Започват Богородичните пости
Богородичният пост е един от четирите многодневни интервали на молитва и самоограничение през годината. През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се приготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, празнувани всяка година надлежно на 6 август и 15 август .
Той е един от четирите многодневни интервали на молитва и самоограничение през годината.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет , а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост води началото си от дълбока античност. В сказка, произнесена към 450 година, св. Лъв Велики приказва ясно за него: " Църковните пости са по този начин ситуирани през годината, че за всяко време е постановен необикновен закон за самоограничение. Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският). "
Телесното самоограничаване по време на поста се показва най-много в избягването на щедро хранене, както и на вкусни и сладки храни. По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, само че е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.-->
iStock/Getty Images
Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към допустимо по-пълна духовна вглъбеност , като заобикаляме шумните развлечения, кавгите, чувствените пристрастености и пороци и се упражняваме умишлено в добродетелен живот и добродеяния.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък . В тези дни Църквата предлага потреблението единствено на сурови плодове и артикули и несготвена храна. Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се позволява храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се позволява риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се употребява риба.
Той е един от четирите многодневни интервали на молитва и самоограничение през годината.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет , а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост води началото си от дълбока античност. В сказка, произнесена към 450 година, св. Лъв Велики приказва ясно за него: " Църковните пости са по този начин ситуирани през годината, че за всяко време е постановен необикновен закон за самоограничение. Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският). "
Телесното самоограничаване по време на поста се показва най-много в избягването на щедро хранене, както и на вкусни и сладки храни. По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, само че е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.-->
iStock/Getty Images Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към допустимо по-пълна духовна вглъбеност , като заобикаляме шумните развлечения, кавгите, чувствените пристрастености и пороци и се упражняваме умишлено в добродетелен живот и добродеяния.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък . В тези дни Църквата предлага потреблението единствено на сурови плодове и артикули и несготвена храна. Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се позволява храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се позволява риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се употребява риба.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ