Безмълвните близначки: тайнствената история на сестрите Гибсън
Близнаците имат невероятна емпатия по повод един на различен – това е прочут факт. Но от време на време тази непосредственост се трансформира в обсебеност. Трагичният свършек на историята на сестрите-близначки, които общували единствено една с друга, ще ви убеди в това:
Тъмнокожите бебета Джун и Дженифър Гибънс се появяват на бял свят през 1963 година в Барбадос в семейство на стопанка и монтьор от Военновъздушни сили на Англия. Скоро фамилията се мести да живее в Уелс. Родителите бързо забелязали, че с децата нещо не е наред – те били извънредно безмълвни и контактували единствено една с друга.
Първоначално родителите решили, че Джун и Дженифър са със забавено развиване, само че доста скоро разбрали, че бъркат. Все отново девойките общували!
Както и доста други близнаци, те си измислили собствен личен език, разбираем единствено за двете. Такъв език се назовава „ криптофазия “ – самоделна система от знаци, основана за стеснен кръг от хора.
Години по-късно, когато един от психиатрите се опитал да разшифрова речта им, записана на магнитофон, той разкрил, че девойките приказват на елементарен британски език, просто е на такава скорост, че звуците се сливат, който е неосезаем за непривикналото ухо.
В учебно заведение Гибънс били единствените тъмнокожи деца – девойките били унизени, по тази причина учителят ги пускал по-рано, с цел да избегнат конфликта с другите възпитаници. Очевидно, това не им помогнало да бъдат по-социални, тъй че девойките станали още по-дръпнати и откъснати от света.
Едва на 14 години, когато казусът достигнал своя пик, по какъв начин изглеждало тогава, родителите решили да се погрижат съществено за лекуването им.
Джун и Дженифър били заведени към психотерапевт и когато първичното лекуване не донесло резултати, лекарите предложили сестрите да бъдат разграничени и изпратени в разнообразни училища-интернати. Впоследствие нещата единствено се влошили: разграничени, всяко едно от девойките изпаднало в кататония.
Родителите не можели да гледат мъчението на децата си и още веднъж ги събрали. След това сестрите почнали да се заключват в стаята си, изолирайки се от другите членове на фамилията, и прекарвали там дълго време, като разговаряли и устройвали куклени представления, чието наличие, прочее, било доста тъмно.
Момичетата четяли своето творчество на диктофон, с цел да подарят записите по-късно на по-малката си сестра Роуз.
Но въпреки че девойките не можели да живеят една без друга, надалеч не всеки път това им доставяло наслада. Ето какво написала Джун за сестра си в персоналния дневник: „ Никой в света не страда по този начин, както ние със сестра ми. Живеейки със брачен партньор, дете или другар, хората не изпитват това, което изпитваме ние. Сестра ми, като гигантска сянка, краде от мен слънчевата светлина и е в основата на моите страдания “.
Сестрите почнали да пишат разказ, който също се отличавал с много грубо наличие. Например в написаното от Джун „ Пепси-Кола наркоманът “ (Pepsi-Cola Addict) става въпрос за тийн, прелъстен от учителка. След той е изпратен в поправително заведение за малолетни, където става жертва на гей-охранител.
А в написаното от Дженифър „ Борец “ става въпрос за ориста на доктор, който избавя детето си, като убива кучето си и присажда сърцето му на сина си. След това в момето се вселява дъхут на кучето и стартира да отмъщава.
Макар сестрите неведнъж да се пробват да продадат творбите си на списания, на всички места им отхвърлят – имало прекалено много свирепост и експанзия в романа. Тогава те взели още по-странно решение: девойките възнамерявали да станат нарушители. Речено-сторено.
Гибсън правили набези над минувачи, ограбвали магазини и в последна сметка били хванати и вкарани в психиатрия от непоколебим вид, където прекарали идващите 11 години.
Въпреки че сестрите били държани в разнообразни стаи, те безпогрешно копирали позите една на друга, даже когато се намирали на разнообразни краища на болничното заведение. Тази страховита синхронност плашела лекарите.
По време на престоя си в болничното заведение близначките стигнали до извода, че с цел да живее свободен живот, втората би трябвало да почине. Решено било да почине Дженифър.
Тук би трябвало да споменем единствения човек, който съумял да пробие стената на мълчанието. Това била журналистката от Guardian Марджъри Уолс. Точно с нея сестрите рискували да споделят своите съображения за бъдещето.
Така, в навечерието на прехвърлянето на Джун и Дженифър в друга клиника, Дженифър споделила: „ Марджъри, Марджъри, считам да умра “. Когато журналистката попитала какво има поради, момичето отвърнало: „ Защото по този начин сме решили “.
Когато трябвало да се реалокират, Дженифър положила глава на коленете на сестра си и като че ли заспала с отворени очи. Но в болничното заведение пристигнало единствено мъртвото й тяло. Като причина за гибелта била посочена изострен миокардит – инфектиране на сърцето, не били открити никакви следи от отравяне или насилствена гибел.
„ След дълго очакване към този момент сме свободни “ – тъкмо това споделила след гибелта на сестра си Джун. Дженифър била единствено на 30.
Известно е, че през 2008 година Джун живеела единствено покрай родителите си. Тя не била под лекарско наблюдаване и била призната в обществото, решавайки да остави предишното обратно.
През 2016 година сестра й Грета дала изявление, в което разказала, че фамилията имало огромни неприятности, свързани с лишаването на девойките от независимост. Джун упреквала клиниката в това, че разрушили живота им и пренебрегнали здравето на Дженифър.
