Понякога родителите се държат като капризни деца
Била призната в болница. А дъщерите й не я посетили.
Грижата за околните е доста значима. Но разбирането на хората за тази угриженост е доста друго. С други думи, всички имаме друг „ език на любовта “. Това, което е оптимално изложение на угриженост за някои, може да наподобява като дреболия за други.
Наскоро една другарка на майка ми се оплака от дъщерите си. Стана ми любопитно и попитах каква е обстановката. Оказа се, че неотдавна вуйна Лена е била призната в болница поради влошеното си здраве. Най-голямата щерка я завела там, а най-малката се обадила няколко пъти и един път я посетила. Леля Лена счита дъщерите си за безчувствени и че не я обичат.
В прилежащата стая имало жена, при която непрекъснато някой идвал. Внуците, синът и снахите посещавали дамата и се опитвали да я развеселят. Тя гледала всичко и безмълвно завиждала. Например, това е едно в действителност любящо и грижовно семейство, а не като нейните неблагодарни дъщери!
Най-голямата й щерка, обаче, има две дребни деца. Няма на кого да ги оставя, тъй като мъжът й работи от заран до вечер. И въпреки всичко тя съумяла да приказва с всички лекари и да получи телефонните им номера. Тя не можеше да посещава майка си, само че се уверила, че има всичко належащо. По-малката постоянно й се обаждала, макар че има доста работа.
Тя също се отбила да остави малко пари на майка си, с цел да си купи нещо от магазина долу. Между другото, болничното заведение има добра трапезария, където готвят вкусно. Но всичко това не й било задоволително. Искала дъщерите й да я посещават във всяка свободна минута.
Това държание ми се коства детинско и егоистично. Особено ме подразниха думите й – за какво въобще е родила дъщерите си. Това е изцяло незаслужено, родителите не отглеждат децата си, с цел да им служат до края на живота си? Те не ни дължат нищо.
Това не е причина да станеш родител. Не става по този начин. Тази мотивация е чист нарцисизъм. Детето може да ви е безумно признателно за живота си, само че не ви е поискало да го родите.
Чудесно е, когато фамилията има топли връзки. Хубаво е, когато децата идват при теб, оказват помощ и показват любовта си. Но вие сте обособен, повсеместен човек, който би трябвало да има нещо друго в живота с изключение на децата. Тъжно ми е да виждам майки, които влагат всичките си запаси за развъждането на дете, а по-късно го упрекват, че не е оправдавало упованията им.
Вярвам, че дете, възпитано в обич и грижа, ще се радва да прекарва време с родителите си. Грижата за околните е значима, само че то също има собствен личен живот, с отговорности, взаимоотношения и занимания. То не е играчка, родена, с цел да забавлява личните си родители.
Вижте още: Сватбата на доведената ми щерка
Ако дамата не е подготвена детето й да порасне, да се отдели от нея и да живее личния си живот, тогава не би трябвало да става родител. По-добре е да се грижите за себе си, да балансирате вътрешния си свят или да си намерите занимание. Добрите родители могат да бъдат единствено зрели хора, които имат рационален взор към света и от дълго време са се отървали от детските си илюзии.
Леля Лена ми припомня на едно капризно дете. Порасналите й дъщери се пробват да се грижат за нея по най-хубавия метод. Тя обаче е капризна и не вижда тази угриженост. Може би казусът не е в дъщерите й, а в неправилното й разбиране за света?
