Как да се освободим от предразсъдъците за идеалната връзка
Блогърката Арина Холина споделя, че преди да си потърсиш мъж, би трябвало да намериш себе си.
В магазина виждате роклята на фантазиите си. Прелестна, идеална, с необикновен червен цвят. Влюбвате се в нея – мигновено и неразумно. „ Не мога да пребивавам без тази рокля! Това не е просто дреха – това е знамето, с което ще завладявам света, Луната, Слънцето! “. Вече се виждате с мечтаната си алена рокля, кожата ви сияе, косата пада на меки талази по раменете, червилото ви също е алено, а в ръцете си държите дребна сребриста дамска чанта… „ Взимам я, взимам я! “, викате на продавачката. „ Размер М! Или какъвто имате! Ще отслабна или ще напълнея за тази рокля! “. Продавачката се скрива в складовото помещение и се връща със същата рокля – само че зелена. Вие сте в суматоха. Да не са свършили алените?! Не, не са. „ На вас ще ви отива повече зелена “, споделя консултант-продавачката. „ Само зелена и никаква друга “.
Ето това са любовните връзки. Връзката е компромис – всички ни го споделят. Искаш алена, а получаваш зелена. Искаш риба? Яж пилешко! Искаш да гледаш „ Хепи енд “ на Ханеке? Съжаляваме, ще гледаш „ Черната пантера “ на Райън Куглър (който и да е той).
Потиснатите стремежи
Дори в случай че сте срещнали най-приятния мъж на света, който споделя 70 % от вашите привички и усети, отново ще се разминавате в доста аспекти. И ще започнете да се дърлите за желанията си.
Как по този начин сте се озовали във Флоренция, вместо в Берлин? Защо сте в заведение за скара, а не в рибен ресторант? Защо карате ски в планината, вместо да практикувате йога на брега на океана? Компромиси. Проклети взаимни отстъпки!
И Флоренция, и пържолите, и ските не звучат като неприятен вид, само че вие към този момент не сте вие. Не сте същото момиче, в случай че сте със зелена рокля, вместо с алена.
Когато се разделих с моя брачен партньор № 2, към две седмици си седях у дома и слушах музика. И внезапно разбрах какъв брой рядко съм си пускала музика тъкмо тогава, когато ми се е желало, и то тъкмо онази музика, която ми се е слушала, и то да я чувам тъкмо толкоз, колкото желая. Един от значимите моменти на женското благополучие – да изпиеш бутилка вино, да си пуснеш Лейди Гага и да танцуваш по долно долни дрехи. Колко пъти съм го правила, до момента в който бях омъжена? Хмммм… Веднъж?
Ето това осъзнаване беше едно от най-ярките прекарвания в живота ми. Това благополучие, тази независимост, това чувство да съм себе си, а не някакъв човек, който непрекъснато отстъпва на другия. И в случай че се върнем на „ алената рокля “, то да – никой към този момент не подлагаше на критика облеклото ми.
Цялата женска просвета до 2010 година ни твърди, че любовната връзка е фантазията на всяка жена. Може да имаш обучение или кариера, само че без мъж си никой. В обичания ни сериал „ Сексът и градът “ героините не търсят секс, а връзка. Просто връзките им постоянно стартират със секс – и отново там завършват. Но не тъй като дамите го желаят, а тъй като мъжете са капризни. Уж мъчно време е настанало за дамите в епохата на половата независимост, това е тип напътствие за оцеляване „ Как да не изгубиш вяра, в случай че всичките мъже са токсични ергени “.
И ние си получаваме връзката, а след това още една връзка, а след това още нещо като връзка, а след това отново си висим у дома с разрушено сърце и зачатъци на ненавист към мъжете в душата.
Точно в този миг дамата може да разбере какъв брой й е хубаво да е сама. Може да усети какъв брой са прелестни вечерите, когато взимаш вана с пяна, палиш си свещи, гледаш обичания си сериал – и никой не ти пречи да си живееш живота. Можеш колкото си искаш да пробваш тоалети пред огледалото – и никой няма да върви напред-назад, спъвайки се в теб и пречейки ти да се отдадеш на заниманието си. Можеш още на следващия ден да заминеш за Виена на посетители на другарка – без да уведомяваш никого за проектите си. Можеш да поканиш колкото си искаш приятелки вкъщи, с цел да тичат из жилището, пробвайки роклите ти, разглеждайки вибраторите ти, обсъждайки на всеослушание преимуществата и минусите на секса с не изключително талантлив мъж.
Една моя другарка има позната, да я назовем Оля. Та тя е прекарала цяла година сама. Сега Оля се готви за нова връзка. Тя е „ купила чехли “ (първо си мислех, че това е смешка, след това - че Оля се е побъркала, а най-после разбрах, че по този начин се примамвал мъж съгласно курсовете „ по какъв начин да се омъжа “). Оля се готви за любовна връзка по този начин, като че ли счита да заеме нова, по-значима служба. Тя знае, че ще й се наложи още веднъж да готви у дома, да не помни за приятелките си, да преразгледа графика си за деня. Но това е вероятният най-малко – максимумът ще пристигна, когато сътрудникът заяви за своите привички и условия.
Оля е осъществила се млада жена. Купила си е кола, апартамент, има добра кариера. На 35 години е. И в този момент счита да стъпче живота си в прахта, единствено тъй като съгласно нея тъкмо това е „ връзката “.
„ Това е обикновено, нали? “, пита ни тя. И даже най-хубавата й другарка споделя на всеослушание, че не, не е обикновено.
Не е обикновено, само че всички жени… всички хора вършат сходни неща, когато стартират сериозна връзка. Някои по-малко, други – като Оля – повече. Ето по този начин живеем – отказвайки на себе си да сме себе си. Аз ли? Че това значимо ли е? Най-важното е да имам мъж до себе си!
Големият въпрос е „ Защо? “.
Секс можем да получим където и да е, с който и да е. Емоции също. Общуването е налично – в епохата на обществените мрежи и медии даже е повече от нужното.
Дали не е поради публичното мнение? Всички си имат мъже, а ти – нищо? Мама се тормози?
От една страна това е проблем. Когато моя другарка се раздели с колегата си, всички започнаха много насилствено да я канят на посетители. Защото на „ гостито “ всички са женени, а тя е свободна и несъмнено единствено чака да отмъкне мъжа на някоя от познатите си. Това е извънредно, само че постоянно се среща.
От друга страна – може пък да не са ни притрябвали такива другари? Ако си с всичкия си, за какво ще общуваш с тези крокодили?
Жените и отчаянието
Според мен дамите имат две страшни рецесии в живота си. Втората идва малко преди 40-тата годишнина – точно тогава дамата изпитва страха от старостта с цялостна мощ. Първата рецесия е малко преди 30 години, когато осъзнаваш, че още не си омъжена и нямаш деца. Такава жена от 30 до 35 години изпитва бясно предпочитание да сътвори семейство. Тя е подготвена да слуша всевъзможни ведически гурута, да стартира всевъзможни връзки, с който и да било – стига мъжът да свикне и да остане с нея.
Обикновено схемата е следната – тя е на 33, неотдавна се е разделила с сътрудник, който дълго време не й е предложил брак. Живее сама, отбелязва триумфи в работата, постоянно пътува, има страхотни приятелки, с които се забавлява добре. И внезапно осъзнава, че в случай че не се омъжи, животът й завършва.
И тя стартира да пречупва себе си. Започва да слуша всевъзможни нелепости (спомнете си по какъв начин Шарлот от „ Сексът и градът “ съобщи, че към този момент ще се среща единствено с омъжени приятелки, тъй като те имали „ вярната карма “?), може да зареже работата си (защото кариерата изкривява „ женската чакра “), търси в мъжете татко и брачен партньор (а не събеседник или любовник). Тя купува мъжки чехли, булчинска рокля, записва се на курсове по готварство, на курсове по орален секс… Общо взето от преуспяла, интелигентна и модерна жена става продажница. И всичко това вместо да се любува на живота си. Вместо да се радва на триумфите си. Вместо да цени времето, което прекарва уединено със себе си, с приятелите си, с обичаните си филми.
Жената не може да бъде сама – коства й се, че хората я презират поради това. Но тя не е сама – тя постоянно е съпроводена от това „ публично мнение “, което е по-лошо от всеки съпруг-насилник. „ Ами като се прибираш у дома сама и апартаментът е празен – не се ли натъжаваш? “, питат ме такива познати. Не! Апартаментът не е празен! В него съм АЗ! И аз съм огромно нещо! Запълвам напълно и жилището си, и живота си! Толкова огромна съм, че в случай че позволи в живота си различен човек, ще би трябвало да нарязвам елементи от себе си – и от това доста ще ме заболи.
Рецептите на щастието
Ако жена, която към този момент е на 30+ и не се нуждае от финансова поддръжка, се усеща „ непълноценна “ и бие паника като църковна камбана – значи й е време не да се омъжи, а да отиде на психотерапевт. Много ясно, че може да се влюби, да се омъжи, да роди деца – само че не тъй като „ би трябвало “, нито тъй като без това страда от възприятие за празнина и самотност. Връзките, мъжете, децата, кучетата – те не запълват тази празнота. А единствено отвличат вниманието на дамата от вътрешните й проблеми. Ако човек се усеща зле със себе си – постоянно ще му е зле, без значение дали има някой около него.
Единственият метод да не превърнеш живота си в купчина безсмислени руини е да направиш по този начин, че да ти е добре със самата себе си. „ Имам потребност от това, от което нямам потребност! “ е първият симптом на депресията. За каквото и да става дума – за новата рокля или за бъдещите деца.
Ако нещо не те устройва, само че не можеш да схванеш какво тъкмо – обърни се към доктор.
Другите може да имат брачен партньор, бебе и ипотечен заем – само че да нямат благополучие. Те са се сдобили с всичко, което „ би трябвало “, само че не са станали щастливи.
Ако не можеш да дадеш отговор на въпроса „ Защо се усещам толкоз зле без мъж? “ – значи казусът не е в мъжа. И да – мъжът няма да те избави.
Въздишали сте цяло детство над облиците на рекламното семейство – къща, градинка, лабрадор, дечица, цялостно схващане и обич до гроб? Амиии… Вие елементарно се връзвате да купувате фантазии. Мечтата на производителя на мляко, на възглавнички за диван, или фантазията на майка ви, която умира от досада и желае внуци. Но това не е вашата фантазия. Това е просто рекламен трик. Вашите мечти за Мъжа, който ще ви отърве от самотата, са просто реакция на положителния маркетинг. Но не отразяват действителния живот.
Ако желаете да получите живот, а не бутафория, замислете се защо ви е нужна любовната връзка, защо ви е мъж, дали това е нужно на вас или на вашите „ доброжелатели “, какво ще изгубите и какво ще намерите? И дали си заслужава точно за този човек да изгубите себе си? Сигурни ли сте, че той ви прави толкоз щастливи, че поради него да се откажете от „ мечтаната алена рокля “ и да носите оттук насетне единствено зелената?
В магазина виждате роклята на фантазиите си. Прелестна, идеална, с необикновен червен цвят. Влюбвате се в нея – мигновено и неразумно. „ Не мога да пребивавам без тази рокля! Това не е просто дреха – това е знамето, с което ще завладявам света, Луната, Слънцето! “. Вече се виждате с мечтаната си алена рокля, кожата ви сияе, косата пада на меки талази по раменете, червилото ви също е алено, а в ръцете си държите дребна сребриста дамска чанта… „ Взимам я, взимам я! “, викате на продавачката. „ Размер М! Или какъвто имате! Ще отслабна или ще напълнея за тази рокля! “. Продавачката се скрива в складовото помещение и се връща със същата рокля – само че зелена. Вие сте в суматоха. Да не са свършили алените?! Не, не са. „ На вас ще ви отива повече зелена “, споделя консултант-продавачката. „ Само зелена и никаква друга “.
Ето това са любовните връзки. Връзката е компромис – всички ни го споделят. Искаш алена, а получаваш зелена. Искаш риба? Яж пилешко! Искаш да гледаш „ Хепи енд “ на Ханеке? Съжаляваме, ще гледаш „ Черната пантера “ на Райън Куглър (който и да е той).
Потиснатите стремежи
Дори в случай че сте срещнали най-приятния мъж на света, който споделя 70 % от вашите привички и усети, отново ще се разминавате в доста аспекти. И ще започнете да се дърлите за желанията си.
Как по този начин сте се озовали във Флоренция, вместо в Берлин? Защо сте в заведение за скара, а не в рибен ресторант? Защо карате ски в планината, вместо да практикувате йога на брега на океана? Компромиси. Проклети взаимни отстъпки!
И Флоренция, и пържолите, и ските не звучат като неприятен вид, само че вие към този момент не сте вие. Не сте същото момиче, в случай че сте със зелена рокля, вместо с алена.
Когато се разделих с моя брачен партньор № 2, към две седмици си седях у дома и слушах музика. И внезапно разбрах какъв брой рядко съм си пускала музика тъкмо тогава, когато ми се е желало, и то тъкмо онази музика, която ми се е слушала, и то да я чувам тъкмо толкоз, колкото желая. Един от значимите моменти на женското благополучие – да изпиеш бутилка вино, да си пуснеш Лейди Гага и да танцуваш по долно долни дрехи. Колко пъти съм го правила, до момента в който бях омъжена? Хмммм… Веднъж?
Ето това осъзнаване беше едно от най-ярките прекарвания в живота ми. Това благополучие, тази независимост, това чувство да съм себе си, а не някакъв човек, който непрекъснато отстъпва на другия. И в случай че се върнем на „ алената рокля “, то да – никой към този момент не подлагаше на критика облеклото ми.
Цялата женска просвета до 2010 година ни твърди, че любовната връзка е фантазията на всяка жена. Може да имаш обучение или кариера, само че без мъж си никой. В обичания ни сериал „ Сексът и градът “ героините не търсят секс, а връзка. Просто връзките им постоянно стартират със секс – и отново там завършват. Но не тъй като дамите го желаят, а тъй като мъжете са капризни. Уж мъчно време е настанало за дамите в епохата на половата независимост, това е тип напътствие за оцеляване „ Как да не изгубиш вяра, в случай че всичките мъже са токсични ергени “.
И ние си получаваме връзката, а след това още една връзка, а след това още нещо като връзка, а след това отново си висим у дома с разрушено сърце и зачатъци на ненавист към мъжете в душата.
Точно в този миг дамата може да разбере какъв брой й е хубаво да е сама. Може да усети какъв брой са прелестни вечерите, когато взимаш вана с пяна, палиш си свещи, гледаш обичания си сериал – и никой не ти пречи да си живееш живота. Можеш колкото си искаш да пробваш тоалети пред огледалото – и никой няма да върви напред-назад, спъвайки се в теб и пречейки ти да се отдадеш на заниманието си. Можеш още на следващия ден да заминеш за Виена на посетители на другарка – без да уведомяваш никого за проектите си. Можеш да поканиш колкото си искаш приятелки вкъщи, с цел да тичат из жилището, пробвайки роклите ти, разглеждайки вибраторите ти, обсъждайки на всеослушание преимуществата и минусите на секса с не изключително талантлив мъж.
Една моя другарка има позната, да я назовем Оля. Та тя е прекарала цяла година сама. Сега Оля се готви за нова връзка. Тя е „ купила чехли “ (първо си мислех, че това е смешка, след това - че Оля се е побъркала, а най-после разбрах, че по този начин се примамвал мъж съгласно курсовете „ по какъв начин да се омъжа “). Оля се готви за любовна връзка по този начин, като че ли счита да заеме нова, по-значима служба. Тя знае, че ще й се наложи още веднъж да готви у дома, да не помни за приятелките си, да преразгледа графика си за деня. Но това е вероятният най-малко – максимумът ще пристигна, когато сътрудникът заяви за своите привички и условия.
Оля е осъществила се млада жена. Купила си е кола, апартамент, има добра кариера. На 35 години е. И в този момент счита да стъпче живота си в прахта, единствено тъй като съгласно нея тъкмо това е „ връзката “.
„ Това е обикновено, нали? “, пита ни тя. И даже най-хубавата й другарка споделя на всеослушание, че не, не е обикновено.
Не е обикновено, само че всички жени… всички хора вършат сходни неща, когато стартират сериозна връзка. Някои по-малко, други – като Оля – повече. Ето по този начин живеем – отказвайки на себе си да сме себе си. Аз ли? Че това значимо ли е? Най-важното е да имам мъж до себе си!
Големият въпрос е „ Защо? “.
Секс можем да получим където и да е, с който и да е. Емоции също. Общуването е налично – в епохата на обществените мрежи и медии даже е повече от нужното.
Дали не е поради публичното мнение? Всички си имат мъже, а ти – нищо? Мама се тормози?
От една страна това е проблем. Когато моя другарка се раздели с колегата си, всички започнаха много насилствено да я канят на посетители. Защото на „ гостито “ всички са женени, а тя е свободна и несъмнено единствено чака да отмъкне мъжа на някоя от познатите си. Това е извънредно, само че постоянно се среща.
От друга страна – може пък да не са ни притрябвали такива другари? Ако си с всичкия си, за какво ще общуваш с тези крокодили?
Жените и отчаянието
Според мен дамите имат две страшни рецесии в живота си. Втората идва малко преди 40-тата годишнина – точно тогава дамата изпитва страха от старостта с цялостна мощ. Първата рецесия е малко преди 30 години, когато осъзнаваш, че още не си омъжена и нямаш деца. Такава жена от 30 до 35 години изпитва бясно предпочитание да сътвори семейство. Тя е подготвена да слуша всевъзможни ведически гурута, да стартира всевъзможни връзки, с който и да било – стига мъжът да свикне и да остане с нея.
Обикновено схемата е следната – тя е на 33, неотдавна се е разделила с сътрудник, който дълго време не й е предложил брак. Живее сама, отбелязва триумфи в работата, постоянно пътува, има страхотни приятелки, с които се забавлява добре. И внезапно осъзнава, че в случай че не се омъжи, животът й завършва.
И тя стартира да пречупва себе си. Започва да слуша всевъзможни нелепости (спомнете си по какъв начин Шарлот от „ Сексът и градът “ съобщи, че към този момент ще се среща единствено с омъжени приятелки, тъй като те имали „ вярната карма “?), може да зареже работата си (защото кариерата изкривява „ женската чакра “), търси в мъжете татко и брачен партньор (а не събеседник или любовник). Тя купува мъжки чехли, булчинска рокля, записва се на курсове по готварство, на курсове по орален секс… Общо взето от преуспяла, интелигентна и модерна жена става продажница. И всичко това вместо да се любува на живота си. Вместо да се радва на триумфите си. Вместо да цени времето, което прекарва уединено със себе си, с приятелите си, с обичаните си филми.
Жената не може да бъде сама – коства й се, че хората я презират поради това. Но тя не е сама – тя постоянно е съпроводена от това „ публично мнение “, което е по-лошо от всеки съпруг-насилник. „ Ами като се прибираш у дома сама и апартаментът е празен – не се ли натъжаваш? “, питат ме такива познати. Не! Апартаментът не е празен! В него съм АЗ! И аз съм огромно нещо! Запълвам напълно и жилището си, и живота си! Толкова огромна съм, че в случай че позволи в живота си различен човек, ще би трябвало да нарязвам елементи от себе си – и от това доста ще ме заболи.
Рецептите на щастието
Ако жена, която към този момент е на 30+ и не се нуждае от финансова поддръжка, се усеща „ непълноценна “ и бие паника като църковна камбана – значи й е време не да се омъжи, а да отиде на психотерапевт. Много ясно, че може да се влюби, да се омъжи, да роди деца – само че не тъй като „ би трябвало “, нито тъй като без това страда от възприятие за празнина и самотност. Връзките, мъжете, децата, кучетата – те не запълват тази празнота. А единствено отвличат вниманието на дамата от вътрешните й проблеми. Ако човек се усеща зле със себе си – постоянно ще му е зле, без значение дали има някой около него.
Единственият метод да не превърнеш живота си в купчина безсмислени руини е да направиш по този начин, че да ти е добре със самата себе си. „ Имам потребност от това, от което нямам потребност! “ е първият симптом на депресията. За каквото и да става дума – за новата рокля или за бъдещите деца.
Ако нещо не те устройва, само че не можеш да схванеш какво тъкмо – обърни се към доктор.
Другите може да имат брачен партньор, бебе и ипотечен заем – само че да нямат благополучие. Те са се сдобили с всичко, което „ би трябвало “, само че не са станали щастливи.
Ако не можеш да дадеш отговор на въпроса „ Защо се усещам толкоз зле без мъж? “ – значи казусът не е в мъжа. И да – мъжът няма да те избави.
Въздишали сте цяло детство над облиците на рекламното семейство – къща, градинка, лабрадор, дечица, цялостно схващане и обич до гроб? Амиии… Вие елементарно се връзвате да купувате фантазии. Мечтата на производителя на мляко, на възглавнички за диван, или фантазията на майка ви, която умира от досада и желае внуци. Но това не е вашата фантазия. Това е просто рекламен трик. Вашите мечти за Мъжа, който ще ви отърве от самотата, са просто реакция на положителния маркетинг. Но не отразяват действителния живот.
Ако желаете да получите живот, а не бутафория, замислете се защо ви е нужна любовната връзка, защо ви е мъж, дали това е нужно на вас или на вашите „ доброжелатели “, какво ще изгубите и какво ще намерите? И дали си заслужава точно за този човек да изгубите себе си? Сигурни ли сте, че той ви прави толкоз щастливи, че поради него да се откажете от „ мечтаната алена рокля “ и да носите оттук насетне единствено зелената?
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ