Как измамници свиха 9 млн. от сметката на бизнесмен
Близо 9 милиона лв. изчезнаха от сметката на прочут норвежки предприемач и се озоваха в българска банка. А след това бяха открити и върнати на притежателя им, съобщи БНТ. Случаят беше огласен обществено от българския бизнесмен и вложител Пламен Русев. Банковите чиновници са реагирали незабавно, измамата е предотвратена, а парите - върнати. Започнало е следствие в Норвегия и България.
Преди няколко дни доктор Пламен Русев, който с изключение на прочут човеколюбец е и вложител в разнообразни международни компании, получил обезпокоително позвъняване от собствен другар - норвежки предприемач. Оказало се, че норвежка банка оторизирала превод към сметка в България за съвсем 9 милиона лв..
" По-малко от половин час, откакто преводът е бил изработен, той го е видял през онлайн банкирането си, по-късно аз незабавно започнах да звъня на моите контакти в съответната банка. Конкретно компанията, от която са източени парите, се занимава със опазване на здравето. Тяхното семейство е най-влиятелното и богатото в Норвегия - фамилията Хаген. Спасихме в действителност имиджа на България пред едни, в случай че щете, евентуални вложители ", съобщи доктор Пламен Русев.
Бързата реакция на банковите чиновници е избавила крупната сума на предприемача, която към този момент е върната назад.
" Моят другар ми сподели, че предния ден е имало щурм в неговия офис. Като че ли е имало физически достъп до документи, които по един или по различен метод са дали достъп до съответните имена, пароли ", съобщи доктор Пламен Русев.
Потърсихме за коментар представители на българската банка. Оттам изпратиха писмена позиция, в която се показва, че за случая са известени способените органи и се води следствие. Имената на норвежкото комерсиално сдружение, както и на компанията адресат у нас са обект на банкова загадка. Засега е ясно, че адресът, на който е записана компанията, е на улица " Христо Белчев " в София.
" Видяхме, че са регистрирани общо 92 компании. Всяка от която все по-красива. Поне аз не видях нито едно българско име. Все някакви чужденци. Беше някаква африканка с четири имена, с 10 лв. уставен капитал ", описа доктор Пламен Русев.
Кой стои зад лъжливата скица и какви пробиви в сигурността са позволени занапред би трябвало да открият управляващите в Норвегия, където към този момент тече следствие. Според IT експерти крупните финансови схеми с изключение на съществени знания изискват и предварителна информация за жертвите.
" 90 % от пакостите, които се случват от стратегии. Някои програмист е написал нещо, някакви скриптове обикалят и вършат пакости. Останалите 10 % са съществени хора, експерти, които имат информацията да хакват банкови сметки ", съобщи Николай Кръстев, компютърен експерт.
Превенцията против измамите е положителната онлайн хигиена.
" Трябва да се обръща огромно внимание какви пароли съхраняваме, по какъв начин ги съхраняваме, по какъв начин сме ги създали, какъв брой сметки поддържаме. Хубавата ключова дума би трябвало да бъде най-малко 15-16 признака. Визирам дребни, основни букви, специфични знаци ", добави Николай Кръстев.
И друго значимо предписание - нито една финансова институция не кара потребителите си да последват линк в имейл, водещ до уебсайт със подозрителен адрес, изискващ данни за пароли за електронно или мобилно банкиране.
Преди няколко дни доктор Пламен Русев, който с изключение на прочут човеколюбец е и вложител в разнообразни международни компании, получил обезпокоително позвъняване от собствен другар - норвежки предприемач. Оказало се, че норвежка банка оторизирала превод към сметка в България за съвсем 9 милиона лв..
" По-малко от половин час, откакто преводът е бил изработен, той го е видял през онлайн банкирането си, по-късно аз незабавно започнах да звъня на моите контакти в съответната банка. Конкретно компанията, от която са източени парите, се занимава със опазване на здравето. Тяхното семейство е най-влиятелното и богатото в Норвегия - фамилията Хаген. Спасихме в действителност имиджа на България пред едни, в случай че щете, евентуални вложители ", съобщи доктор Пламен Русев.
Бързата реакция на банковите чиновници е избавила крупната сума на предприемача, която към този момент е върната назад.
" Моят другар ми сподели, че предния ден е имало щурм в неговия офис. Като че ли е имало физически достъп до документи, които по един или по различен метод са дали достъп до съответните имена, пароли ", съобщи доктор Пламен Русев.
Потърсихме за коментар представители на българската банка. Оттам изпратиха писмена позиция, в която се показва, че за случая са известени способените органи и се води следствие. Имената на норвежкото комерсиално сдружение, както и на компанията адресат у нас са обект на банкова загадка. Засега е ясно, че адресът, на който е записана компанията, е на улица " Христо Белчев " в София.
" Видяхме, че са регистрирани общо 92 компании. Всяка от която все по-красива. Поне аз не видях нито едно българско име. Все някакви чужденци. Беше някаква африканка с четири имена, с 10 лв. уставен капитал ", описа доктор Пламен Русев.
Кой стои зад лъжливата скица и какви пробиви в сигурността са позволени занапред би трябвало да открият управляващите в Норвегия, където към този момент тече следствие. Според IT експерти крупните финансови схеми с изключение на съществени знания изискват и предварителна информация за жертвите.
" 90 % от пакостите, които се случват от стратегии. Някои програмист е написал нещо, някакви скриптове обикалят и вършат пакости. Останалите 10 % са съществени хора, експерти, които имат информацията да хакват банкови сметки ", съобщи Николай Кръстев, компютърен експерт.
Превенцията против измамите е положителната онлайн хигиена.
" Трябва да се обръща огромно внимание какви пароли съхраняваме, по какъв начин ги съхраняваме, по какъв начин сме ги създали, какъв брой сметки поддържаме. Хубавата ключова дума би трябвало да бъде най-малко 15-16 признака. Визирам дребни, основни букви, специфични знаци ", добави Николай Кръстев.
И друго значимо предписание - нито една финансова институция не кара потребителите си да последват линк в имейл, водещ до уебсайт със подозрителен адрес, изискващ данни за пароли за електронно или мобилно банкиране.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ