Бившият треньор на Ботев с ръзтърсваща изповед за престоя си в Пловдив
Бившият треньор на Ботев (Пловдив) Желко Петрович даде разтърсващо изявление за престоя си в Коматево. Ето какво сподели пред сътрудниците от " Тема спорт " уволненият преди седмица от Георги Самуилов черногорец за престоя си отпред на Ботев и проблемите, с които се е сблъскал.
- Г-н Петрович, за какво престоят ви в Ботев приключи с крушение?
- Когато подписах контракта, ми споделиха, че най-важното нещо е да бъде издигнат стадионът. Топ 6 не се поставяше като цел. Идеята беше да изградим тим за идващия сезон. Изграждането на подобен лишава най-малко два трансферни прозореца. Стратегията включваше също да се даде късмет на млади играчи и да се вкара нов способ на тренировки. Бях доста въодушевен. Подписах за две години.
Но огромният ми проблем с това, което се случи, е методът, по който хората се отнесоха с мен. Всички към Ботев питаха по 100 пъти по какъв начин са нещата към тима. Никой в никакъв случай не споделяше нищо отрицателно Това е най-големият проблем на притежателя. Той е притежателят, той взема решение. Но той в никакъв случай не идваше да дискутираме нещата. Да каже: „ Това, това и това не е наред, дай да го променим”. Никога не идваше да види тима.
Боли доста, тъй като работехме по супер метод, имахме отлична връзка вътре в тима. Всички от медицинския щаб до последния човек в отбора бяха феноменални. Играчите бяха съвършени. Но по какъв начин да станат нещата, когато няма доверие в тях?
Жалко е за клуб като Ботев да се случва историята с детектора на лъжата. Това е тъпо за клуба, за футболистите... Как да доведеш положителни играчи, когато те прочитат за тази история с детектора?! Ботев е хубав клуб, с отлична база, само че да работиш професионално в България е доста мъчно.
- Разговаряхте ли със притежателя, откакто ви изиска оставката?
- Не. Виждал съм го два пъти. Само ми споделиха, че желае да си подам оставката. Такова нещо можеш да искаш от някое куче. Треньорът в България е третиран като куче. И футболистите също. Треньорът няма право да каже нищо и не смее да каже нищо. И най-после - „ Ето ти две заплати, довиждане, да идва другият”. Тук да си треньор е малко самоубийствена работа, тъй като знаеш, че нещата ще свършат зле. В Холандия постоянно можеш да се схванеш с управлението. Но тук, в България, ти дават една-две заплати и толкоз. Тук напряко те малтретират. Аз не съм български треньор. Аз пристигнах от Холандия, само че попаднах на една покруса.
Клубовете би трябвало да вдървен, че треньорът е най-важният човек. Той може да направи всичко или да опропасти всичко. Проблемът е, че съветниците на Самуилов не знаят какво има в топката - вятър или пясък Не става по този начин. Искахме да сме супер тим, да играем мощен футбол пред доста аудитория на стадиона. Но... Окей, разбирам - 9 точки са малко. Но притежателят в никакъв случай не идваше на стадиона или на мачовете. Не можеш да дискутираш какво искаш да се промени. В България е доста мъчно да промениш нещо за два-три месеца.
Но можем да вземем образец с Локо Пловдив - допреди година почитателите желаеха треньорът да напусне, дори се бунтуваха против притежателя. Но Крушарски сподели: „ Клубът си е мой. Ако желаете, елате да давате пари и да взимате решения”. Той гласоподава доверие на треньора и видяхте какво направи и какво продължава да прави. Това е естественият път, би трябвало да има доверие. Но когато не мислиш с главата си... Ботев е в доста сложна обстановка.
- Постигнахте ли някаква контракта с управлението по отношение на парите, които ви дължат?
- Те скапаха договора и ще забележим какво ще стане. Ако бяха пристигнали като хора да обсъдим нещата, щях да се съглася незабавно да разтрогна. Нямаше да има проблем. Но по метода, по който всичко се случи... Естествено, че ще си диря всички заплати до края на контракта. Имаше доста способи да се разберем, само че притежателят не пристигна. Нека да приказваме като мъже - лице в лице Ще намерим решение. Но никой не ми сподели: „ Желко, ти си проблемът”. Напротив, всички обясняваха, че съм съвършен.
Защо бе, хора? Кажете ми в прав текст. Вместо това говореха зад тила ми. Това ме вбесява. Никой не смееше да приказваме очи в очи. Ще седнем, ще се разберем, ще се откажа от контракта и толкоз. Като не става - не става. Всеки, с който говорех, ми споделяше: „ Всичко е наред, съвършено е, нищо не променяй”. 50 пъти им повтарях да ми кажат, в случай че считат, че нещо не вършим като хората, че не упражняваме вярно. „ Не бе, Желко, всичко е идеално”. Всичко беше съвършено, никой нищо не споделяше.
Сега другият проблем е явен - нямахме задоволително играчи. Аз всяка пауза бях с по 12-15 индивида в тима. Вутов и Тонев не можеха да играят в сериозен интервал от времето. Накрая бяхме останали действително с 4 отбранителни футболисти. Пробваш някакви разновидности, само че не става... И чакайте да кажа и за оня, на който му викат Храста. Нали знаете за кого става въпрос. Имах уверения от него, че гледа български момчета и може да каже кой е добър и кой не. Повярвах му доста. Но ми споделяха: Старши, пази се от него. Не е проблем, че пое тима. Аз му искам триумф, дано да стане първи. Но казусът е в обикновените човешки връзки. Всички проблеми могат да се споделят непосредствено, аз съм открит човек, при мен няма нищо секретно.
Но за Ферарио Храста ми споделиха, че единствено стои зад храстите, чака някой треньор да го освободят и се появява. Абе кажете ми нещата в очите. Нали сте мъже...
- Добре, само че въпреки всичко каква е повода Ботев да има единствено 9 извоювани точки под ваше управление?
- Вижте, не съм плакал за това, само че когато не са ни свирили три явни дузпи, когато не ни признаха чист гол, когато два пъти сме изгубили поради измислени засади... Трябваше да имаме най-малко 4-5 точки повече. С Царско село у дома пък вместо да им поведем с три-четири гола, ние най-после загубихме. И шанс ти би трябвало. Но не желая да се извинявам. Да, 9 точки са малко, само че не трябва постоянно да гледаш на нещата единствено като цифрово изражение. Ако другите неща са положителни, прояви самообладание. След 6 месеца ще видиш, че всичко е наред. Трябваше да се поправят някои неща по селекцията, да се вземат няколко играчи. Лятото желаех единствено футболисти, играли в България, и то с положителни качества. Исках Светослав Ковачев - не може. Исках Руменов - не може. Исках Иса - не може. Исках Хасани - не може. Конкретно за Хасани, момчето искаше 3000 евро и ни чакаше да подпишем контракта. Накрая се оказа, че не може и той. Е, в случай че за 3000 евро не може, кой ще пристигна за тези пари?!
- А за какво против Лудогорец след вашето овакантяване тимът изглеждаше изменен?
- Ботев игра добре против Лудогорец и заслужаваше най-малко точка. Но разликата е, че Лудогорец играе отворено. Докато съвсем всички останали тимове паркират два рейса пред вратата си и това е. Повечето хора тук очевидно не схващат по какъв начин се работи във футбола. Да си притежател на дружество и да имаш клуб са две радикално разнообразни неща. Виждате в Лудогорец по какъв начин е - имат двама индивида, които дават отговор за тима, и реализират триумфи. Нищо не излиза от клуба, работи се и резултатите се виждат. За съпоставяне - в ЦСКА има 30 индивида, всички приказват, само че няма резултати Няма и да има, в случай че се продължава по този метод. В Локо Пловдив са като в Разград. Там дават отговор президентът и треньорът и имат триумфи.
- Как гледате на решението футболистите да минат на детектор на лъжата?
- Това е параноя. Откакто съм тук, непрекъснато съм чувал реплики от вида на: „ Този е продал мача”. Това е неуместно. Ти, в случай че си футболист, по какъв начин можеш да работиш в тази конюнктура Аз имам вяра в своите футболисти. Те са почтени момчета. Това е позор за българския футбол. В цяла Европа се чудеха на тази история. Куп задгранични публицисти ми звъняха, само че не давах изявленията, тъй като не желаех да храча по българите. Няма по какъв начин да очакваш от футболистите положителни резултати при тази конюнктура. И още нещо - орязаха им 40% от заплатите! Как става това?! Това не е комунизъм. Не сме 1980 година, смешно е. Това удря по репутацията на клуба. Това са почтени хора, които се трудят за своя клуб. Човек не може да работи, когато се опасява. Не става по този начин - да не смееш да кажеш нещо. Не може.
- Какво следва за вас?
- В неделя се прибирам в Холандия и нуждая се да си умря за дълго. Много съм отчаян от това, което се случи. Рибата смърди откъм главата. И рибата би трябвало добре да се почисти. Не може по този начин да се отнасяш с хората. Не може да няма организация и да те третират като улично куче.
- Какво бихте споделили за край?
- Желая всичко положително на Ботев, на хората, които работят в клуба, на играчите, а на почитателите им искам нов стадион. Да се върне огромният Ботев. Дано да стане в миналото.
- Г-н Петрович, за какво престоят ви в Ботев приключи с крушение?
- Когато подписах контракта, ми споделиха, че най-важното нещо е да бъде издигнат стадионът. Топ 6 не се поставяше като цел. Идеята беше да изградим тим за идващия сезон. Изграждането на подобен лишава най-малко два трансферни прозореца. Стратегията включваше също да се даде късмет на млади играчи и да се вкара нов способ на тренировки. Бях доста въодушевен. Подписах за две години.
Но огромният ми проблем с това, което се случи, е методът, по който хората се отнесоха с мен. Всички към Ботев питаха по 100 пъти по какъв начин са нещата към тима. Никой в никакъв случай не споделяше нищо отрицателно Това е най-големият проблем на притежателя. Той е притежателят, той взема решение. Но той в никакъв случай не идваше да дискутираме нещата. Да каже: „ Това, това и това не е наред, дай да го променим”. Никога не идваше да види тима.
Боли доста, тъй като работехме по супер метод, имахме отлична връзка вътре в тима. Всички от медицинския щаб до последния човек в отбора бяха феноменални. Играчите бяха съвършени. Но по какъв начин да станат нещата, когато няма доверие в тях?
Жалко е за клуб като Ботев да се случва историята с детектора на лъжата. Това е тъпо за клуба, за футболистите... Как да доведеш положителни играчи, когато те прочитат за тази история с детектора?! Ботев е хубав клуб, с отлична база, само че да работиш професионално в България е доста мъчно.
- Разговаряхте ли със притежателя, откакто ви изиска оставката?
- Не. Виждал съм го два пъти. Само ми споделиха, че желае да си подам оставката. Такова нещо можеш да искаш от някое куче. Треньорът в България е третиран като куче. И футболистите също. Треньорът няма право да каже нищо и не смее да каже нищо. И най-после - „ Ето ти две заплати, довиждане, да идва другият”. Тук да си треньор е малко самоубийствена работа, тъй като знаеш, че нещата ще свършат зле. В Холандия постоянно можеш да се схванеш с управлението. Но тук, в България, ти дават една-две заплати и толкоз. Тук напряко те малтретират. Аз не съм български треньор. Аз пристигнах от Холандия, само че попаднах на една покруса.
Клубовете би трябвало да вдървен, че треньорът е най-важният човек. Той може да направи всичко или да опропасти всичко. Проблемът е, че съветниците на Самуилов не знаят какво има в топката - вятър или пясък Не става по този начин. Искахме да сме супер тим, да играем мощен футбол пред доста аудитория на стадиона. Но... Окей, разбирам - 9 точки са малко. Но притежателят в никакъв случай не идваше на стадиона или на мачовете. Не можеш да дискутираш какво искаш да се промени. В България е доста мъчно да промениш нещо за два-три месеца.
Но можем да вземем образец с Локо Пловдив - допреди година почитателите желаеха треньорът да напусне, дори се бунтуваха против притежателя. Но Крушарски сподели: „ Клубът си е мой. Ако желаете, елате да давате пари и да взимате решения”. Той гласоподава доверие на треньора и видяхте какво направи и какво продължава да прави. Това е естественият път, би трябвало да има доверие. Но когато не мислиш с главата си... Ботев е в доста сложна обстановка.
- Постигнахте ли някаква контракта с управлението по отношение на парите, които ви дължат?
- Те скапаха договора и ще забележим какво ще стане. Ако бяха пристигнали като хора да обсъдим нещата, щях да се съглася незабавно да разтрогна. Нямаше да има проблем. Но по метода, по който всичко се случи... Естествено, че ще си диря всички заплати до края на контракта. Имаше доста способи да се разберем, само че притежателят не пристигна. Нека да приказваме като мъже - лице в лице Ще намерим решение. Но никой не ми сподели: „ Желко, ти си проблемът”. Напротив, всички обясняваха, че съм съвършен.
Защо бе, хора? Кажете ми в прав текст. Вместо това говореха зад тила ми. Това ме вбесява. Никой не смееше да приказваме очи в очи. Ще седнем, ще се разберем, ще се откажа от контракта и толкоз. Като не става - не става. Всеки, с който говорех, ми споделяше: „ Всичко е наред, съвършено е, нищо не променяй”. 50 пъти им повтарях да ми кажат, в случай че считат, че нещо не вършим като хората, че не упражняваме вярно. „ Не бе, Желко, всичко е идеално”. Всичко беше съвършено, никой нищо не споделяше.
Сега другият проблем е явен - нямахме задоволително играчи. Аз всяка пауза бях с по 12-15 индивида в тима. Вутов и Тонев не можеха да играят в сериозен интервал от времето. Накрая бяхме останали действително с 4 отбранителни футболисти. Пробваш някакви разновидности, само че не става... И чакайте да кажа и за оня, на който му викат Храста. Нали знаете за кого става въпрос. Имах уверения от него, че гледа български момчета и може да каже кой е добър и кой не. Повярвах му доста. Но ми споделяха: Старши, пази се от него. Не е проблем, че пое тима. Аз му искам триумф, дано да стане първи. Но казусът е в обикновените човешки връзки. Всички проблеми могат да се споделят непосредствено, аз съм открит човек, при мен няма нищо секретно.
Но за Ферарио Храста ми споделиха, че единствено стои зад храстите, чака някой треньор да го освободят и се появява. Абе кажете ми нещата в очите. Нали сте мъже...
- Добре, само че въпреки всичко каква е повода Ботев да има единствено 9 извоювани точки под ваше управление?
- Вижте, не съм плакал за това, само че когато не са ни свирили три явни дузпи, когато не ни признаха чист гол, когато два пъти сме изгубили поради измислени засади... Трябваше да имаме най-малко 4-5 точки повече. С Царско село у дома пък вместо да им поведем с три-четири гола, ние най-после загубихме. И шанс ти би трябвало. Но не желая да се извинявам. Да, 9 точки са малко, само че не трябва постоянно да гледаш на нещата единствено като цифрово изражение. Ако другите неща са положителни, прояви самообладание. След 6 месеца ще видиш, че всичко е наред. Трябваше да се поправят някои неща по селекцията, да се вземат няколко играчи. Лятото желаех единствено футболисти, играли в България, и то с положителни качества. Исках Светослав Ковачев - не може. Исках Руменов - не може. Исках Иса - не може. Исках Хасани - не може. Конкретно за Хасани, момчето искаше 3000 евро и ни чакаше да подпишем контракта. Накрая се оказа, че не може и той. Е, в случай че за 3000 евро не може, кой ще пристигна за тези пари?!
- А за какво против Лудогорец след вашето овакантяване тимът изглеждаше изменен?
- Ботев игра добре против Лудогорец и заслужаваше най-малко точка. Но разликата е, че Лудогорец играе отворено. Докато съвсем всички останали тимове паркират два рейса пред вратата си и това е. Повечето хора тук очевидно не схващат по какъв начин се работи във футбола. Да си притежател на дружество и да имаш клуб са две радикално разнообразни неща. Виждате в Лудогорец по какъв начин е - имат двама индивида, които дават отговор за тима, и реализират триумфи. Нищо не излиза от клуба, работи се и резултатите се виждат. За съпоставяне - в ЦСКА има 30 индивида, всички приказват, само че няма резултати Няма и да има, в случай че се продължава по този метод. В Локо Пловдив са като в Разград. Там дават отговор президентът и треньорът и имат триумфи.
- Как гледате на решението футболистите да минат на детектор на лъжата?
- Това е параноя. Откакто съм тук, непрекъснато съм чувал реплики от вида на: „ Този е продал мача”. Това е неуместно. Ти, в случай че си футболист, по какъв начин можеш да работиш в тази конюнктура Аз имам вяра в своите футболисти. Те са почтени момчета. Това е позор за българския футбол. В цяла Европа се чудеха на тази история. Куп задгранични публицисти ми звъняха, само че не давах изявленията, тъй като не желаех да храча по българите. Няма по какъв начин да очакваш от футболистите положителни резултати при тази конюнктура. И още нещо - орязаха им 40% от заплатите! Как става това?! Това не е комунизъм. Не сме 1980 година, смешно е. Това удря по репутацията на клуба. Това са почтени хора, които се трудят за своя клуб. Човек не може да работи, когато се опасява. Не става по този начин - да не смееш да кажеш нещо. Не може.
- Какво следва за вас?
- В неделя се прибирам в Холандия и нуждая се да си умря за дълго. Много съм отчаян от това, което се случи. Рибата смърди откъм главата. И рибата би трябвало добре да се почисти. Не може по този начин да се отнасяш с хората. Не може да няма организация и да те третират като улично куче.
- Какво бихте споделили за край?
- Желая всичко положително на Ботев, на хората, които работят в клуба, на играчите, а на почитателите им искам нов стадион. Да се върне огромният Ботев. Дано да стане в миналото.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ