Благодаря на AMC, че често гледам най-хубавия 80-арски филм на

Благодаря на AMC, че постоянно виждам най-хубавия 80-арски филм на (не, не е " Хана и нейните сестри " ) от " бергмановския " му интервал - (вече на 30 години). Шедьовър, който с течение на годините се отпечатва все по-силно в съзнанието и терзае сърцето и мозъка.

Мариън (Джина Роуландс, " музата " на Джон Ксаветис, на 58) е 50-годишна нюйоркска интелектуалка, суха, свежа, самонадеяна, осъществена, красива. Взима си апартамент чартърен, с цел да написа книга. Но през отдушника чува откровенията на " друга " жена от прилежащия психоаналитичен кабинет - обърканата и уплашена Хоуп (Миа Фароу) (вижда я много по-късно). И внезапно лицето на Мариън се вкаменява и нейния идеален и желан живот се срутва като къщурка от карти...  Съпругът ѝ Кен (Йън Холм), вцепенен и високомерен едностранчив професор, ѝ с най-хубавата ѝ другарка. Oтблъснала е огромната си обич Лари (Джийн Хекман в рядка любовна роля) - великодушен, ненагледен и предан. Баща ѝ (Джон Хаусман) е пред самоубийство, тъй като е пропилял живота си. Брат ѝ Пол (Харис Юлин), комплициран и емоционален, я ненавижда (а тя е уверена, че връзките им са прекрасни), тъй като мисли, че се е жертвал за нея. Най-добрата ѝ другарка от млади години Клер (Санди Денис) я ненавижда, тъй като пътем и повърхностно е прелъстила юношеската ѝ обич. Първият ѝ брачен партньор Сам (Филип Боско), доста по-възрастен отстъпчив наивник, в действителност се е самоубил (тя се прави, че не знае), тъй като е направила аборт, без да го пита, поради кариерата си. А се е мислела за толкоз добър човек (като всички нас)...

Мариън би трябвало да се изправи пред крушението на целия си витален път без самозаблуди и самоизмами, да огледа екзистенциалната пропаст право в очите и да не трепне, а единствено горчиво да се покае. Може би това, което следва, е допустимо да бъде избавено, с нова вяра и нов светоглед, със примирение и добрина. Алтернативата е внезапно преустановяване на неуспелия доскорошен " опит ".

Автор: Бистра Андреева