Бившата журналистка Ирина Асиова-Диамант сподели в социалните мрежи свои размисли

Бившата журналистка Ирина Асиова-Диамант показа в обществените мрежи свои размишления за джендърството:

“За първи път видях онлайн “джендъри ” преди близо 20 години, когато като кореспондент на “24 часа ” ме пратиха да отбелязвам интернационална конференция на ЛГБТ общността под семейството на холандския дипломат у нас. Потресаваща панорама, която в никакъв случай няма да не помни. И миризмата… на тела, безчовечен третирани с хормони и химия, от които се носеше смрад на гниеща плът и отчаяние… Дълго ми стоеше като топка в корема. Тогава никой във вестника не му се занимаваше с тематиката и тъй като аз имах графа за посланици изпратиха мен. Двайсе и нещо годишна, изцяло неподготвена за тази тематика. Която десетилетия по-късно се оказва много централна. Като всемирски кореспондент бях тренирана да маркирам на момента най-скандалното и продаваемото.
В сборището от претърпелите всевъзможни касапски метаморфози човешки остатъци съзрях едно същество… близо двуметрово, с големи гърди, дълга басмяна рокля и сив проскубан кок, което държеше несръчно в ръка лачена чантичка. Създание, което очевидно в миналото е било мъж, само че биохимичната и хирургическа промяна го беше трансформирала от двуметров фламандец в ужасяваща джендър хорър версия на Мери Попинз.

Седнахме и той/тя ми описа историята си. Успешен белгийски предприемач, с 20 и недостатък години брак, щерка и всички атрибути на европейския просперитет… Цял живот се борил със себе си, до момента в който един ден просто взема решение, че тази вътрешна, раздираща, изпепеляваща борба с женското му аз е нетърпима и след два опита за самоубийство взема решение да тръгне по пътя на промяна на пола. Като млада кореспондентка бях доста нахална, напряко безскрупулна като трябваше да извадя вест. Видях, че казусът е … в този момент доста я ненавиждам тая дума, само че за тогава си беше неповторим. И заразпитвах. За всичко.
Да, стигам до оргазъм.
От пениса се получи доста сензитивна вагина. Тъй като кожата на пениса по принцип има повече нервни окончания, превръщането му във вагина е по-лесно, в сравнение с обратното…
Да, щерка ми ме одобри, такава, каквато съм… Не, сега нямам връзка. Аз в действителност съм лесбийка. Да, аз съм жена, която харесва дами. Но вие сте бил омъжен за жена. Имал сте щастливо семейство, за какво си причинихте всичко това? Защото не можех повече да пребивавам в мъжко тяло.
Човекът разказваше и обясняваше доста детайлно без да се свени от интимните въпроси. Той имаше задача да опише на света! За чудовищната болка… физическа и прочувствена, за ужаса от неприемането на личното си тяло, за страданието от отхвърлянето от близки и обществото. За безкрайните мъчителни, травматични, в миналото и смъртоносни интервенции. Той/тя говореше от името на всички тези неведнъж осакатени, самотни, отхвърлени и посочени като циркаджийски изроди.
Прибрах се в редакцията и дежурният по брой като видя чудовищните създания незабавно ги постави на чело на първа. В дежурната се събра народ пред компютъра на дизайнера и започнахме да се хихикаме. Накрая сложихме заглавие: Любов!
Преди да засилим броя обаче се появи някаква политическа вест и джендърите паднаха от чело на първа.
А на мен ми лиши години да схвана, че работата ми като публицист е била да опиша, че тези хора минават през Ада на земята. И няма външна пропагандна мощ във вселената, която да те накара да си отрежеш пениса, да се натъпчеш с хормони, от които да ти поникнат големи висящи гърди и да си облечеш върху тях дълга басмяна рокля с дантелена якичка.
Затова, когато Карбовски стартира да се яде с “джендърите ”, откакто години на ред беше техен персонален ПР, взех решение, че би трябвало да му направя колегиална забележка. След като и Чомски му скръцна със зъби и му сподели да остави горките хорица да си избират пола… Карбовски запретна ръкави и предложения един от дребното експерти по тематиката у нас. И не пропусна да ме спомене като вдъхновителка на този епизод.
Доволна съм. Разговорът е многопластов, доцент Бостанджиев подхожда извънредно професионално и отговорно.
Но не изчерпва тематиката, остават доста въпроси. Мен ме мъчат следните: 1. Трябва ли човечеството да се подчини на една доста дребна част от хората на планетата и техните потребности. Или таман обратното… ние сме властелините на тази земя, точно тъй като не изхвърляме като биологичен боклук другите, слабите, непотребните. 2. Има ли международен трансджендър скрит план против главната градивна клетка на обществото или това е просто краткотрайно клатушкане в тирания на джъндъриата, както в миналото имаше тирания на пролетариата .
Нямам безапелационни отговори на тези въпроси. “