У нас се действа извън здравия разум
Бих желал да кажа няколко думи в качеството си на член на така наречен Съвет на настоятелите на Българска академия на науките. Моят мандат изтича и несъмнено повече няма да мога да се изричам в това си качество, а това е извънредно значим орган.
Може би не всички са осведомени в детайли с неговите функционалности и задания, само че в действителност този орган беше основан с смяна на Закона за Българска академия на науките за по-тясна връзка на науката с изпълнителната власт; законодателната власт; с това, което нормално назоваваме бизнес; локалната власт и по този начин нататък. Четири години съвсем съм член на този съвет и моето усещане е, че той не работи заради това, че нито представителите на изпълнителната власт, нито представителите на законодателната, нито представителите на бизнеса демонстрират какъвто и да е интерес към това. По закон този съвет би трябвало да утвърди доклада на академията, който приемате вие, народните представители. Това става с големи компликации, едва-едва се събират кворуми. По закон този съвет би трябвало да се грижи за нужните най-много финансови, само че и политически условия за работа на академията, той и това не прави. Затова може би е нужно да промените личните си представители, да вземем за пример министър Вълчев е редно да бъде член на този съвет.
Другият проблем... Не става дума за проблем с възрастовия състав, а става дума за злополука. Вече години наред доста от институтите нямат претенденти за докторанти, а това е нечувано и невиждано по света събитие. Не съществува, с изключение на в България, нещо, което се назовава " теоретичен институт ", и където всички са професори и доценти, а няма докторанти.
Да, това си е за книгата на Гинес. За страдание, ние можем да сложим един злополучен връх.
В последните години, несъмнено, има нарастване на финансирането, само че всичките тези ограничения са в случай че не контрапродуктивни, то най-малко противоречиви. Например имаше конкурс за основаване на несъществуващата само в България позиция " постдокторант ". Докторантите и постдокторантите са главните мотори на науката по целия свят. Те правят общата, всеобщата, черната, както желаете, работа. Това са чираците и калфите, без които майсторите не могат да създадат нищо.
Беше препоръчано заплащане на постдокторанта три пъти по-голямо, в сравнение с неговия теоретичен началник. То като концепция е парадокс, само че като реализация основава единствено спорове. То е контрапродуктивно и даже има функционалността да селектира най-хубавите хора, с цел да бъдат експортирани на открито. Тоест страната работи за личното си генетично плячкосване, тъй като не е значимо докторантът, че ще получава в продължение на една година две или три хиляди лв.. Той доста добре знае, че като свърши този интервал и като стане доцент, ще стартира да получава 560 или 700 лева заплата.
Това всичко е отвън здравия разсъдък.
Станислав СТАНИЛОВ
Петнадесет години аз се дублирам и в комисията, и в залата. Тази чудовищна дисторция, за която става дума, е основната спънка. Аз няколко пъти съм приказвал с министъра и не мога да го убедя, че това не е вярно. Той споделя: преимущество би трябвало да имат младежите. Разликата е тази, че младежите, които в действителност би трябвало да имат преимущество и имат преимущество, на първо време не гледат парите, а гледат вероятността. Те гледат: в този момент ще стана лекар, по-късно ще стана основен помощник, по-късно ще стана доцент, и в това развиване въпреки всичко аз с какво ще се храня? Като лекар 1000 лева ще му дадат за една година, като постдокторант ще му дадат примерно 2000 лева и по-късно, като стане основен помощник, той ще получава 700-800 лева, а като доцент ще взима 900. При тази вероятност никой сръчен мъж или жена няма да се хване за тази работа.
Това обаче очевидно е някаква политика. Това е смесената система, която у нас я постановиха на първо време. Като станаха измененията, потеглиха напълно да заменят системата с англосаксонската. Като видяха, че не може да стане, почнаха да я смесват с немската и се получиха тези чудовищни недоразумения, за които става дума. Трябва да има държавен класификатор в науката. Той да служи за базовите заплати за всички институции и това, което се получава от планове и от всевъзможни други разработки, да бъде в допълнение заплащане.
Има друга дисторция, при която за една докторантура - аз съм бил ръководител на комисия в нашия институт - се явяват трима души и нито един не дава отговор на никакви критерии. Не могат да си вържат гащите, не могат да напишат пет реда както би трябвало, неграмотници, и се явяват. Защо се явяват? Защото си мислят, че това е лесна работа. Защото към този момент е скъсана връзката сред междинното, висшето обучение и науката. Защото се приказва единствено за обучение, обучение, обучение, а никой не обръща внимание, че без просвета никакво обучение, никакъв триумф в образованието не може да има.
*Из стенограмата от съвещание на Комисията по обучение и просвета в Народно събрание от 15 май тази година.
Може би не всички са осведомени в детайли с неговите функционалности и задания, само че в действителност този орган беше основан с смяна на Закона за Българска академия на науките за по-тясна връзка на науката с изпълнителната власт; законодателната власт; с това, което нормално назоваваме бизнес; локалната власт и по този начин нататък. Четири години съвсем съм член на този съвет и моето усещане е, че той не работи заради това, че нито представителите на изпълнителната власт, нито представителите на законодателната, нито представителите на бизнеса демонстрират какъвто и да е интерес към това. По закон този съвет би трябвало да утвърди доклада на академията, който приемате вие, народните представители. Това става с големи компликации, едва-едва се събират кворуми. По закон този съвет би трябвало да се грижи за нужните най-много финансови, само че и политически условия за работа на академията, той и това не прави. Затова може би е нужно да промените личните си представители, да вземем за пример министър Вълчев е редно да бъде член на този съвет.
Другият проблем... Не става дума за проблем с възрастовия състав, а става дума за злополука. Вече години наред доста от институтите нямат претенденти за докторанти, а това е нечувано и невиждано по света събитие. Не съществува, с изключение на в България, нещо, което се назовава " теоретичен институт ", и където всички са професори и доценти, а няма докторанти.
Да, това си е за книгата на Гинес. За страдание, ние можем да сложим един злополучен връх.
В последните години, несъмнено, има нарастване на финансирането, само че всичките тези ограничения са в случай че не контрапродуктивни, то най-малко противоречиви. Например имаше конкурс за основаване на несъществуващата само в България позиция " постдокторант ". Докторантите и постдокторантите са главните мотори на науката по целия свят. Те правят общата, всеобщата, черната, както желаете, работа. Това са чираците и калфите, без които майсторите не могат да създадат нищо.
Беше препоръчано заплащане на постдокторанта три пъти по-голямо, в сравнение с неговия теоретичен началник. То като концепция е парадокс, само че като реализация основава единствено спорове. То е контрапродуктивно и даже има функционалността да селектира най-хубавите хора, с цел да бъдат експортирани на открито. Тоест страната работи за личното си генетично плячкосване, тъй като не е значимо докторантът, че ще получава в продължение на една година две или три хиляди лв.. Той доста добре знае, че като свърши този интервал и като стане доцент, ще стартира да получава 560 или 700 лева заплата.
Това всичко е отвън здравия разсъдък.
Станислав СТАНИЛОВ
Петнадесет години аз се дублирам и в комисията, и в залата. Тази чудовищна дисторция, за която става дума, е основната спънка. Аз няколко пъти съм приказвал с министъра и не мога да го убедя, че това не е вярно. Той споделя: преимущество би трябвало да имат младежите. Разликата е тази, че младежите, които в действителност би трябвало да имат преимущество и имат преимущество, на първо време не гледат парите, а гледат вероятността. Те гледат: в този момент ще стана лекар, по-късно ще стана основен помощник, по-късно ще стана доцент, и в това развиване въпреки всичко аз с какво ще се храня? Като лекар 1000 лева ще му дадат за една година, като постдокторант ще му дадат примерно 2000 лева и по-късно, като стане основен помощник, той ще получава 700-800 лева, а като доцент ще взима 900. При тази вероятност никой сръчен мъж или жена няма да се хване за тази работа.
Това обаче очевидно е някаква политика. Това е смесената система, която у нас я постановиха на първо време. Като станаха измененията, потеглиха напълно да заменят системата с англосаксонската. Като видяха, че не може да стане, почнаха да я смесват с немската и се получиха тези чудовищни недоразумения, за които става дума. Трябва да има държавен класификатор в науката. Той да служи за базовите заплати за всички институции и това, което се получава от планове и от всевъзможни други разработки, да бъде в допълнение заплащане.
Има друга дисторция, при която за една докторантура - аз съм бил ръководител на комисия в нашия институт - се явяват трима души и нито един не дава отговор на никакви критерии. Не могат да си вържат гащите, не могат да напишат пет реда както би трябвало, неграмотници, и се явяват. Защо се явяват? Защото си мислят, че това е лесна работа. Защото към този момент е скъсана връзката сред междинното, висшето обучение и науката. Защото се приказва единствено за обучение, обучение, обучение, а никой не обръща внимание, че без просвета никакво обучение, никакъв триумф в образованието не може да има.
*Из стенограмата от съвещание на Комисията по обучение и просвета в Народно събрание от 15 май тази година.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ