Селяни си хранели прасето в златната купа на Вълчитрънското съкровище
Блясъкът му е озарявал най-престижните изложбени зали и музеи в света. Вълчитрънското златно богатство, един от най-великолепните монументи на тракийското изкуство, не стопира да пътува от континент на континент и да буди удивление с изящната си направа. Сега съкровището гостува на Националния исторически музей в София, където ще остане до есента. Изложбата беше открита на 28 април и може да бъде прегледана в новото експозиционно пространство на музея, представящо тракийската просвета през къснобронзовата и ранножелязната столетия, оповестява БНР.
Вълчитрънското богатство има забавна история
Намерено е през 1924 година край плевенското село Вълчитрън. Селяните инцидентно попаднали на тези предмети, само че не разбрали, че са златни, тъй като били добили тъмножълт цвят от дългото им престояване в земята. Помислили ги за най-обикновени бронзови съдове. “Те си ги разпределили и дори в огромната златна купа, тежаща над 6 кг, си хранели прасенцето. С сътрудниците се майтапим, че това е най-известното прасе в българската археология” – споделя доцент доктор Бони Петрунова, шеф на НИМ. Находките, открити край Вълчитрън, съставляват 13 златни предмета с общо тегло съвсем 13 кг. Това е едно от най-древните съкровища по българските земи. Датирано е от XIV-XIII век прочие н. е. или от края на бронзовата ера.
“Най-впечатляващ от целия комплект е един триделен съд – по този начин го назоваваме, тъй като има три съдинки, свързани с тръбички – споделя доцент доктор Петрунова. – Очевидно е бил употребен за някакви ритуали. Самите тръбички също са доста странни, тъй като са направени от електрон. Всички знаем, че електронът е примес от злато и сребро. Той стартира да се добива по химичен път, т.е. по неестествен метод, едвам при започване на XX век. През древността, когато е било направено това богатство, най-вероятно основателите му са намерили слитък електрон в земята и са го приложили в направата. “
Триделен съд с тръбички, направени от електрон
Според една от хипотезите въпросният електрон е бил саморасъл, той се образувал вследствие на химически процеси в почвата. Някои учени позволяват, че траките, които не имали книжовност, само че пък са владеели естествените сили до съвършенство, може би въпреки всичко са можели да добиват електрон. “Лично за мен, това е най-интересното, най-красиво направеното богатство намерено по земите ни, без да недооценявам и Панагюрското, което е част от непрекъснатата ни експозиция” – споделя доцент Петрунова.
Съдовете са били направени с необикновено майсторство, при което е била употребена комплицираната техника, наречена ниело – вковаване на сребърни листове в златото.
Какво научаваме от Вълчитрънското златно богатство за нашите предшественици?
“Научаваме, че в края на бронзовата ера е бил направен един сервиз за специфичен обред. За него съществуват разнообразни хипотези. Според някои откриватели, това е бил обред за побратимяване или за подписване на мир. В трите панички на този триделен съд са сипвани мед, вода и вино. И предците ни са сключвали мирния контракт или са се сдобрявали, като са пиели от тази примес. Така че представянето на съкровището в залите на НИМ е доста навременно поради сегашния миг на напрежение и война. Иска ми се да предизвиквам тези сили, в които са вярвали античните хора, с цел да може да се доближи до по-благоприятно развиване на общата обстановка” – показва в умозаключение доцент доктор Бони Петрунова.
Вълчитрънското златно богатство се стопанисва от Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките. Изложбата е резултат от сполучливото съдействие сред двете институции. Наскоро НИМ даде на НАИМ-БАН скъпи предмети, които вземат участие в една неповторима галерия под наслов “Тракийското въоръжение “. Сега НАИМ-БАН връща жеста. Гостуването на Вълчитрънското богатство на НИМ се трансформира във значимо събитие в столичния културен календар.
Вълчитрънското богатство има забавна история
Намерено е през 1924 година край плевенското село Вълчитрън. Селяните инцидентно попаднали на тези предмети, само че не разбрали, че са златни, тъй като били добили тъмножълт цвят от дългото им престояване в земята. Помислили ги за най-обикновени бронзови съдове. “Те си ги разпределили и дори в огромната златна купа, тежаща над 6 кг, си хранели прасенцето. С сътрудниците се майтапим, че това е най-известното прасе в българската археология” – споделя доцент доктор Бони Петрунова, шеф на НИМ. Находките, открити край Вълчитрън, съставляват 13 златни предмета с общо тегло съвсем 13 кг. Това е едно от най-древните съкровища по българските земи. Датирано е от XIV-XIII век прочие н. е. или от края на бронзовата ера.
“Най-впечатляващ от целия комплект е един триделен съд – по този начин го назоваваме, тъй като има три съдинки, свързани с тръбички – споделя доцент доктор Петрунова. – Очевидно е бил употребен за някакви ритуали. Самите тръбички също са доста странни, тъй като са направени от електрон. Всички знаем, че електронът е примес от злато и сребро. Той стартира да се добива по химичен път, т.е. по неестествен метод, едвам при започване на XX век. През древността, когато е било направено това богатство, най-вероятно основателите му са намерили слитък електрон в земята и са го приложили в направата. “
Триделен съд с тръбички, направени от електрон
Според една от хипотезите въпросният електрон е бил саморасъл, той се образувал вследствие на химически процеси в почвата. Някои учени позволяват, че траките, които не имали книжовност, само че пък са владеели естествените сили до съвършенство, може би въпреки всичко са можели да добиват електрон. “Лично за мен, това е най-интересното, най-красиво направеното богатство намерено по земите ни, без да недооценявам и Панагюрското, което е част от непрекъснатата ни експозиция” – споделя доцент Петрунова.
Съдовете са били направени с необикновено майсторство, при което е била употребена комплицираната техника, наречена ниело – вковаване на сребърни листове в златото.
Какво научаваме от Вълчитрънското златно богатство за нашите предшественици?
“Научаваме, че в края на бронзовата ера е бил направен един сервиз за специфичен обред. За него съществуват разнообразни хипотези. Според някои откриватели, това е бил обред за побратимяване или за подписване на мир. В трите панички на този триделен съд са сипвани мед, вода и вино. И предците ни са сключвали мирния контракт или са се сдобрявали, като са пиели от тази примес. Така че представянето на съкровището в залите на НИМ е доста навременно поради сегашния миг на напрежение и война. Иска ми се да предизвиквам тези сили, в които са вярвали античните хора, с цел да може да се доближи до по-благоприятно развиване на общата обстановка” – показва в умозаключение доцент доктор Бони Петрунова.
Вълчитрънското златно богатство се стопанисва от Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките. Изложбата е резултат от сполучливото съдействие сред двете институции. Наскоро НИМ даде на НАИМ-БАН скъпи предмети, които вземат участие в една неповторима галерия под наслов “Тракийското въоръжение “. Сега НАИМ-БАН връща жеста. Гостуването на Вълчитрънското богатство на НИМ се трансформира във значимо събитие в столичния културен календар.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ