв начин ще се завърти колелото, и в случай че детето бъде отдадено и отдадено към дадения тип спорт, дали няма да му се случат нещата по натурален път.
Ако едно дете желае да тренира футбол, само че няма нужните качества, на какво го учи школата, като житейски и морални достолепия?
Дечицата, които пристигнаха в самото начало, дори не знаеха и разпоредбите на играта. Аз ги възпламених по футбола, посях любовта към този спорт и последователно те започнаха да гледат футбол, да се пробват да вървят наедно с другите, макар че изостават. Имаше дечица с наднормено тегло, които сами идваха при мен с молба за още извършения и тренировки, с цел да се развиват и вървят напред. Това е, може би възпламених искрата у дечицата, с цел да спортуват и да не се отхвърлят като се сблъскат с някаква спънка.
Как ще коментираш някои обвинявания, че школите са като един тип хранилище за събиране на такси?
Ами, може би обстановката е 50 на 50. По мое време школите бяха доста малко - Локомотив (София), Славия, ЦСКА, Левски, Локомотив 101, Септември и толкоз. Сега, единствено в София, има над 250 школи. Частни школи, всеки втори, който мисли, че схваща от футбол, взема решение да сътвори школа.
Президентът на БФС Георги Иванов оповести точното число - 277 школи в столицата. Значи в това има пари, по този начин ли?
Има пари, само че пък страдат съгласно мен децата, тъй като множеството такива школички вземат решение да образуват един-два набора, от една страна поради месечните вноски, от друга поради някакви облаги, което мен не ме интересува. Но съгласно мен не е добре. Защото в набор 2012 предходната година, когато играхме Футбол 9, бяха 60 и няколко тима. А когато започнахме да играем Футбол 11, отборите станаха на половина. Защо? Защото множеството тимове нямат задоволително брой играчи. Те държат една група футболисти до един избран миг, и когато условието към този момент е да се играе 11 на 11, те олекват, отхвърлят се и много деца остават без тимове. Така няма по какъв начин да се случат нещата.
Т.е. те освобождават тези към този момент навършили пределните години деца и основават нови набори и групи от още по-малки деца за нови такси?
Да. Почват да набират дечица от по-малките възрасти, с цел да ги избутат до Футбол 11 и по-късно не ги интересува.
Реално тези момчета, които към този момент би трябвало да играят във Футбол 11, те се оказват на улицата, тъй като огромните тимове към този момент са си формирали своите съществени сформира.
Някои академии основават една група деца и откакто решат да ги разформироват, децата не знаят къде да поемат. Има доста смесени групи. Нашият тим е играл против смесени отбори – родени 2012, 2013, 2014, 2015. Това не е добре нито за единия тим, нито за другия. Какво развиване ще имаш, като не си точния в набор от деца и си миксирал някаква група да играят някакъв футбол? Да де, но по какъв начин ще израснат по този метод?
Не е ли по-честният метод академиите и школите, виждайки децата, които нямат данни за футбол, да го кажат на родителите: " Вашето дете не става за футбол, ще тренира единствено за здраве при нас, само че дано да обича футбола “. И родителите да решат дали си коства да не престават да влагат средства.
По принцип, да. Пак споделям, при нас нито едно дете не сме върнали, тъй като не се знае дали няма да се окаже идващия Роналдо .
Един от проблемите в българските школи е този сбазите и неналичието на задоволително терени. 277 школи в София. Къде упражняват тези деца?
Това е може би един от най-големите проблеми. Отборите, които имаме база, сме извънредно малко. Повечето школи, употребяват Националната футболна база на Бояна, там са 7-8 тима, играят на 3/4 терен, на някакви половинки, което не е добре за този формат, по който те упражняват и играят футбол. Всяко едно изкуствено игрище е населявано от много тимове и несъмнено има проблем, тъй като децата не могат да упражняват пълноценно.
Вие по какъв начин сте решили тази задача на стадион " Раковски “?
В момента имаме два терена. Главният ни терен е напълно от естествена трева, а хибридният ни терен е миксиран сред естествена и изкуствена треваq r може би e един от дребното терени с такава настилка в Европа. В момента построяваме още две изкуствени стадиони на нашата база. Имаме концепция да създадем по-приятно мястото за тренировки, тъй като местоположението ни е такава, че много деца имат предпочитание да упражняват при нас.
Зимата по какъв начин се оправяте с минусовите температури? Имате ли балон?
Не, нямаме балон и ще кажа за какво. В балоните, съгласно мен, има най-вече вируси. Когато доста тимове упражняват поредно в един балон, там се развъждат най-вече микроби, тъй като няма добра вентилация на въздуха. По наше време балоните не съществуваха, за мен футболът би трябвало да се играе на чист въздух. Тогава децата се каляват и са доста по-здрави.
Знае се, че възнаграждението на един футболен треньор в частна школа се образува от таксите, които родителите заплащат, с цел да упражняват техните деца. Доколко заплащането на тази месечна такса от страна на родителите им разрешава да се държат на моменти безпардонно, поучително, невъзпитано към треньорите, към другите деца, към противниците по време на мачовете?
Да, това е значителен проблем, тъй като множеството родители си мислят, че като заплащат такса, имат цялостните права, което е неверно. Таксата се дава за развиването на детето, оттова нататък треньорът е индивидът, който е способен да го построи като персона, като футболист и така нататък Много родители си мислят, че схващат от футбол. И те са най-големият зложелател на футбола, съгласно мен. Аз първоначално съм се сблъсквал с такива родители. Радвам се, че на този стадий съумявам да ги стопирам. Гледам други тимове, когато играем против тях, напряко е ужасно. Има неприлични крясъци, викания, обиди. Да, ние сме на футболен мач, само че въпреки всичко сме на футболен мач на деца. Те не разграничават двете неща – мъже и деца.
Как постъпвате, в случай че има такива родители във вашия тим, които се държат невъзпитано?
Аз имах един подобен сходен проблем. Сега, някои ми се наскърбиха, някои ме поздравиха, всеки си го приема персонално.
Какво направихте?
Ами, играхме с Левски, беше доста здрав мач, напечен, дали те ще ни вкарат гол, дали ние, редяха се ситуациите пред едната и пред другата врата. Родителите също ги обля адреналина и започнаха да овикват съдията, дори крещяха по нашите футболисти. И аз им направих забележка, въпреки всичко да се усетят, че това е детски мач. И по-късно нямаше такива викания.
Освен на футбол, на какво друго учите децата?
Даваме им скъпи препоръки за живота.
Като да вземем за пример?
Аз към този момент 5-6 години съм с тези деца и те значително се пробват да ми подражават. Най-вече ги изучавам на феърплей, както в живота, по този начин и във футбола. Като видят някой в неволя, да не му се присмеят по някакъв метод, а да се опитат да му оказват помощ. Да бъдат положителни хора. Защото тези неща, на които ги изучавам, те няма да им оказват помощ единствено в спорта, само че ще им оказват помощ и в живота, рано или късно.
Един подробност от детско-юношеските школи са така наречен лагери в провинцията, в курортни зони и СПА градчета. Някой считат, че това е един тип източване на родителите поради доста огромните суми. Каква е истината в действителност, какво се случва по време на един лагер и каква е разликата сред детски състезателен лагер и детски шампионат?
По принцип в нашия клуб сме напълно " за “ лагерите. Лагерът дава доста повече на едно дете, в сравнение с един футболен шампионат, тъй като на един футболен шампионат, като отидеш с избрана численост деца, те не получават еднообразно игрово време.
Заради другите си качества.
Точно по този начин. И множеството треньори отиват на шампионатите да търсят победа и когато е напечен мачът, вземат решение да не пускат всички момчета, което за мен е много неуместно – въпреки всичко на тази възраст никой не помни резултатите.
А при лагерите по какъв начин е?
При лагерите – там към този момент упражняваме двуразово, заран и следобяд, по два часа и половина, и всяко едно дете получава еднообразно време, внимание и отношение в подготвителния развой. Тренират наедно, хранят се дружно. Освен това и настройката е друга. На лагера знаеш, че главно ще тренираш. На шампионата си под непрекъснато напрежение, тъй като има мачове и се гонят резултати, победи и класиране. Въпреки, че когато вървим на шампионати, аз им споделям, че резултатите не са най-важното нещо на света. Най-важното е да се забавляват на терена и да излязат с високо вдигната глава след последния съдийски сигнал.
Болна тематика в наши дни е методът на хранене на децата и това, че те налитат на нездравословните храни. Как се справяте с тези проблеми?
Ние имаме регулярни наставнически срещи в нашия клуб. Там приказваме с родителите, с цел да им дадем ясна визия какво би трябвало да се случва, тъй като, нали знаете, всеки родител гледа детето му да не остане гладно, само че в множеството случаи това става с много нездравословни храни. Даже аз имах един малко смешен случай. Ние сме на лагер и напълно инцидентно слизам до рецепцията и виждам един родител с две торби с чипсове, с всевъзможни такива неща идва и аз го запитвам: " Добре, нали сме на състезателен лагер “? И той – " Да де, но ми се обади, че е гладен “. Казвам: " То хубаво е гладен, но да ми каже на мен “. Ние имаме закуска, обяд, вечеря, следобедна закуска, шведска маса, всеки яде кой колкото желае. Гладни не сме ги оставили. Сега имахме в този момент зимна пауза и след нея децата се върнаха, без да са качили килограми. Това демонстрираха медицинските прегледи. Даже някои са понижили тежестта си, което е добра основа. Започват да пробват да се хранят вярно, макар че е много комплицирано, тъй като заран са на учебно заведение, следобяд на уроци за матурите, вечер упражняват и не всякога имат време да хапнат нещо здравословно, само че най-малко на този стадий нещата вървят към позитивната страна, в сравнение с към отрицателна.
Защо българските футболни школи към този момент стопираха да изкарват надарени деца? Къде се къса нишката, какво не успявате да извършите вие? Или пък повода е в децата, в родителите?
Смея да настоявам, че повода не е при нас в школите. Проблемът е в развиването в мъжкия футбол. Вече е естествена процедура измежду титулярните сформира на водещите наши тимове да няма нито един българин. Не се дава късмет на младите.
Да, обаче огромните тимове споделят, че изпод, от школите не идва нищо. И ви упрекват вас, като треньори, че не създавате юноши.
Напротив, мисля, че има много надарени деца във всички краища на България. Обаче ние не сме като в Европа. В Европа по какъв начин е – там дават късмет на юноши, от 15-, 16-годишни. Сега в Байерн (Мюнхен) имат главен нападател на 17 години, Ленарт Карл. Докато в България и след 20 годишна възраст, той е още млад и не е подготвен.
А не е ли повода ненапълно и в децата? Повечето от тях са презадоволени, с последния модел футболни обувки, най-новите спортни екипи. След подготовка ги чака затопленият автомобил с родител вътре, с цел да не ги навали дъжда. Не е ли там повода – че имат прекомерно доста, че всичко им идва прекомерно елементарно? Не на всички, несъмнено.
Да, може би това е другият проблем. Аз доста пъти им давам образец със себе си, тъй като съм упражнявал в такива времена, в които тези неща, които те ги получават, ние не сме ги получавали толкоз елементарно - телефони, скъпи бутонки, анцунзи. Аз започнах да си закупувам хубави бутонки, когато започнах да взимам заплата от футбола. Преди това множеството мои връстници играехме кой с каквото има. В някои тимове ни подаряваха бутонки. Сега е доста по-важна визията - да изглеждаш футболист, в сравнение с качествата, които имаш.
Как се справяте в връзките си с децата с тези модерни изкушения – обществените мрежи, интернет, излизането и шляенето с другари?
В Левски-Раковски ние имаме едно неписано предписание – минеш ли бариерата въз основата, телефонът се прибира в джоба и можеш отново да го погледнеш след подготовка, като минеш бариерата на излизане. Особено пък в съблекалнята телефоните са неразрешени. Ако инцидентно някой се изкуши, има наказване – купува торта или кутия бонбони, нещо алегорично, с цел да знаят въпреки всичко, че те отиват да упражняват и би трябвало да се концентрират върху подготвителния развой. Не става до последно да са в интернет, тъй като излизат за занятие зомбирани - аз им приказвам, само че те не ме схващат, тъй като още са в мрежата. При нас този проблем е съвсем изчистен. Особено пък на лагерите – там дотам им наемам вниманието с тренировки, че те съвсем не поглеждат телефоните.
Случвало ли ви се е да идват деца с проблеми у дома и да ви желаят съвет?
Да, имало е такива случаи. Някои се тормозят, само че аз ги познавам дотам, че единствено от един взор мога да схвана какво се е случило. И да, споделят. Имало е случаи, когато са били осъдени от техните, когато имат някакъв спор в учебно заведение, не им върви нещо. Може би те виждат в мен втори татко, споделят, отпускат се от ден на ден. Сега към този момент са и във възраст, в която от ден на ден се пробват да споделят, което е хубаво и аз виждам да им дам оптимално точния съвет по какъв начин да действат в дадената обстановка.
Вашето благопожелание към слушателите и читателите на ФОКУС?
Моето благопожелание преди всичко е всички да бъдат здрави, тъй като живеем към този момент в такива времена, в които здравето е преди всичко. Спортувайте, тъй като спортът е здраве.
Разкажи ни за твоя житейски и футболен път, по какъв начин се стигна до това да си треньор в Левски-Раковски?
Здравейте. Стигна се напълно инцидентно. Видях една публикация, че набират дечица. Реших да звънна на посочения телефон и попитах, щом се набират деца, дали имат потребност и от още треньори. След което тогавашният админ на клуба ме свърза с господин Станислав Ангелов , направихме среща и доста бързо се случиха нещата. Той повярва в мен и към този момент 5-6 години съм отпред на набор 2012 в Левски-Раковски.
Къде си упражнявал и играл като младеж и по-късно?
Аз съм младеж на Локомотив (София) и бях там от първи до седми клас. След това минах през школата на Септември (София). Може би най-хубавите ми години като младеж бяха точно там. След това за малко отидох в Славия и оттова започнах в мъжкия футбол, насочих се към Сливнишки воин, по-късно Верея (Стара Загора) във В група. После, когато трябваше да играем в Б група, претърпях интервенция на менискуса, мислех да спирам с футбола, само че напълно инцидентно по този начин се завъртяха нещата и се върнах в Локомотив (София) през 2015 година, когато изпаднаха от А група и ги изхвърлиха във В група. Тогава направихме доста късна подготовка, тъй като не се знаеше до последно дали ще има футболен клуб Локомотив (София) или не, събра се много огромна група от футболисти, към 50 индивида, и в последна сметка започнахме шампионата във В група. Изиграхме един мач от шампионата, един мач от Купата на България и тогава Кристиан Добрев , който беше изпълнителен шеф в ПФК Септември, ни оказа помощ да си платим разноските към първата среща в шампионата, тъй като притежателите, които бяха тогава в Локомотив (София), всеки ден ни лъжеха: през днешния ден ще има пари, на следващия ден ще има пари, а пари нямаше.
Така наречените Лаурел и Харди?
Да, от Пловдив. И стана ясно, че тимът няма да се съществува. След този мач в действителност се разпаднахме. И тогава Иван Василев пое Локомотив (София) в окръжните групи. Точно по това време там си беше кланица по терените и не беше моето. Тогава се насочих към частния клуб София Спорт, където бях за малко.
Така последователно ти се ориентираш към треньорството и най-много към работа с деца. В Левски-Раковски, където си сега, какво е значимо да знаят родителите за набора, който водиш, 2012 година? Защо един родител да запише детето си във вашата школа?
Тук в този момент към този момент идва и въпросът самият родител какво желае от детето – дали просто да тренира някакъв тип спорт, дали желае да реализира някакви триумфи или някакви други аргументи, с цел да не седи у дома и да играе електронни игри да вземем за пример. Ние сме отворен клуб, одобряваме всички деца. Нито едно дете до момента не сме отхвърлили, тъй като за нас е значимо да дадем късмет на всеки. В набор 2012 имаше доста деца и бяхме ги разделили на 3 групи. От трета група, които бяха на напълно начално равнище, има деца, които се изкачиха до втора. В момента има и деца в първа група, които започнаха от най-ниското ходило. Моят зов към родителите е да записват децата да спортуват, пък в случай че сега не им се отдава този спорт, не се знае след няколко месеца по какъв начин ще се завърти колелото, и в случай че детето бъде отдадено и отдадено към дадения тип спорт, дали няма да му се случат нещата по натурален път.
Ако едно дете желае да тренира футбол, само че няма нужните качества, на какво го учи школата, като житейски и морални достолепия?
Дечицата, които пристигнаха в самото начало, дори не знаеха и разпоредбите на играта. Аз ги възпламених по футбола, посях любовта към този спорт и последователно те започнаха да гледат футбол, да се пробват да вървят наедно с другите, макар че изостават. Имаше дечица с наднормено тегло, които сами идваха при мен с молба за още извършения и тренировки, с цел да се развиват и вървят напред. Това е, може би възпламених искрата у дечицата, с цел да спортуват и да не се отхвърлят като се сблъскат с някаква спънка.
Как ще коментираш някои обвинявания, че школите са като един тип хранилище за събиране на такси?
Ами, може би обстановката е 50 на 50. По мое време школите бяха доста малко - Локомотив (София), Славия, ЦСКА, Левски, Локомотив 101, Септември и толкоз. Сега, единствено в София, има над 250 школи. Частни школи, всеки втори, който мисли, че схваща от футбол, взема решение да сътвори школа.
Президентът на БФС Георги Иванов оповести точното число - 277 школи в столицата. Значи в това има пари, по този начин ли?
Има пари, само че пък страдат съгласно мен децата, тъй като множеството такива школички вземат решение да образуват един-два набора, от една страна поради месечните вноски, от друга поради някакви облаги, което мен не ме интересува. Но съгласно мен не е добре. Защото в набор 2012 предходната година, когато играхме Футбол 9, бяха 60 и няколко тима. А когато започнахме да играем Футбол 11, отборите станаха на половина. Защо? Защото множеството тимове нямат задоволително брой играчи. Те държат една група футболисти до един избран миг, и когато условието към този момент е да се играе 11 на 11, те олекват, отхвърлят се и много деца остават без тимове. Така няма по какъв начин да се случат нещата.
Т.е. те освобождават тези към този момент навършили пределните години деца и основават нови набори и групи от още по-малки деца за нови такси?
Да. Почват да набират дечица от по-малките възрасти, с цел да ги избутат до Футбол 11 и по-късно не ги интересува.
Реално тези момчета, които към този момент би трябвало да играят във Футбол 11, те се оказват на улицата, тъй като огромните тимове към този момент са си формирали своите съществени сформира.
Някои академии основават една група деца и откакто решат да ги разформироват, децата не знаят къде да поемат. Има доста смесени групи. Нашият тим е играл против смесени отбори – родени 2012, 2013, 2014, 2015. Това не е добре нито за единия тим, нито за другия. Какво развиване ще имаш, като не си точния в набор от деца и си миксирал някаква група да играят някакъв футбол? Да де, но по какъв начин ще израснат по този метод?
Не е ли по-честният метод академиите и школите, виждайки децата, които нямат данни за футбол, да го кажат на родителите: " Вашето дете не става за футбол, ще тренира единствено за здраве при нас, само че дано да обича футбола “. И родителите да решат дали си коства да не престават да влагат средства.
По принцип, да. Пак споделям, при нас нито едно дете не сме върнали, тъй като не се знае дали няма да се окаже идващия Роналдо .
Един от проблемите в българските школи е този сбазите и неналичието на задоволително терени. 277 школи в София. Къде упражняват тези деца?
Това е може би един от най-големите проблеми. Отборите, които имаме база, сме извънредно малко. Повечето школи, употребяват Националната футболна база на Бояна, там са 7-8 тима, играят на 3/4 терен, на някакви половинки, което не е добре за този формат, по който те упражняват и играят футбол. Всяко едно изкуствено игрище е населявано от много тимове и несъмнено има проблем, тъй като децата не могат да упражняват пълноценно.
Вие по какъв начин сте решили тази задача на стадион " Раковски “?
В момента имаме два терена. Главният ни терен е напълно от естествена трева, а хибридният ни терен е миксиран сред естествена и изкуствена треваq r може би e един от дребното терени с такава настилка в Европа. В момента построяваме още две изкуствени стадиони на нашата база. Имаме концепция да създадем по-приятно мястото за тренировки, тъй като местоположението ни е такава, че много деца имат предпочитание да упражняват при нас.
Зимата по какъв начин се оправяте с минусовите температури? Имате ли балон?
Не, нямаме балон и ще кажа за какво. В балоните, съгласно мен, има най-вече вируси. Когато доста тимове упражняват поредно в един балон, там се развъждат най-вече микроби, тъй като няма добра вентилация на въздуха. По наше време балоните не съществуваха, за мен футболът би трябвало да се играе на чист въздух. Тогава децата се каляват и са доста по-здрави.
Знае се, че възнаграждението на един футболен треньор в частна школа се образува от таксите, които родителите заплащат, с цел да упражняват техните деца. Доколко заплащането на тази месечна такса от страна на родителите им разрешава да се държат на моменти безпардонно, поучително, невъзпитано към треньорите, към другите деца, към противниците по време на мачовете?
Да, това е значителен проблем, тъй като множеството родители си мислят, че като заплащат такса, имат цялостните права, което е неверно. Таксата се дава за развиването на детето, оттова нататък треньорът е индивидът, който е способен да го построи като персона, като футболист и така нататък Много родители си мислят, че схващат от футбол. И те са най-големият зложелател на футбола, съгласно мен. Аз първоначално съм се сблъсквал с такива родители. Радвам се, че на този стадий съумявам да ги стопирам. Гледам други тимове, когато играем против тях, напряко е ужасно. Има неприлични крясъци, викания, обиди. Да, ние сме на футболен мач, само че въпреки всичко сме на футболен мач на деца. Те не разграничават двете неща – мъже и деца.
Как постъпвате, в случай че има такива родители във вашия тим, които се държат невъзпитано?
Аз имах един подобен сходен проблем. Сега, някои ми се наскърбиха, някои ме поздравиха, всеки си го приема персонално.
Какво направихте?
Ами, играхме с Левски, беше доста здрав мач, напечен, дали те ще ни вкарат гол, дали ние, редяха се ситуациите пред едната и пред другата врата. Родителите също ги обля адреналина и започнаха да овикват съдията, дори крещяха по нашите футболисти. И аз им направих забележка, въпреки всичко да се усетят, че това е детски мач. И по-късно нямаше такива викания.
Освен на футбол, на какво друго учите децата?
Даваме им скъпи препоръки за живота.
Като да вземем за пример?
Аз към този момент 5-6 години съм с тези деца и те значително се пробват да ми подражават. Най-вече ги изучавам на феърплей, както в живота, по този начин и във футбола. Като видят някой в неволя, да не му се присмеят по някакъв метод, а да се опитат да му оказват помощ. Да бъдат положителни хора. Защото тези неща, на които ги изучавам, те няма да им оказват помощ единствено в спорта, само че ще им оказват помощ и в живота, рано или късно.
Един подробност от детско-юношеските школи са така наречен лагери в провинцията, в курортни зони и СПА градчета. Някой считат, че това е един тип източване на родителите поради доста огромните суми. Каква е истината в действителност, какво се случва по време на един лагер и каква е разликата сред детски състезателен лагер и детски шампионат?
По принцип в нашия клуб сме напълно " за “ лагерите. Лагерът дава доста повече на едно дете, в сравнение с един футболен шампионат, тъй като на един футболен шампионат, като отидеш с избрана численост деца, те не получават еднообразно игрово време.
Заради другите си качества.
Точно по този начин. И множеството треньори отиват на шампионатите да търсят победа и когато е напечен мачът, вземат решение да не пускат всички момчета, което за мен е много неуместно – въпреки всичко на тази възраст никой не помни резултатите.
А при лагерите по какъв начин е?
При лагерите – там към този момент упражняваме двуразово, заран и следобяд, по два часа и половина, и всяко едно дете получава еднообразно време, внимание и отношение в подготвителния развой. Тренират наедно, хранят се дружно. Освен това и настройката е друга. На лагера знаеш, че главно ще тренираш. На шампионата си под непрекъснато напрежение, тъй като има мачове и се гонят резултати, победи и класиране. Въпреки, че когато вървим на шампионати, аз им споделям, че резултатите не са най-важното нещо на света. Най-важното е да се забавляват на терена и да излязат с високо вдигната глава след последния съдийски сигнал.
Болна тематика в наши дни е методът на хранене на децата и това, че те налитат на нездравословните храни. Как се справяте с тези проблеми?
Ние имаме регулярни наставнически срещи в нашия клуб. Там приказваме с родителите, с цел да им дадем ясна визия какво би трябвало да се случва, тъй като, нали знаете, всеки родител гледа детето му да не остане гладно, само че в множеството случаи това става с много нездравословни храни. Даже аз имах един малко смешен случай. Ние сме на лагер и напълно инцидентно слизам до рецепцията и виждам един родител с две торби с чипсове, с всевъзможни такива неща идва и аз го запитвам: " Добре, нали сме на състезателен лагер “? И той – " Да де, но ми се обади, че е гладен “. Казвам: " То хубаво е гладен, но да ми каже на мен “. Ние имаме закуска, обяд, вечеря, следобедна закуска, шведска маса, всеки яде кой колкото желае. Гладни не сме ги оставили. Сега имахме в този момент зимна пауза и след нея децата се върнаха, без да са качили килограми. Това демонстрираха медицинските прегледи. Даже някои са понижили тежестта си, което е добра основа. Започват да пробват да се хранят вярно, макар че е много комплицирано, тъй като заран са на учебно заведение, следобяд на уроци за матурите, вечер упражняват и не всякога имат време да хапнат нещо здравословно, само че най-малко на този стадий нещата вървят към позитивната страна, в сравнение с към отрицателна.
Защо българските футболни школи към този момент стопираха да изкарват надарени деца? Къде се къса нишката, какво не успявате да извършите вие? Или пък повода е в децата, в родителите?
Смея да настоявам, че повода не е при нас в школите. Проблемът е в развиването в мъжкия футбол. Вече е естествена процедура измежду титулярните сформира на водещите наши тимове да няма нито един българин. Не се дава късмет на младите.
Да, обаче огромните тимове споделят, че изпод, от школите не идва нищо. И ви упрекват вас, като треньори, че не създавате юноши.
Напротив, мисля, че има много надарени деца във всички краища на България. Обаче ние не сме като в Европа. В Европа по какъв начин е – там дават късмет на юноши, от 15-, 16-годишни. Сега в Байерн (Мюнхен) имат главен нападател на 17 години, Ленарт Карл. Докато в България и след 20 годишна възраст, той е още млад и не е подготвен.
А не е ли повода ненапълно и в децата? Повечето от тях са презадоволени, с последния модел футболни обувки, най-новите спортни екипи. След подготовка ги чака затопленият автомобил с родител вътре, с цел да не ги навали дъжда. Не е ли там повода – че имат прекомерно доста, че всичко им идва прекомерно елементарно? Не на всички, несъмнено.
Да, може би това е другият проблем. Аз доста пъти им давам образец със себе си, тъй като съм упражнявал в такива времена, в които тези неща, които те ги получават, ние не сме ги получавали толкоз елементарно - телефони, скъпи бутонки, анцунзи. Аз започнах да си закупувам хубави бутонки, когато започнах да взимам заплата от футбола. Преди това множеството мои връстници играехме кой с каквото има. В някои тимове ни подаряваха бутонки. Сега е доста по-важна визията - да изглеждаш футболист, в сравнение с качествата, които имаш.
Как се справяте в връзките си с децата с тези модерни изкушения – обществените мрежи, интернет, излизането и шляенето с другари?
В Левски-Раковски ние имаме едно неписано предписание – минеш ли бариерата въз основата, телефонът се прибира в джоба и можеш отново да го погледнеш след подготовка, като минеш бариерата на излизане. Особено пък в съблекалнята телефоните са неразрешени. Ако инцидентно някой се изкуши, има наказване – купува торта или кутия бонбони, нещо алегорично, с цел да знаят въпреки всичко, че те отиват да упражняват и би трябвало да се концентрират върху подготвителния развой. Не става до последно да са в интернет, тъй като излизат за занятие зомбирани - аз им приказвам, само че те не ме схващат, тъй като още са в мрежата. При нас този проблем е съвсем изчистен. Особено пък на лагерите – там дотам им наемам вниманието с тренировки, че те съвсем не поглеждат телефоните.
Случвало ли ви се е да идват деца с проблеми у дома и да ви желаят съвет?
Да, имало е такива случаи. Някои се тормозят, само че аз ги познавам дотам, че единствено от един взор мога да схвана какво се е случило. И да, споделят. Имало е случаи, когато са били осъдени от техните, когато имат някакъв спор в учебно заведение, не им върви нещо. Може би те виждат в мен втори татко, споделят, отпускат се от ден на ден. Сега към този момент са и във възраст, в която от ден на ден се пробват да споделят, което е хубаво и аз виждам да им дам оптимално точния съвет по какъв начин да действат в дадената обстановка.
Вашето благопожелание към слушателите и читателите на ФОКУС?
Моето благопожелание преди всичко е всички да бъдат здрави, тъй като живеем към този момент в такива времена, в които здравето е преди всичко. Спортувайте, тъй като спортът е здраве.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ