Серги Гьошев: Баячките лекуват знайни и незнайни болести
Серги Гьошев, публицист и публицист, създател на няколко книги, последната от които " Господ няма ми се сърди ", в изявление за предаването " Здравето на фокус " на радио " Фокус " .
Нетрадиционен метод за лекуване на обичайни заболявания. Така бихме могли да представим най-кратко тематиката на днешната ни среща. Държа в ръцете си книгата на Серги Гьошев - " Господ няма да ми се сърди “. Авторът е наш посетител и той ще ни опише за тази неповторима книга, която е плод на дълготраен труд.
Г-н Гьошев, защо споделя тази книга?
Книгата " Господ няма да ми се сърди “ е отдадена на една част от домашния ритуален ред на българите християни, а точно грижата за душевното и телесно здраве. Това е всекидневна грижа на хората. Тези духовни старания не са нещо самостойно, а постоянно са в близка връзка и въздействие с останалите традиции и обреди, свързани освен с празничността, избрана и съобразена с календара на църквата, а и с всички некалендарни традиции и обреди на това неканонично свещенодействие в дребната домашна черква. Нека не ви плаши това определение " дребна домашна черква “, то е от деятел Павел.
В лечебния опит баячките не са някакво скимване за своеволно богоугодно държание, това е плод на оформящата се с епохи духовна ДНК на българите християни. Всичко в обредността на дребната домашна черква е съобразено с истините на Свещеното писание.
40 години събирах фактологията за баячките. За тях мислех да напиша любопитно четиво, да е забавно на хората, да видят по какъв начин човек може да помогне на другия човек като го лекува от разнообразни заболявания: уплах, уроки, сугреби и червен вятър, едноденчие, едномесечие, дори заболявания, които не сте и чували. Вътре в тази книга всичко е разказано доста в детайли. И се питах: за какво тези хора се занимават с тази работа? Каква социална нужда в действителност реализират? Какво запълват в душевността? Кой дух ги води да вършат всички тези неща?
Това са били тогавашните лекари, нали по този начин?
Да, само че самите те са изненада за селището, дори за личното си семейство са изненада.
Как се появяват баячките? Знание, която се предава от потомство на потомство?
Да, уменията се предават от потомство на потомство. Баянките и обредите са двете съставни елементи на лекуването. Те се предават нормално по женска линия, през потомство. Много рядко бабата желае да съобщи на внучката, само че внучката не желае да го одобри.
Защо?
Всички ние сме дарени от дядо Боже, който ни е дал разсъдък, усеща и най-много свободна воля да избираме по какъв начин и за кого ще използваме всички божи блага, които ни е дал. И се оказва, че тези, които отиват при баячките, те имат същите качества, които има и баячката, единствено че тя е съумяла да трансформира тези божи блага в гений.
Сигурно знаете божията алегория за гениите. Бог дал на един 10 гения, на различен пет, на различен два, само че кой и по какъв начин е употребявал тези гении? Господ учи: Ще ги употребявате освен за свое богатство, а и за другите.
Ние сме подвластни от Бог – той какво ти е дал, с това се развиваш.
Оказва се, че тези хора – баячките, не са на високо равнище в обществената подчиненост, те са дори едни от най-бедните, живеят в крайните квартали, само че пътеките към техните домове, в никакъв случай не обрастват с тревичка. Хората имат потребност от тях. Защо? Защото баячкатя, без да осъзнава, е съумяла тези божи блага да ги трансформира в плодове на духа: дълготърпение, състрадание, съчувствие към близък, предпочитание да му помогне, да не помни за малко за себе си, да се помоли дружно с другия. Баячките постоянно лекуват с Господ.
Уникалното е, че тази книга цитира точните думи, които употребяват баячките за другите типове болести. Това са думи, които баячките шушукат, когато лекуват, с цел да не изгубят силата си. След като са ги доверили на Вас, цитирали сте ги в книгата, това значи ли, че съответната баячка е изгубила лечителската си заложба?
Доверяването е тогава, когато тя е предала на различен, т.е. тя подсъзнателно е изневерила на служението си и го е дала на Вас, да вземем за пример. След като Ви го е дала, тя го е предала.
Тя към този момент е освободена от този ангажимент?
Точно по този начин, дала го е на Вас и вие към този момент сте този, който може да лекува, т.е. може да се моли с тези думи. Всъщност, баячката се моли на Господ дружно с другия.
Тази книга не е богословско четиво. Но нищо не можеш да изтълкуваш и като държание, и като думи, и като обреди на баячките, без да се опираш на истините на Свещеното писание.
Църквата отхвърля баячките. Баячките отхвърлят ли църквата?
Не. Те в действителност повторят храмовите служби, храмовите обреди. Те се назовават секрети, само че тя не може да ги опази нито думите, нито обредите, тъй като самите баянки са преразказани и пресътворени храмови молебствия.
Има доста забавни свидетелства от XIV век, които потвърждават, че в действителност баячките се възползват, тъй като им е по-близко като светоусещане, от апокрифните молебствия против заболяванията. Самите апокрифни молебствия са по-близо до храмовите молебствия. Днешните баячки са просто едно ехтене на целия този бездънен смисъл.
Баячките потвърждават ли съществуването на Бог?
На тях не им би трябвало да го потвърждават. Те имат вяра, че работят с него. " Коя самичък аз? - споделят те, че да церя? Който има религия, ще пристигна с мене, ще се помолим “, а Господ е споделил: Където двама-трима са събрани в мое име, и аз съм измежду тях.
Шепненето на баячките постоянно е предизвиквало доста любознание. Какви са тези секрети думи, които те споделят? В какво се крие тяхната мощ?
За всяка болест има по 10-15 баянки. В уводния текст на книгата съм написал:
" Заминала кошутка с малко кошутленце през село, през чаршията. Видели я дами, мъже и моми. Урочасали кошутлето, заболяла го главичката. Срещнала кошутката правоверен човек и му споделила: " Кошутлето ми е болно! “ А той рекъл: " На Господ и на света Богородица ще се помолиш. Ще найдеш една баба паратисана /вдовица/, да ти пребае от уроки и кошутлето ти ще оздравее! “ И отишла кошутката при Господ и света Богородица, та се на тях помолила. Така си приказвам като на себе си. И като пускам три въгленчета, назовавам: от мъж, от жена и от мома е урочасало. Който въглен потъне, от този човек са пристигнали уроките. Болният сръбва от водата три пъти, от три места на паничката, измивам и лицето му. Останалата вода дружно с въглените се хвърля на открито, където не се гази. И три пъти споделям: " Да не оживяват уроците! “
Вяра. Вяра е всичко! “
/Дена Стоянова, 86 година, с. Граматиково, Малкотърновско, 2000 г./
Самата баянка звучи като приказка.
Да, това е в действителност свободният текст на храмовата молитва. Тя те праща при дядо Боже, при Богородица и при Господ на тях да се помолиш. И твойто кошутле, и ти ще оздравеете, само че религия, религия е всичко!
Ако читателят на " Господ няма да ми се сърди “ повтори думите на баячките, които Вие цитирате, да речем против уроки, ще успее ли да излекува болен от уроки?
На гърба на книгата е написано: Познанието не взема решение въпроса. Вие няма да станете лечители, даже и да знаете тези обреди. У вас би трябвало да е станало преосмисляне на полезностите. Можете ли да застанете до индивида и милосърдно дружно с него да се помолите, както можете и до каквито обреди и баянки сте се домогнали? Не може, не може да стане. Макар че аз съм имал случай.
Разкажете ни за този случай.
Една жена от Монтанско пристигна при мен и споделя: " На мъжа ми краката му горят. Трябва да му помогнете. “
Попитах я дали има внучка, която още не е станала жена. Отговори ми, че има.
Дадох и думичките и какво да направи. Казах и детенцето да научи думите, както баячките споделят на внучките си, и да ги запомни, да не ги споделя на различен. В книгата е разказано. В цялата страна съм намерил единствено две баячки да баят от червен вятър.
Жената след месец и половина се върна и ми донесе подарък и сподели: " Ти оказа помощ. “
Имало е случаи, когато са казвали думичките на баща си, на майка си, само че бабата споделя: " После няма да се хваща лек. “
Губят силата си?
Губят силата си. Има избран ред за предаването. Тук в действителност баячките още веднъж нарушават доста от църковните заповеди, те изповядват свещенството, тъй като те действително свещенодействат. Затова църквата не ги обича и по тази причина ги изобразява по църкви и манастири, в тази книга има цяла глава с илюстрациите. Те са изобразени като дами, които запойват болния не със словесното божие мляко, а с дяволската погнуса. Това е, по какъв начин да кажем, систематизираното отричане на църквата, която ги назовава " магесници “. Те нямат никакво магьосничество. Баянките не са персонално скимване, а свободен преразказ на съдържането и смисъла на апокрифните молебствия, както ви споделих, и са повлияни несъмнено от храмовите лечебни молебствия. Повечето от баянките загатват Господ и Богородица. " И ти помогни Боже, Богородичке, помогни на Иван да се избави “. Долавяш го като шепот. А за какво шептят?
Защо шептят?
И това още веднъж е заемка от храмовите молебствия. Свещеникът, когато освещава по този начин наречените божи блага в олтара, той приказва безшумно. В доста служения той шепти като на себе си. И тъй като тя служи Богу, по тази причина и тя шепти. В предварителния диалог си говорихме, че някои баячки духват в лицето на болния – има такива. Ами, свещеникът също духва на детенцето, което кръщава. Самия Исус е споделил: Приеми Духа светаго. И тя в действителност се наема с божии работи да се занимава.
Някои от баянките имат сюжет – по какъв начин небесните сили срещнали болния и какъв съвет му дали. По-често Бог е показан като " синя птица в синьо небо фърчи “.
" Па одила Звездица, па се качила поземи, па се качила на небо звездата и от високо милостно погледнала, и на зла болест споделила: Бой се от божието дърво и бегай надалеч “.
" Божието дърво “ е кръста.Това не е ли цялата биография на Божия наследник по земята - качил се на небето, милостно погледнал на нас.
Това е баянка?
Това е баянка, вътре я има в книгата. Или пък - " Трима старци сурма пасат “.
Какво е сурма?
Сурма е една доста неприятна болест на свивките. Може под мишниците да се появи, може сред краката - появяват се бучки - това е сурмата.
Всъщност забавно е, че баянките най-после споделят:
" Бегай, болко зла от тука. Бегай дека петел не пее, дека се деца не раждат, дека жито не зрее. Тука няма едене и пиянство за тебе. Направи Ивана да облагне като пресно млеко, да заспи като вакло агне. “
Почти 90% от баянките, без значение от коя част на България са, приключват с тази заклинателна част. Тя е единствената, която се резервира на всички места. И в храмовите молебствия против неприятни заболявания споделят: " Да се не върнеш, да се не скриеш с друго коварство и нечисти духови, само че иди в земя безводна, земя пуста, неработна, гдето човек не живее, дето дете се не ражда и единствено Бог наглежда “ и по този начин нататък. Това е молитвата в храма. И ето в какво е превърната от баячката тази молитва: " Да заспи като вакло агне “ – благопожелание от човек, който мисли положителното на другия. Простичко, та простичко.
Обикновено считаме, че баячките могат да оказват помощ най-много за уроки и уплах. Колко необятна обаче е палитрата от заболявания, които те лекуват?
Те лекуват и телесното, и душевното. Баячките се осмеляват да пипат на всички места. Църквата си има молебствия безусловно за всичко – от уплахите и уроките до парализата, до всевъзможни несрети и премеждия човешки. Хората желаят в миг на страдалчество да намерят близък, който да застане до тях и дружно да се помолят. Затова отиват при тях. Те се осмеляват да пипат и в душата. Дори доста по-далеч отиват – в бъдното на индивида пипат.
Това са гледачките ли?
Не. Те нямат нищо общо с гледачките, тя просто е молителка, покровителка. Както свещеникът споделя: " Помогни на Ивана, елементарни му, Боже греховете, с цел да върви изправен след тебе, да ти благодари и да върви по твоя път “, по този начин баячката всичко това го претворява посредством традиции. Тя лекува: сугреби, уплах, перищец, върбалец, лехуса.
Лехусите са злите духове, които атакуват родилките.
Те лекуват и една доста забавна, неповторима болест, така наречен едноденче и едномесече. В някои региони на страната имат вяра, че в случай че си роден в един и същи ден или в един месец с кръвен роднина, ти ще бъдеш подвластен от него и след гибелта. И когато той почине, ще повлече след себе си твоето едноденче или едномесече.
Има един куп бит в домашната черква против това, само че когато детето или индивидът почва да линее, отиват при баячката. Тя прави един доста забавен бит, наименуван " завързване-отвързване “, " заключване-отключване “. С верига и катанец те завързва, а по-късно тя или различен доброжелателен човек те отключва, с цел да те избави.
Някои ще каже, че това е поверие и цялостна нелепост. Няма такова нещо. Свещеното писание приказва за завързване и отвързване, за опрощаване и неопрощаване на греховете. " Каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето “, споделя Исус на апостолите. Ето, тук тя отново се намесва и пипа в територии, които не се поставят на мирянин, и лекува. Тази болест е измислена, с цел да не може непосредствен роднина, правоверен или неверен, да му въздейства. Или иначе казано, да има своя лична сметка в Книгата на живота.
По същия метод се лекува самодивската болест - полудата, при която човек краткотрайно изгубва равновесието си, не разсъждава добре. Има доста забавен бит, който се прави на Петдесетница, в така наречен Русалска седмица, когато калушарите лекуват по същия метод, както баячката. Намерих на едно-единствено място човек - Кръстю Неев от село Байкал, на Дунава се намира, който ми довери баянката за самодивската болест:
" Както заран се разсънва пиленцето и чирика, по този начин и болният, Господи да чиричне и той да пропее, и той да се оздрави, и той да литне “.
Всички баянки обаче са придружени и с избрани ритуали, с изключение на думите, които се шушукат, нали по този начин?
Да.
Каква е символиката на това, което вършат?
При тях за символика не може да се приказва. Ще ви опиша за утварта или обредните предмети, които употребяват.
Те имат зелена паничка, китка с босилек, дребен кръст и домашна икона.
Босилека се употребява и в църквата.
Точно по този начин. Той е божието цвете. Може да се употребява и изсъхнал, според от годишния сезон. Ако нямат кръст, ползват домашния нож. С ножа кръсти и с него прерязва на кръст водата. Има още неща, които прибавят - камъчета, олово, конци, житни класове, брашно, решето, маса, лъжици, секира. Свещеникът няма такива неща. Той те покрива с епитрахила и споделя: " Да ти помогне Господ и да ти елементарни греховете “. Всичко това, което свещеникът го изрича с думи, тя посредством тези обредни предмети го претворява. Тя търси по същия метод Господ да опрости греховете, само че тя не го споделя, тъй като тя самата не осъзнава, че прави това. Ето, тя кастри, реже сугребите, окастря кожните болести, реже корените или пък клоните на страха. На една баячка - баба Добра, й крещя:
- Защо мааш с тази брадва?
- Как няма да маам? До долу сечем - от клоните та чак до корените на страха.
Ами, какво съставлява камъкът? Това не е ли самият камък, като Исус себе си дефинира? Тя минава с камъчето по лицето и го хвърля през главата ти или пред теб, та да те води.
Баячките препращат ли болния към избрани извори, с цел да си измият, с цел да се излекуват с еди-коя си вода?
Много прекрасен въпрос. Баячките се осмеляват да пипат даже в това, което е правил Христос.
Как?
Една баба Елена Руева, 82-годишна жена от село Гостилица, Дряновския Балкан, записал съм я 2003-2004 година, страшна умница. Тя споделя:
- Аз церя от уплах.
- Как лекуваш от уплах?
- Ами, превъртам вода.
- Добре, а от друго лекуваш ли?
- Да, от очи съм доста мощна. Ако сакаш да ти пребаем?
- Пребай ми!
Изведе ме на шосето, с цел да може болката да си отиде по пътя. Плю на земята, взе калчица, намаза ми очите с нея и нещо си прошепна.
- Не ме цапай, споделям аз.
- Не, не, това ще ти помогне да не туреш диоптри.
Питаше ме преди какъв брой е Библията, какъв брой е суеверието?
Ето я притчата: Исус Христос срещнал слепородения. Питали го дали са съгрешили майка му и татко му? Не, споделил Той, нито майка му е съгрешила, нито татко му. Така се е родил, с цел да пристигна Божията мощ върху него. И като сподели това, плюна на земята, взе калчицата, намаза му очите, и го изпрати в капалнията Силуам, което значи пратен. И той с религия в Господ отиде там.
Исус е можел да го излекува от раз, само че той желал да каже: Повярвай в мен и в моята мощ, дребосъче!
Както виждаш, едно към едно е баянката с християнството.
Този паралел сред баянки и текстове от Стария и Новия завет юридически ли е до момента в друга литература?
Ние дълги години робуваме на неправилни показа и интерпретации на националната обредност. Аз също съм в грях за това. Водил съм 18 години предаване в националното радио, което се споделяше " По-близо до небето “, в което всеки неделен ден разказвах по един час за националната обредност. Търсех траки, римляни, славяни. Обръщах се чак към маите. Няма такова нещо. Ако се обърнете към интернет и попитате какво се прави на Бъдни вечер, какво ще ви отговори интернет? Меси се постна баница, фасул - търлян и нетърлян, вършат се чушки, вършат се пити и по този начин нататък. Празникът се трансформира в ястие и пиянство. Всъщност неговата концепция, неговата основа е точно в свещеното писание. То изяснява за какво се вършат всички тези неща.
Защо баячките са най-вече дами?
Жената не се е утвърждавала доста бързо в църковния живот. Даже деятел Павел на доста места споделя: дамите да си стоят в смирение и в случай че желаят нещо, да питат мъжете. Неслучайно има женски отделения в църквите, настрана от мъжете. Но, отново Свещеното писание споделя: няма мъже, няма дами, всички са равни от Бога.
Жената няма право да свещенодейства, няма право да влиза в олтар, само че кой може да забрали на дамата да свещенодейства и да тачи Господ в личната си къща? Заради това баячките са дами.
Казахте, че през потомство се предава това познание. Може ли баба да съобщи на внучката си, само че по Божията воля от нея да не се хваща лек?
Не. Господ не се меси в твоя избор. Всеки има право самичък да направи този избор - дали ще го търсиш, дали ще го опознаваш и по какъв начин ще общуваш с него. Какво от цялата тази Божия благотворителност ще приемеш? Ще можеш ли да трансформираш, да създадеш, да произведеш, да стане положително дърво и положителни каузи да произведеш, зависи от теб самия.
Защо една част от обредите, за които сме чели, се случват или на изгрев слънце, или на пълнолуние, новолуние?
Обикновено те споделят: " Ще дойдеш заран преди изгрев или пък, когато слънцето е на един остен до заник “. Това е обвързвано с така наречен денонощен цикъл на богослужението. Сутрин молиш Бог да ти помогне за този ден, вечерта му благодариш – вечернята в църквата. Ето, отново е обвързвано с претворяването на църковния храмов ред – както там служат, по този начин служи и тя.
Колко време след баенето настава излекуване?
Обикновено баят по три пъти. " Три пъти споделя, ще дойдеш при мен “. Това е свързано с нашия троичен Бог - Отец, Син и Дух. Все едно се моли по-отделно на всеки един от тях. Интересно е леенето на олово. Когато лее олово, баячката споделя: " Ще проливам олово до тогава, до момента в който оловото излезе ярко и дори да наподобява на сърце или на пирамида. Тя може да споделя: " Ще проливам и девет пъти, само че ти ще идваш. Ще леем, ще леем “.
Сред народа съществува вярване, че е добре човек да си лее олово най-малко един път в годината, тъй като оловото улавяло насъбраната негативна сила и проклетия.
Но по какъв начин с едно леене на олово може да се отхвърлят премеждия, неустановеност и боязън? Човекът се усеща като метал, който Господ с самообладание и неотложност отлива и избистря до чистотата на вярата в него. Той споделя:
" Разтопих те, изпитах те в горнилото на страданията. Кой път ти ще избереш, дребосъче? Ще се пречистиш ли в огъня на страданията с правоверен живот? “
Баячката споделя: " Той е изгубил пътя към Господа. Аз ще го изправя против иконата “. Обръща го на изтока, по тази причина постоянно индивидът е с лице на изток.
И друго споделят: " Сърцата Господ изпитва “. Фактически какво прави тя?
С леенето на олово баячките претворяват истината, че претопения, пречистения в огнените тествания на Христа човек, би трябвало да се пречисти. Те отливат оловото, колкото се наложи. Свещеникът се моли един път, а тя лее до тогава, до момента в който се отлее светлото сърце. Бог може на деветия път да е дал отговор, само че индивидът се успокоява, сърцето му се почиства. Пирамидата, която се получава, е в действителност Божието око, което тя търси, с цел да няма към този момент израстъци на страха.
Още първоначално вие казахте, че в случай че прочетем тези баянки, които са представени в книгата, надали ще можем да ги използван върху себе си или върху някой различен. Какво дава тази книга на читателя? Какво познание му носи? Разбираме ли по-добре кои сме? Откъде идваме?
Не. Тази книга не си слага тези въпроси. В тази книга всички знаят кои са и от кое място идват.
Въпросът е не за героите на книгата, а за актуалния четец.
Съвременният човек си извървява всички здравни пътеки, на които се нервира всеки ден. Но, когато опре въпросът до нещо интимно, нещо пристигнало неизвестно от кое място, постоянно търси човек до себе си. Баячките споделят: " Ние имаме от Бога една заповед: който люби Бога, да люби и брата си “. Не можеш да любиш Бог, когато не познаваш, а на Иван, който е пристигнал, с цел да се помолите дружно, да не искаш да му окажеш помощ. Апостол Яков, споделя: " Да знаеш да правиш положително и да не го направиш, е грях “.
Всъщност тези хора ето на това могат да научат другите хора.
Тази книга води ли ни към Бог?
През цялото време. Тя ти споделя, че ти си просто задължен да живееш в богоугодие, с цел да няма от какво да се страхуваш. Да живееш по Божия закон.
Голяма част и от лекарите, които имат познания, разполагат със модерни способи на лекуване, признават, че преди тежка интервенция също се молят на Господ.
Той е лекарят на всички лекари! Естествено, че на него би трябвало да се помолиш. Пак ще кажа и телесното, и душевното постоянно се лекуват с духовното.
Коя беше срещата, казусът, индивидът, който най-вече Ви впечатли или остави най-траен отпечатък?
Тази книга няма сюжет. Всички герои се допълват и са моите съавтори. Аз не бих могъл да напиша тази книга без тях. Те ми откриха душата си, споделиха ми какво вършат, довериха ми се, без боязън, че няма да им се хваща лек, тъй като говорихме на един и същия език, аз отнасях с почитание към тях. Просто всички те са уверени, че Господ няма да им се сърди. Коя беше забавната жена в действителност, откъдето излязоха тези думички? Тя сподели: " Дошъл е при мен болен човек. Попа споделя, че аз върша нещо неверно. Ама, да го върна ли? Ще му направя положително. Господ няма да ми се сърди. “
Росица АНГЕЛОВА
Нетрадиционен метод за лекуване на обичайни заболявания. Така бихме могли да представим най-кратко тематиката на днешната ни среща. Държа в ръцете си книгата на Серги Гьошев - " Господ няма да ми се сърди “. Авторът е наш посетител и той ще ни опише за тази неповторима книга, която е плод на дълготраен труд.
Г-н Гьошев, защо споделя тази книга?
Книгата " Господ няма да ми се сърди “ е отдадена на една част от домашния ритуален ред на българите християни, а точно грижата за душевното и телесно здраве. Това е всекидневна грижа на хората. Тези духовни старания не са нещо самостойно, а постоянно са в близка връзка и въздействие с останалите традиции и обреди, свързани освен с празничността, избрана и съобразена с календара на църквата, а и с всички некалендарни традиции и обреди на това неканонично свещенодействие в дребната домашна черква. Нека не ви плаши това определение " дребна домашна черква “, то е от деятел Павел.
В лечебния опит баячките не са някакво скимване за своеволно богоугодно държание, това е плод на оформящата се с епохи духовна ДНК на българите християни. Всичко в обредността на дребната домашна черква е съобразено с истините на Свещеното писание.
40 години събирах фактологията за баячките. За тях мислех да напиша любопитно четиво, да е забавно на хората, да видят по какъв начин човек може да помогне на другия човек като го лекува от разнообразни заболявания: уплах, уроки, сугреби и червен вятър, едноденчие, едномесечие, дори заболявания, които не сте и чували. Вътре в тази книга всичко е разказано доста в детайли. И се питах: за какво тези хора се занимават с тази работа? Каква социална нужда в действителност реализират? Какво запълват в душевността? Кой дух ги води да вършат всички тези неща?
Това са били тогавашните лекари, нали по този начин?
Да, само че самите те са изненада за селището, дори за личното си семейство са изненада.
Как се появяват баячките? Знание, която се предава от потомство на потомство?
Да, уменията се предават от потомство на потомство. Баянките и обредите са двете съставни елементи на лекуването. Те се предават нормално по женска линия, през потомство. Много рядко бабата желае да съобщи на внучката, само че внучката не желае да го одобри.
Защо?
Всички ние сме дарени от дядо Боже, който ни е дал разсъдък, усеща и най-много свободна воля да избираме по какъв начин и за кого ще използваме всички божи блага, които ни е дал. И се оказва, че тези, които отиват при баячките, те имат същите качества, които има и баячката, единствено че тя е съумяла да трансформира тези божи блага в гений.
Сигурно знаете божията алегория за гениите. Бог дал на един 10 гения, на различен пет, на различен два, само че кой и по какъв начин е употребявал тези гении? Господ учи: Ще ги употребявате освен за свое богатство, а и за другите.
Ние сме подвластни от Бог – той какво ти е дал, с това се развиваш.
Оказва се, че тези хора – баячките, не са на високо равнище в обществената подчиненост, те са дори едни от най-бедните, живеят в крайните квартали, само че пътеките към техните домове, в никакъв случай не обрастват с тревичка. Хората имат потребност от тях. Защо? Защото баячкатя, без да осъзнава, е съумяла тези божи блага да ги трансформира в плодове на духа: дълготърпение, състрадание, съчувствие към близък, предпочитание да му помогне, да не помни за малко за себе си, да се помоли дружно с другия. Баячките постоянно лекуват с Господ.
Уникалното е, че тази книга цитира точните думи, които употребяват баячките за другите типове болести. Това са думи, които баячките шушукат, когато лекуват, с цел да не изгубят силата си. След като са ги доверили на Вас, цитирали сте ги в книгата, това значи ли, че съответната баячка е изгубила лечителската си заложба?
Доверяването е тогава, когато тя е предала на различен, т.е. тя подсъзнателно е изневерила на служението си и го е дала на Вас, да вземем за пример. След като Ви го е дала, тя го е предала.
Тя към този момент е освободена от този ангажимент?
Точно по този начин, дала го е на Вас и вие към този момент сте този, който може да лекува, т.е. може да се моли с тези думи. Всъщност, баячката се моли на Господ дружно с другия.
Тази книга не е богословско четиво. Но нищо не можеш да изтълкуваш и като държание, и като думи, и като обреди на баячките, без да се опираш на истините на Свещеното писание.
Църквата отхвърля баячките. Баячките отхвърлят ли църквата?
Не. Те в действителност повторят храмовите служби, храмовите обреди. Те се назовават секрети, само че тя не може да ги опази нито думите, нито обредите, тъй като самите баянки са преразказани и пресътворени храмови молебствия.
Има доста забавни свидетелства от XIV век, които потвърждават, че в действителност баячките се възползват, тъй като им е по-близко като светоусещане, от апокрифните молебствия против заболяванията. Самите апокрифни молебствия са по-близо до храмовите молебствия. Днешните баячки са просто едно ехтене на целия този бездънен смисъл.
Баячките потвърждават ли съществуването на Бог?
На тях не им би трябвало да го потвърждават. Те имат вяра, че работят с него. " Коя самичък аз? - споделят те, че да церя? Който има религия, ще пристигна с мене, ще се помолим “, а Господ е споделил: Където двама-трима са събрани в мое име, и аз съм измежду тях.
Шепненето на баячките постоянно е предизвиквало доста любознание. Какви са тези секрети думи, които те споделят? В какво се крие тяхната мощ?
За всяка болест има по 10-15 баянки. В уводния текст на книгата съм написал:
" Заминала кошутка с малко кошутленце през село, през чаршията. Видели я дами, мъже и моми. Урочасали кошутлето, заболяла го главичката. Срещнала кошутката правоверен човек и му споделила: " Кошутлето ми е болно! “ А той рекъл: " На Господ и на света Богородица ще се помолиш. Ще найдеш една баба паратисана /вдовица/, да ти пребае от уроки и кошутлето ти ще оздравее! “ И отишла кошутката при Господ и света Богородица, та се на тях помолила. Така си приказвам като на себе си. И като пускам три въгленчета, назовавам: от мъж, от жена и от мома е урочасало. Който въглен потъне, от този човек са пристигнали уроките. Болният сръбва от водата три пъти, от три места на паничката, измивам и лицето му. Останалата вода дружно с въглените се хвърля на открито, където не се гази. И три пъти споделям: " Да не оживяват уроците! “
Вяра. Вяра е всичко! “
/Дена Стоянова, 86 година, с. Граматиково, Малкотърновско, 2000 г./
Самата баянка звучи като приказка.
Да, това е в действителност свободният текст на храмовата молитва. Тя те праща при дядо Боже, при Богородица и при Господ на тях да се помолиш. И твойто кошутле, и ти ще оздравеете, само че религия, религия е всичко!
Ако читателят на " Господ няма да ми се сърди “ повтори думите на баячките, които Вие цитирате, да речем против уроки, ще успее ли да излекува болен от уроки?
На гърба на книгата е написано: Познанието не взема решение въпроса. Вие няма да станете лечители, даже и да знаете тези обреди. У вас би трябвало да е станало преосмисляне на полезностите. Можете ли да застанете до индивида и милосърдно дружно с него да се помолите, както можете и до каквито обреди и баянки сте се домогнали? Не може, не може да стане. Макар че аз съм имал случай.
Разкажете ни за този случай.
Една жена от Монтанско пристигна при мен и споделя: " На мъжа ми краката му горят. Трябва да му помогнете. “
Попитах я дали има внучка, която още не е станала жена. Отговори ми, че има.
Дадох и думичките и какво да направи. Казах и детенцето да научи думите, както баячките споделят на внучките си, и да ги запомни, да не ги споделя на различен. В книгата е разказано. В цялата страна съм намерил единствено две баячки да баят от червен вятър.
Жената след месец и половина се върна и ми донесе подарък и сподели: " Ти оказа помощ. “
Имало е случаи, когато са казвали думичките на баща си, на майка си, само че бабата споделя: " После няма да се хваща лек. “
Губят силата си?
Губят силата си. Има избран ред за предаването. Тук в действителност баячките още веднъж нарушават доста от църковните заповеди, те изповядват свещенството, тъй като те действително свещенодействат. Затова църквата не ги обича и по тази причина ги изобразява по църкви и манастири, в тази книга има цяла глава с илюстрациите. Те са изобразени като дами, които запойват болния не със словесното божие мляко, а с дяволската погнуса. Това е, по какъв начин да кажем, систематизираното отричане на църквата, която ги назовава " магесници “. Те нямат никакво магьосничество. Баянките не са персонално скимване, а свободен преразказ на съдържането и смисъла на апокрифните молебствия, както ви споделих, и са повлияни несъмнено от храмовите лечебни молебствия. Повечето от баянките загатват Господ и Богородица. " И ти помогни Боже, Богородичке, помогни на Иван да се избави “. Долавяш го като шепот. А за какво шептят?
Защо шептят?
И това още веднъж е заемка от храмовите молебствия. Свещеникът, когато освещава по този начин наречените божи блага в олтара, той приказва безшумно. В доста служения той шепти като на себе си. И тъй като тя служи Богу, по тази причина и тя шепти. В предварителния диалог си говорихме, че някои баячки духват в лицето на болния – има такива. Ами, свещеникът също духва на детенцето, което кръщава. Самия Исус е споделил: Приеми Духа светаго. И тя в действителност се наема с божии работи да се занимава.
Някои от баянките имат сюжет – по какъв начин небесните сили срещнали болния и какъв съвет му дали. По-често Бог е показан като " синя птица в синьо небо фърчи “.
" Па одила Звездица, па се качила поземи, па се качила на небо звездата и от високо милостно погледнала, и на зла болест споделила: Бой се от божието дърво и бегай надалеч “.
" Божието дърво “ е кръста.Това не е ли цялата биография на Божия наследник по земята - качил се на небето, милостно погледнал на нас.
Това е баянка?
Това е баянка, вътре я има в книгата. Или пък - " Трима старци сурма пасат “.
Какво е сурма?
Сурма е една доста неприятна болест на свивките. Може под мишниците да се появи, може сред краката - появяват се бучки - това е сурмата.
Всъщност забавно е, че баянките най-после споделят:
" Бегай, болко зла от тука. Бегай дека петел не пее, дека се деца не раждат, дека жито не зрее. Тука няма едене и пиянство за тебе. Направи Ивана да облагне като пресно млеко, да заспи като вакло агне. “
Почти 90% от баянките, без значение от коя част на България са, приключват с тази заклинателна част. Тя е единствената, която се резервира на всички места. И в храмовите молебствия против неприятни заболявания споделят: " Да се не върнеш, да се не скриеш с друго коварство и нечисти духови, само че иди в земя безводна, земя пуста, неработна, гдето човек не живее, дето дете се не ражда и единствено Бог наглежда “ и по този начин нататък. Това е молитвата в храма. И ето в какво е превърната от баячката тази молитва: " Да заспи като вакло агне “ – благопожелание от човек, който мисли положителното на другия. Простичко, та простичко.
Обикновено считаме, че баячките могат да оказват помощ най-много за уроки и уплах. Колко необятна обаче е палитрата от заболявания, които те лекуват?
Те лекуват и телесното, и душевното. Баячките се осмеляват да пипат на всички места. Църквата си има молебствия безусловно за всичко – от уплахите и уроките до парализата, до всевъзможни несрети и премеждия човешки. Хората желаят в миг на страдалчество да намерят близък, който да застане до тях и дружно да се помолят. Затова отиват при тях. Те се осмеляват да пипат и в душата. Дори доста по-далеч отиват – в бъдното на индивида пипат.
Това са гледачките ли?
Не. Те нямат нищо общо с гледачките, тя просто е молителка, покровителка. Както свещеникът споделя: " Помогни на Ивана, елементарни му, Боже греховете, с цел да върви изправен след тебе, да ти благодари и да върви по твоя път “, по този начин баячката всичко това го претворява посредством традиции. Тя лекува: сугреби, уплах, перищец, върбалец, лехуса.
Лехусите са злите духове, които атакуват родилките.
Те лекуват и една доста забавна, неповторима болест, така наречен едноденче и едномесече. В някои региони на страната имат вяра, че в случай че си роден в един и същи ден или в един месец с кръвен роднина, ти ще бъдеш подвластен от него и след гибелта. И когато той почине, ще повлече след себе си твоето едноденче или едномесече.
Има един куп бит в домашната черква против това, само че когато детето или индивидът почва да линее, отиват при баячката. Тя прави един доста забавен бит, наименуван " завързване-отвързване “, " заключване-отключване “. С верига и катанец те завързва, а по-късно тя или различен доброжелателен човек те отключва, с цел да те избави.
Някои ще каже, че това е поверие и цялостна нелепост. Няма такова нещо. Свещеното писание приказва за завързване и отвързване, за опрощаване и неопрощаване на греховете. " Каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето “, споделя Исус на апостолите. Ето, тук тя отново се намесва и пипа в територии, които не се поставят на мирянин, и лекува. Тази болест е измислена, с цел да не може непосредствен роднина, правоверен или неверен, да му въздейства. Или иначе казано, да има своя лична сметка в Книгата на живота.
По същия метод се лекува самодивската болест - полудата, при която човек краткотрайно изгубва равновесието си, не разсъждава добре. Има доста забавен бит, който се прави на Петдесетница, в така наречен Русалска седмица, когато калушарите лекуват по същия метод, както баячката. Намерих на едно-единствено място човек - Кръстю Неев от село Байкал, на Дунава се намира, който ми довери баянката за самодивската болест:
" Както заран се разсънва пиленцето и чирика, по този начин и болният, Господи да чиричне и той да пропее, и той да се оздрави, и той да литне “.
Всички баянки обаче са придружени и с избрани ритуали, с изключение на думите, които се шушукат, нали по този начин?
Да.
Каква е символиката на това, което вършат?
При тях за символика не може да се приказва. Ще ви опиша за утварта или обредните предмети, които употребяват.
Те имат зелена паничка, китка с босилек, дребен кръст и домашна икона.
Босилека се употребява и в църквата.
Точно по този начин. Той е божието цвете. Може да се употребява и изсъхнал, според от годишния сезон. Ако нямат кръст, ползват домашния нож. С ножа кръсти и с него прерязва на кръст водата. Има още неща, които прибавят - камъчета, олово, конци, житни класове, брашно, решето, маса, лъжици, секира. Свещеникът няма такива неща. Той те покрива с епитрахила и споделя: " Да ти помогне Господ и да ти елементарни греховете “. Всичко това, което свещеникът го изрича с думи, тя посредством тези обредни предмети го претворява. Тя търси по същия метод Господ да опрости греховете, само че тя не го споделя, тъй като тя самата не осъзнава, че прави това. Ето, тя кастри, реже сугребите, окастря кожните болести, реже корените или пък клоните на страха. На една баячка - баба Добра, й крещя:
- Защо мааш с тази брадва?
- Как няма да маам? До долу сечем - от клоните та чак до корените на страха.
Ами, какво съставлява камъкът? Това не е ли самият камък, като Исус себе си дефинира? Тя минава с камъчето по лицето и го хвърля през главата ти или пред теб, та да те води.
Баячките препращат ли болния към избрани извори, с цел да си измият, с цел да се излекуват с еди-коя си вода?
Много прекрасен въпрос. Баячките се осмеляват да пипат даже в това, което е правил Христос.
Как?
Една баба Елена Руева, 82-годишна жена от село Гостилица, Дряновския Балкан, записал съм я 2003-2004 година, страшна умница. Тя споделя:
- Аз церя от уплах.
- Как лекуваш от уплах?
- Ами, превъртам вода.
- Добре, а от друго лекуваш ли?
- Да, от очи съм доста мощна. Ако сакаш да ти пребаем?
- Пребай ми!
Изведе ме на шосето, с цел да може болката да си отиде по пътя. Плю на земята, взе калчица, намаза ми очите с нея и нещо си прошепна.
- Не ме цапай, споделям аз.
- Не, не, това ще ти помогне да не туреш диоптри.
Питаше ме преди какъв брой е Библията, какъв брой е суеверието?
Ето я притчата: Исус Христос срещнал слепородения. Питали го дали са съгрешили майка му и татко му? Не, споделил Той, нито майка му е съгрешила, нито татко му. Така се е родил, с цел да пристигна Божията мощ върху него. И като сподели това, плюна на земята, взе калчицата, намаза му очите, и го изпрати в капалнията Силуам, което значи пратен. И той с религия в Господ отиде там.
Исус е можел да го излекува от раз, само че той желал да каже: Повярвай в мен и в моята мощ, дребосъче!
Както виждаш, едно към едно е баянката с християнството.
Този паралел сред баянки и текстове от Стария и Новия завет юридически ли е до момента в друга литература?
Ние дълги години робуваме на неправилни показа и интерпретации на националната обредност. Аз също съм в грях за това. Водил съм 18 години предаване в националното радио, което се споделяше " По-близо до небето “, в което всеки неделен ден разказвах по един час за националната обредност. Търсех траки, римляни, славяни. Обръщах се чак към маите. Няма такова нещо. Ако се обърнете към интернет и попитате какво се прави на Бъдни вечер, какво ще ви отговори интернет? Меси се постна баница, фасул - търлян и нетърлян, вършат се чушки, вършат се пити и по този начин нататък. Празникът се трансформира в ястие и пиянство. Всъщност неговата концепция, неговата основа е точно в свещеното писание. То изяснява за какво се вършат всички тези неща.
Защо баячките са най-вече дами?
Жената не се е утвърждавала доста бързо в църковния живот. Даже деятел Павел на доста места споделя: дамите да си стоят в смирение и в случай че желаят нещо, да питат мъжете. Неслучайно има женски отделения в църквите, настрана от мъжете. Но, отново Свещеното писание споделя: няма мъже, няма дами, всички са равни от Бога.
Жената няма право да свещенодейства, няма право да влиза в олтар, само че кой може да забрали на дамата да свещенодейства и да тачи Господ в личната си къща? Заради това баячките са дами.
Казахте, че през потомство се предава това познание. Може ли баба да съобщи на внучката си, само че по Божията воля от нея да не се хваща лек?
Не. Господ не се меси в твоя избор. Всеки има право самичък да направи този избор - дали ще го търсиш, дали ще го опознаваш и по какъв начин ще общуваш с него. Какво от цялата тази Божия благотворителност ще приемеш? Ще можеш ли да трансформираш, да създадеш, да произведеш, да стане положително дърво и положителни каузи да произведеш, зависи от теб самия.
Защо една част от обредите, за които сме чели, се случват или на изгрев слънце, или на пълнолуние, новолуние?
Обикновено те споделят: " Ще дойдеш заран преди изгрев или пък, когато слънцето е на един остен до заник “. Това е обвързвано с така наречен денонощен цикъл на богослужението. Сутрин молиш Бог да ти помогне за този ден, вечерта му благодариш – вечернята в църквата. Ето, отново е обвързвано с претворяването на църковния храмов ред – както там служат, по този начин служи и тя.
Колко време след баенето настава излекуване?
Обикновено баят по три пъти. " Три пъти споделя, ще дойдеш при мен “. Това е свързано с нашия троичен Бог - Отец, Син и Дух. Все едно се моли по-отделно на всеки един от тях. Интересно е леенето на олово. Когато лее олово, баячката споделя: " Ще проливам олово до тогава, до момента в който оловото излезе ярко и дори да наподобява на сърце или на пирамида. Тя може да споделя: " Ще проливам и девет пъти, само че ти ще идваш. Ще леем, ще леем “.
Сред народа съществува вярване, че е добре човек да си лее олово най-малко един път в годината, тъй като оловото улавяло насъбраната негативна сила и проклетия.
Но по какъв начин с едно леене на олово може да се отхвърлят премеждия, неустановеност и боязън? Човекът се усеща като метал, който Господ с самообладание и неотложност отлива и избистря до чистотата на вярата в него. Той споделя:
" Разтопих те, изпитах те в горнилото на страданията. Кой път ти ще избереш, дребосъче? Ще се пречистиш ли в огъня на страданията с правоверен живот? “
Баячката споделя: " Той е изгубил пътя към Господа. Аз ще го изправя против иконата “. Обръща го на изтока, по тази причина постоянно индивидът е с лице на изток.
И друго споделят: " Сърцата Господ изпитва “. Фактически какво прави тя?
С леенето на олово баячките претворяват истината, че претопения, пречистения в огнените тествания на Христа човек, би трябвало да се пречисти. Те отливат оловото, колкото се наложи. Свещеникът се моли един път, а тя лее до тогава, до момента в който се отлее светлото сърце. Бог може на деветия път да е дал отговор, само че индивидът се успокоява, сърцето му се почиства. Пирамидата, която се получава, е в действителност Божието око, което тя търси, с цел да няма към този момент израстъци на страха.
Още първоначално вие казахте, че в случай че прочетем тези баянки, които са представени в книгата, надали ще можем да ги използван върху себе си или върху някой различен. Какво дава тази книга на читателя? Какво познание му носи? Разбираме ли по-добре кои сме? Откъде идваме?
Не. Тази книга не си слага тези въпроси. В тази книга всички знаят кои са и от кое място идват.
Въпросът е не за героите на книгата, а за актуалния четец.
Съвременният човек си извървява всички здравни пътеки, на които се нервира всеки ден. Но, когато опре въпросът до нещо интимно, нещо пристигнало неизвестно от кое място, постоянно търси човек до себе си. Баячките споделят: " Ние имаме от Бога една заповед: който люби Бога, да люби и брата си “. Не можеш да любиш Бог, когато не познаваш, а на Иван, който е пристигнал, с цел да се помолите дружно, да не искаш да му окажеш помощ. Апостол Яков, споделя: " Да знаеш да правиш положително и да не го направиш, е грях “.
Всъщност тези хора ето на това могат да научат другите хора.
Тази книга води ли ни към Бог?
През цялото време. Тя ти споделя, че ти си просто задължен да живееш в богоугодие, с цел да няма от какво да се страхуваш. Да живееш по Божия закон.
Голяма част и от лекарите, които имат познания, разполагат със модерни способи на лекуване, признават, че преди тежка интервенция също се молят на Господ.
Той е лекарят на всички лекари! Естествено, че на него би трябвало да се помолиш. Пак ще кажа и телесното, и душевното постоянно се лекуват с духовното.
Коя беше срещата, казусът, индивидът, който най-вече Ви впечатли или остави най-траен отпечатък?
Тази книга няма сюжет. Всички герои се допълват и са моите съавтори. Аз не бих могъл да напиша тази книга без тях. Те ми откриха душата си, споделиха ми какво вършат, довериха ми се, без боязън, че няма да им се хваща лек, тъй като говорихме на един и същия език, аз отнасях с почитание към тях. Просто всички те са уверени, че Господ няма да им се сърди. Коя беше забавната жена в действителност, откъдето излязоха тези думички? Тя сподели: " Дошъл е при мен болен човек. Попа споделя, че аз върша нещо неверно. Ама, да го върна ли? Ще му направя положително. Господ няма да ми се сърди. “
Росица АНГЕЛОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ