Бившият вицепремиер и външен министър даде интервю за БГНЕС Договорът

Бившият вицепремиер и външен министър даде изявление за БГНЕС Договорът за добросъседство и другарство с районен съд Македония не беше неточност. Споделена история имаме с всички страни по света, само че общата история е нещо друго и тя бе записана в контракта. За страдание, той систематично не се съблюдава от Скопие, поради което районен съд Македония не може да стартира договаряния за Европейски Съюз. Призовавам Скопие - пуснете българските вложители, спрете с антибългарската акция, тя не е в полза на никой. Това съобщи в изявление за БГНЕС някогашният вицепремиер и министър на външните работи Екатерина Захариева. Най-големият триумф на България е връщането на тематиката за европейската вероятност на Западните Балкани. Доказателство за триумфа ни е, че всички ръководи на Съвета на Европейски Съюз след нашето не престават да работят по въпроса. Организирахме за пръв път от 15 години среща на върха ЕС-Западни Балкани. БГНЕС разгласява цялостният текст на изявлението: - Г-жо Захариева, имахте доста натоварен мандат като външен министър. Кои интервали от него бяха най-напрегнати за вас? - Не мога да кажа, че съм имала кой знае какъв брой време за отмора през последните 4 години. Най-напрегнато въпреки всичко беше по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, само че имаше и други интензивни интервали, като договарянията по Договора за другарство, добросъседство и съдействие с Република Северна Македония. - Договорът беше подписан, само че през днешния ден не се съблюдава от Република Северна Македония. Грешка ли беше той? - Според мен не. За първи път в него беше приета общата ни история, която нашите съседи настойчиво в този момент назовават „ споделена ” и дори в текста на контракта, оповестен на уеб страницата на Министерството на външните работи на РСМ, имаше опит думата да бъде сменена. Споделена история имаме с всички страни по света, само че общата история е нещо друго и тя бе записана в контракта, колкото и някои политици в Скопие да не престават да приказват за споделена история. С контракта бе основана взаимната мултидисциплинарна комисия по исторически и просветителни въпроси, там бе записано и че Скопие няма искания към малцинство у нас. Днес договорът редовно не се съблюдава, а работата на комисията буксува не по наша виновност. Това е и повода да не може на този стадий да одобрим преговорната рамка и провеждането на първата междуправителствена конференция ЕС-РСМ. И бих споделила, че в контракта има задоволително гаранции за отбрана на нашия народен интерес, стига той да се извършва добросъвестно, което е и главното за всеки интернационален контракт. Затова постоянно съм призовавала и съседите от Скопие - пуснете българските вложители, които желаят да основават работни места у вас, спрете цензурата над българските книги на границата, разрешете излъчването на български малките екрани, спрете антибългарската акция, издевателството над хората с българско поданство и съзнание и черния пиар – това не е в безстопанствен интерес. - Определено Република Северна Македония ще остане един от най-запомнящите се акценти във външната политика на предходното държавно управление. Кой за вас е най-големият триумф на страната в чужбина? - Според мен връщането на тематиката за европейската вероятност на Западните Балкани в дневния ред на Европейския съюз. Когато поемахме Председателството на Съвета на Европейски Съюз, редица сътрудници външни министри и високопоставени представители на Съвета и Комисията ме убеждаваха, че този въпрос не може да бъде нашият главен приоритет, тъй като в Съюза има отмалялост от разширението и най-вероятно ще се провалим политически. Ние не се отказахме и организирахме сполучлива Среща на върха в София, отдадена на Западните Балкани, за първи път от 15 години. По наше време и с дейното ходатайство на България Съветът „ Общи въпроси ” даде първото “да ” за започване на договаряния от страна на Албания и РСМ. Доказателство какъв брой сполучливо сме наложили тематиката, е фактът, че всички ръководи на Съвета на Европейски Съюз след нашето не престават да работят по нея. Исторически триумф по времето на мандата на нашия кабинет бе и приемането ни в Европейския валутно-курсов механизъм (ERM II) и Банковия съюз. Това се случи главно с помощта на напъните на Министерството на финансите. - Много български жители живеят отвън родината. Успя ли страната да се погрижи съответно за връзката им с Родината? - Това е непрекъснат приоритет в работата ни. Успяхме да запазим административно-териториалния статут на популации с многочислена българска общественост Болградски регион в Украйна, за което благодаря и на моя сътрудник Дмитро Кулеба, и на Народното събрание в Киев. Българското малцинство бе публично прието в Албания. Продължаваме да поддържаме нашите общности и посредством Програмата за развиване, и посредством постоянната помощ за българските учебни заведения. Създадохме стратегия за подкрепяне на обичайните български общности. Помогнахме на десетки хиляди българи да се приберат в Родината в пандемия на COVID-19 и по суша, и по въздух, когато границите бяха затворени. Отпаднаха визите за Канада за краткосрочни визити. След дълги проби жителите могат да подават заявки за замяна на документи за идентичност напълно онлайн, стига в системата да има техни биометрични данни. Това им икономисва едно посещаване в консулските ни служби, които за съжалението все по-трудно обслужват нашите сънародници, защото чиновниците ни не са се увеличавали от 40 години, а българската диаспора в чужбина от този момент е повишена най-малко 30 пъти. Все отново мога да кажа, че отмина времето, когато страната ни закриваше посолства. Открихме генерални консулства в Барселона, Испания, и Тараклия, Молдова, където има огромни български общности. Открихме и посолства в Рияд, Саудитска Арабия, и Абу Даби, Обединени арабски емирства. - Успяхте ли да привлечете повече младежи в българската дипломатическа работа? - Доста е мъчно да накараш младеж да стартира работа като аташе с тапия за магистър, два непознати езика и заплата от 700 лв., нали? Затова и се опитахме да увеличим възнагражденията в Министерство на външните работи. Днес стажант-аташетата стартират със стартова заплата от 1150 лв.. Успяхме да притеглим, обучим и задържим 53-ма млади дипломати, някои от които се показаха отлично и по време на Българското председателство, а в този момент огромна част от тях укрепват и екипите ни зад граница. Чрез положително финансово обмисляне и разпределение на средствата за личен състав постигнахме 62% нарастване на междинната брутна месечна заплата за министерството като при започване на мандата тя бе 1040 лева, а в този момент е 1645 лева.