От Путин до Си Цзинпин: Как ще се пренареди мoзайката при загуба на Тръмп
Бил съм очевидец по какъв начин светът възприема американския политически разговор. Като млад съчинител на речи бях заинтригуван, когато моят началник изтри отметка за предстоящи овации, която би могла да бъде неправилно изтълкувана в чужбина. Когато постъпих в Държавния департамент, разбрах, че е бил прав: непознатите дипломати гълтам жадно нашите вести. Нещо, което ще се посрещне с екстаз в Дъбюк (център на административен регион в щата Айова - б.р.) може да сътвори проблеми в Дубай, което не си коства.
Цял свят следи американските избори, само че малко от тях ще държат публиката по този начин залепена за телевизионните екрани, като вотът на 6 ноември, когато гласоподавателите ще се насочат към урните за междинните избори.
Конвенционалният разсъдък допуска, че демократическата вълна е на път, с цел да промени контрола над най-малко една от камарите на Конгреса след две години ръководство на администрацията на Тръмп. Американският политически ръб евентуално ще претърпи разбърквания - а дружно с него и геополитическият. Как ще резонира това оттатък нашите граници? Отговорът е: повече и по-малко, в сравнение с можете да си мислите.
Първо, малко подтекст. Ниските рейтинги на утвърждение за Тръмп са воденичен камък към шията на републиканците. Но той надалеч няма да бъде първият американски президент, който ще получи слаба оценка по средата на мандата. Всъщност, американската политика още от далечната 1974 година, когато демократите лишиха 49 места на републиканците като ответна негативна реакция против Никсън и Уотъргейт, непрекъснато бива " накъсвана " от изборни " талази ", изразяващи обръщение на неодобрение.
Така бе през 1982 година поради демократите, недоволни от Рейгън, през 1994 година поради републиканците, недоволни от Клинтън, и през 2010 година, когато републиканците от Чаеното празненство се надигнаха против Обама. Въпреки това и тримата (потърпевши от тези " талази " ) президенти Рейгън, Клинтън и Обама бяха избрани отново при идната си " явка " пред гласоподавателите. Цунами може да затрие болшинството на Тръмп в Камарата на представителите, само че " картата " на сенатските избори е удобна на Републиканската партия.
Тръмп евентуално въпреки всичко ще успее да резервира позициите в Сената след изборите и ще има време да се пренастрои.
Но в случай че той загуби Камарата, светът ще даде напълно друга оценка на политическото пренареждане във Вашингтон. След загубите си на междинните избори през 2010 година Обама незабавно се насочи към Азия. Появата му на международната сцена недвусмислено подсети на домашната аудитория за нещо, което Бил Клинтън се почувства длъжен да изрече намерено след загубите на неговата партия през 1994-а: американският президент постоянно тежи на мястото си.
Цял свят следи американските избори, само че малко от тях ще държат публиката по този начин залепена за телевизионните екрани, като вотът на 6 ноември, когато гласоподавателите ще се насочат към урните за междинните избори.
Конвенционалният разсъдък допуска, че демократическата вълна е на път, с цел да промени контрола над най-малко една от камарите на Конгреса след две години ръководство на администрацията на Тръмп. Американският политически ръб евентуално ще претърпи разбърквания - а дружно с него и геополитическият. Как ще резонира това оттатък нашите граници? Отговорът е: повече и по-малко, в сравнение с можете да си мислите.
Първо, малко подтекст. Ниските рейтинги на утвърждение за Тръмп са воденичен камък към шията на републиканците. Но той надалеч няма да бъде първият американски президент, който ще получи слаба оценка по средата на мандата. Всъщност, американската политика още от далечната 1974 година, когато демократите лишиха 49 места на републиканците като ответна негативна реакция против Никсън и Уотъргейт, непрекъснато бива " накъсвана " от изборни " талази ", изразяващи обръщение на неодобрение.
Така бе през 1982 година поради демократите, недоволни от Рейгън, през 1994 година поради републиканците, недоволни от Клинтън, и през 2010 година, когато републиканците от Чаеното празненство се надигнаха против Обама. Въпреки това и тримата (потърпевши от тези " талази " ) президенти Рейгън, Клинтън и Обама бяха избрани отново при идната си " явка " пред гласоподавателите. Цунами може да затрие болшинството на Тръмп в Камарата на представителите, само че " картата " на сенатските избори е удобна на Републиканската партия.
Тръмп евентуално въпреки всичко ще успее да резервира позициите в Сената след изборите и ще има време да се пренастрои.
Но в случай че той загуби Камарата, светът ще даде напълно друга оценка на политическото пренареждане във Вашингтон. След загубите си на междинните избори през 2010 година Обама незабавно се насочи към Азия. Появата му на международната сцена недвусмислено подсети на домашната аудитория за нещо, което Бил Клинтън се почувства длъжен да изрече намерено след загубите на неговата партия през 1994-а: американският президент постоянно тежи на мястото си.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ