Битката на централните банки с инфлацията ще достигне своята кулминация

Битката на централните банки с инфлацията ще доближи своята кулминационна точка тази година. Фед се стреми към последна цел от над 5% за главната си рента, а ЕЦБ - към 3.5%, само че прогнозите варират. Данните за базовата инфлация и пазара на труда ще бъдат основни за решенията на централните банкери. Текстът е част от тематиката на първия брой на " Капитал " за годината - " 2023: Още война, отново избори и по-малко инфлация ", за значимите събития и процеси, които ще дефинират трендовете в политиката и стопанската система в България и света през идващите месеци, както и резултатите от войната в Украйна върху интернационалните връзки.В нея ще намерите още: " 2023: Светът се трансформира, България ще дефинира посоката си на избори " " Ще има ли пробив в доминираната от ГЕРБ локална власт " " Икономическата 2023 година ще е по-тежка от миналата, само че рецесията ще се усети леко в България " " По-евтин ток за бизнеса, само че и доста незнайни " Нов старт за европарите, само че с трудности " " Още война: Путин ще нападне Украйна с нова, мобилизационна войска "
След като централните банки в богатите страни изпуснаха от бутилката духа на инфлацията, през 2022 година им се наложи да реагират с невиждана от десетилетия неотстъпчивост, с цел да го върнат назад. Тези старания за преодоляване на бързо растящите цени следва да доближат своята кулминационна точка през 2023 година Докато стопанските системи от ден на ден се забавят или навлизат в криза, лихвите ще продължат да вървят нагоре през идващите месеци. Колко надалеч обаче ще стигне стягането на паричната политика и ще бъдат ли централните банкери принудени да сменят посоката още преди края на тази година са огромните незнайни, на които икономистите към този момент нямат единомислещ отговор.
Реклама

През миналата бурна година централните банки бяха в светлината на прожекторите и всяка тяхна дума беше следена от близко в търсене на сигнали за идните им дейности. Въпреки че през декември забавиха темпото на лихвените покачвания, и през 2023 година те ще останат основен фактор за това по какъв начин ще се показват стопанските системи, ще спадне ли инфлацията, ще могат ли държавните управления да си разрешат нови огромни разходи и не на последно място - в каква посока ще вървят пазарите. В края на 2022 година на мястото на поредните внезапни покачвания на лихвите с по 0.75 процентни пункта пристигнаха по-умерени половинпроцентни, с каквито Фед в Съединени американски щати, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Bank of England евентуално ще продължат и при идващите си съвещания.

По-умерените дейности обаче не значат промяна на курса и бяха съпроводени с " ястребова " изразителност, сигнализираща, че борбата надалеч не е завършила. И трите банки дадоха да се разбере, че упоритата инфлация изисква лихвите да доближат по-високо извънредно равнище от преди предвижданото. Председателят на Фед Джером Пауъл се постара да потуши всяко останало подозрение в решимостта на централната банка да изкорени " неприемливо високата " инфлация. Във Франкфурт Кристин Лагард също съобщи, че има още доста работа, и даде обещание покачванията да продължат.
Между чука и наковалнята
Задачата на централните банкери в този момент става още по-трудна, защото високите лихви в допълнение натежават на забавящите се стопански системи. Макар това да беше известно още сега, когато цените на заемите тръгваха нагоре, в този момент застоялост или криза са към този момент на прага на множеството развити страни. Добрата вест е, че инфлацията дава признаци, че към този момент е трансферирала пика си и стартира да се спуска надолу.
Реклама
Все по-голям става и натискът на високите лихви върху бюджетите на държавните управления, които харчат големи суми в опит да предпазят бизнесите и семействата от растящите цени. Някои политици към този момент намерено подлагат на критика дейностите на централните банки. В мощно задлъжняла Италия, чиито лихви по държавния дълг скочиха близо 4 пъти в границите на предходната година, няколко министри дефинираха като " полуда " решенията на ЕЦБ. С по-умерени изявления други европейски политици също упрекват централните банкери, че стоварват върху жителите тежестта на високите лихви в миг на растящи цени. Именно такава обаче е икономическата логичност, съгласно която лекарството против инфлацията е да се потисне търсенето, като се ограничи достъпността на финансовите запаси.

Всички тези надвиснали последици от досегашните покачвания ще създадат по-трудна задачата на централните банки да продължат с покачването, както и сполучливо да го аргументират пред обществото. Затова със настоящия си корав звук те пробват да си завоюват известно пространство за по-нататъшно стягане, преди този прозорец да се е затворил.
С дребни крачки към върха
Засега единствената сигурна прогноза наподобява, че в близкото бъдеще лихвите ще продължат своя поход нагоре, въпреки и с по-малки стъпки. Според последните насоки на Фед главната рента на американската централна банка ще надвиши 5% тази година. За несигурността на предвижданията обаче приказва това какъв брой бързо те се трансформират - единствено преди година чиновниците на Фед чакаха индикаторът да остане под 2% през 2023 година

Пазарите в този момент слагат под подозрение поръчките на Фед, защото икономическите проблеми могат да доведат до превръщане на посоката. Основните залози на вложителите към края на декември допускат, че лихвата на американската централна банка няма да надвиши 5%, както плануват чиновниците на институцията, и даже ще стартира да спада още преди края на 2023 година Пазарът не има вяра на ястребовите поръчки на Фед, споделя пред Financial Times Тифани Уайлдинг, икономист в капиталовата компания Pimco. За това способства и фактът, че Пауъл не отхвърли категорично концепцията Фед в допълнение да забави покачването на лихвите на идващото си съвещание.