Как суфражетките се пребориха със системата
Били са интелигенти, привлекателни, блестящи ораторки, същински мисионерки. Преди 100 години суфражетките във Англия съумяват да се преборят за правото на дамите да гласоподават. И изпреварват с години доста други нации, напомня Петер Хиле за " Дойче веле ".
Смелост и обезсърчение би трябвало да са предиздвикали Емили Дейвисън да направи тези няколко крачки напред. На 4 юни 1913 година тя преодолява загражденията и излиза на хиподрума по време на Епсъм Дерби - тъкмо когато конят на крал Джордж V се задава в насочен галоп. След момент жребецът прегазва дамата, а тя, падайки, извиква: " суфраж " - британската дума за изборно право.
Всичко това се разиграва пред очите на хиляди фенове на най-известното за това време конно надпреварване. На трибуната са също по този начин кралят и кралицата. Четири дни по-късно Дейвисън умира и се трансформира в мъченица за дамите, които назовават себе си суфражетки.
Тези дами се борят за правото на изборен глас. Траурното шествие в Лондон се трансформира в проява на тяхната мощ. И до през днешния ден не се знае сигурно дали Дейвисън умишлено жертва живота си, или просто се взема решение на една смела постъпка поради идеята, за която се бори. Във всеки случай и тя, и нейните привърженички са подготвени на всичко, с цел да се преборят с истаблишмънта. " Започнали са да посещават неделните служби, на които са ходели и водещи политици, преследвали са ги даже на игрищата за голф, с цел да им скапват удоволствието ", споделя за Дъждовни води Даяна Аткинсън, авторка на книга за суфражетките. Тя добавя, че тези дами са прекрачвали, както никой различен до тогава, всички граници и правила за женско държание.
Дела, а не думи
Десетилетия наред дамите безрезултатно се борят за своите изборни права, а във Англия те са още по-ангажирани, в сравнение с другаде в Европа. Някои суфражетки са подготвени даже да нарушат закона в името на поставената цел. Сред тях са Емелин Панкхърст и нейните дъщери Кристабел и Силвия. През 1903 година те основават Женския публичен и политически съюз.
" Били са доста интелигентни дами, с същинско отношение към политиката. Чувствали са се като мисионерки, изглеждали са добре, били са добре облечени, остроумни и блестящи ораторки. Тези дами са били харизматични. Много млади дами са желали да бъдат като тях. Те са били техните поп звезди ", споделя Даяна Аткинсън.
С обаянието си те печелели за идеята си дами от разнообразни пластове и възрастови групи. Мотото им било " Дела, а не думи ". По-радикалните суфражетки чупели витрини, взривявали пощенски кутии, подпалвали празни здания. Властите ги преследвали грубо, разпръсквали със мощ събранията им, затваряли ги. Но придвижването печелело нови и нови привърженички. Включително тъй като с модерните си убеждения и държание суфражетките създавали своя запазена марка. Тя се разпознавала елементарно и се харесвала на хората.
Пет години след гибелта на Емили Дейвисън, на 6 февруари 1918 година, задачата на женското придвижване най-сетне е реализирана - признат е закон, който позволява на благосъстоятелни дами, навършили 30 години, да гласоподават в избори.
Дългият път до женското изборно право
" Германия няма своята Емелин Панкхърст, която чупи витрини и отива в пандиза. Но това не значи, че в Германия не поражда женско придвижване ", показва доктор Гила Дьоле от Архива за немското женско придвижване в Касел. Женското придвижване в Германия просто не е било толкоз интензивно. " Независимо от това още през 1865 година в Лайпциг е учреден женски съюз, който поставя началото на женското придвижване в Германия ", споделя тя. Германското придвижване за женски права залага най-много на петициите, внасяни в Райхстага. След Първата международна война и след края на монархията в Германия Райхстагът приема в последна сметка нов изборен закон, който отрежда на дамите интензивно и пасивно изборно право. Законът влиза в действие на 30 ноември 1918 година. А на 19 януари 1919 година на дамите е обещано и правото да вземат участие с гласа си в изборите за парламент.
В други страни това се случва много по-късно. В Швейцария - чак през 1971 година, а в Саудитска Арабия - през 2015 година.
" Жени, които нямат изборно право или се борят за други свои права, могат да се поучат от образеца на суфражетките във Англия, споделя Даяна Аткинсън. Те произлизат от разнообразни обществени съсловия и от разнообразни професионални групи, имат и друг житейски опит. И макар разликите си се сплотяват, с цел да реализиран огромната си цел - изборно право за дамите. За да реализират задачите си, днешните дами би трябвало да постъпват по същия метод.
" Невинаги е нужно да се демонстрира обезверена храброст. Приятелството и солидарността също правят чудесна работа ", показва Даяна Аткинсън.
Смелост и обезсърчение би трябвало да са предиздвикали Емили Дейвисън да направи тези няколко крачки напред. На 4 юни 1913 година тя преодолява загражденията и излиза на хиподрума по време на Епсъм Дерби - тъкмо когато конят на крал Джордж V се задава в насочен галоп. След момент жребецът прегазва дамата, а тя, падайки, извиква: " суфраж " - британската дума за изборно право.
Всичко това се разиграва пред очите на хиляди фенове на най-известното за това време конно надпреварване. На трибуната са също по този начин кралят и кралицата. Четири дни по-късно Дейвисън умира и се трансформира в мъченица за дамите, които назовават себе си суфражетки.
Тези дами се борят за правото на изборен глас. Траурното шествие в Лондон се трансформира в проява на тяхната мощ. И до през днешния ден не се знае сигурно дали Дейвисън умишлено жертва живота си, или просто се взема решение на една смела постъпка поради идеята, за която се бори. Във всеки случай и тя, и нейните привърженички са подготвени на всичко, с цел да се преборят с истаблишмънта. " Започнали са да посещават неделните служби, на които са ходели и водещи политици, преследвали са ги даже на игрищата за голф, с цел да им скапват удоволствието ", споделя за Дъждовни води Даяна Аткинсън, авторка на книга за суфражетките. Тя добавя, че тези дами са прекрачвали, както никой различен до тогава, всички граници и правила за женско държание.
Дела, а не думи
Десетилетия наред дамите безрезултатно се борят за своите изборни права, а във Англия те са още по-ангажирани, в сравнение с другаде в Европа. Някои суфражетки са подготвени даже да нарушат закона в името на поставената цел. Сред тях са Емелин Панкхърст и нейните дъщери Кристабел и Силвия. През 1903 година те основават Женския публичен и политически съюз.
" Били са доста интелигентни дами, с същинско отношение към политиката. Чувствали са се като мисионерки, изглеждали са добре, били са добре облечени, остроумни и блестящи ораторки. Тези дами са били харизматични. Много млади дами са желали да бъдат като тях. Те са били техните поп звезди ", споделя Даяна Аткинсън.
С обаянието си те печелели за идеята си дами от разнообразни пластове и възрастови групи. Мотото им било " Дела, а не думи ". По-радикалните суфражетки чупели витрини, взривявали пощенски кутии, подпалвали празни здания. Властите ги преследвали грубо, разпръсквали със мощ събранията им, затваряли ги. Но придвижването печелело нови и нови привърженички. Включително тъй като с модерните си убеждения и държание суфражетките създавали своя запазена марка. Тя се разпознавала елементарно и се харесвала на хората.
Пет години след гибелта на Емили Дейвисън, на 6 февруари 1918 година, задачата на женското придвижване най-сетне е реализирана - признат е закон, който позволява на благосъстоятелни дами, навършили 30 години, да гласоподават в избори.
Дългият път до женското изборно право
" Германия няма своята Емелин Панкхърст, която чупи витрини и отива в пандиза. Но това не значи, че в Германия не поражда женско придвижване ", показва доктор Гила Дьоле от Архива за немското женско придвижване в Касел. Женското придвижване в Германия просто не е било толкоз интензивно. " Независимо от това още през 1865 година в Лайпциг е учреден женски съюз, който поставя началото на женското придвижване в Германия ", споделя тя. Германското придвижване за женски права залага най-много на петициите, внасяни в Райхстага. След Първата международна война и след края на монархията в Германия Райхстагът приема в последна сметка нов изборен закон, който отрежда на дамите интензивно и пасивно изборно право. Законът влиза в действие на 30 ноември 1918 година. А на 19 януари 1919 година на дамите е обещано и правото да вземат участие с гласа си в изборите за парламент.
В други страни това се случва много по-късно. В Швейцария - чак през 1971 година, а в Саудитска Арабия - през 2015 година.
" Жени, които нямат изборно право или се борят за други свои права, могат да се поучат от образеца на суфражетките във Англия, споделя Даяна Аткинсън. Те произлизат от разнообразни обществени съсловия и от разнообразни професионални групи, имат и друг житейски опит. И макар разликите си се сплотяват, с цел да реализиран огромната си цел - изборно право за дамите. За да реализират задачите си, днешните дами би трябвало да постъпват по същия метод.
" Невинаги е нужно да се демонстрира обезверена храброст. Приятелството и солидарността също правят чудесна работа ", показва Даяна Аткинсън.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ