Старият завет разказва за още един непорочно заченат човек – царят на Йерусалим
Библията, като всяка друга книга, има доста преводи и ремонти, преди да се трансформира в това, което познаваме. Там не е мъчно да открием, че някои персони са отстранени напълно, до момента в който други са с доста лимитирано наличие. Точно затова ще видим, че персони като Мария-Магдалена, към момента са непотвърдени – до през днешния ден няма доказателство дали същата е била в действителност лека жена или не, измененията настъпват доста по-късно в Католическата черква, като в малко по-близкото бъдеще стана ясно, че няма никакви доказателства по отношение на нейните грехове, знаем единствено, че се е покаяла и нищо повече.
Тя обаче не е тематика на диалог, тъй като ще открием, че до момента в който главните функции са разпределени, персони като Мелхиседек не могат да бъдат лишени от внимание. Присъствието му в Библията е в границите на няколко реда, като ще го открием в Стария завет, където покръства Аврам. Там се показва като „ Най-високият покрай Бог “ и това е всичко, с което остава прочут. Векове обратно ще открием, че разнообразни еврейски и християнски секти разискват тематиката и съумяват да изградят своя лична версия за произхода на Мелхиседек.
За някои еврейски писатели, мъжът е бил делегат от парадайса и обикалял земята доста преди огромният потоп, с цел да може по-късно да извърши ролята си на избавител. Ранните християнски версии са на друго мнение и го афишират за оракул и предходник на самия Христос, като и двамата популяризират вярата. Прокрадва се и концепцията дали този вестител на Бог не е ранната версия на самия Исус Христос, само че в друга форма. Дълго време няма отговор, изключително с толкоз малко информация. Липсва фамилия и генезис на този човек, никой не знае кой е татко му и дали въобще е нечий наследник.
Ако подобен човек е съществувал, то архивите пазят извънредно малко за него и множеството се базира на теории. Старият завет също не е запазил доста информация за него, което го слага в нишата на доста специфичните хора, за които няма по какъв начин да знаем доста. В глава 14 ще открием, че място заемат градовете Содом и Гомор, потиснати от цар Кедролаомер. Градовете били под негов надзор в границите на към 12 години, до момента в който не се стига до въстание. Кедролаомер не бързал да отвърне на удара и предпочитал да изчака за нанасянето на най-сигурен и прецизен удар.
При неговото нахлуване, един от хванатите плебеи е племенникът на Аврам. По това време Аврам още не се счита за въведен в религията, само че пък има задоволително средства и земя, с която да се изхранва. Разполагайки с нужния запас, той взема решение да откупи своя племенник, само че парите му не са признати от Кедролаомер. Взима със себе си към 318 добре тренирани боеца и атакува царя през нощта, преследвайки враговете си чак до Дамаск, като по пътя съумява да вземе част от плячката и да освободи някои от поробените хора.
Племенникът Лот също е спретнат, само че тъкмо тук се случват някои забавни обрати. Лот и неговото семейство живеят в Содом, Аврам прави своето триумфално завръщане, като първо е посрещнат от царя на Содом. Точно тук за първи път се появява Мелхиседек като цар на Йерусалим и посреща героят с самун и вино – най-високата божия чест. След даването на благословията излиза наяве, че Аврам ще се трансформира в един от най-важните хора за евреите. Именно предсказанията на непознатия наместник ще се осъществен в следствие, само че с неналичието на каквато и да е друга информация, оставаме доста надалеч от концепцията и опцията да разберем освен това за него.
Малко след тези редове в никакъв случай повече не се загатва, което повдига доста съществени въпроси по тематиката. В идващият стих ще открием, че царят на Содом предлага някои от извоюваните артефакти от борбата, които са отказани. Според някои историци, въпросната персона в някои ранни текстове се показва като цар на Содом. Според хора като Робърт Каргил – професор по типичен и религиозни учения, ранните преводи на Стария завет стимулирали текстописците да разграничат Мелхиседек от Содом, откакто самият град, съпроводен с Гомор, се считат за източник на безнравственост и грях. Това до някаква степен може да изясни и толкоз странното му наличие в свещената книга.
Вместо да дават царската купа, те му дават свещено място в Йерусалим. Според архивите, към 300 година прочие Хр. е имало доста сериозна борба сред духовниците в Йерусалим. Според историята, еврейските свещеници имали доста проблеми със самаряните. Всички почитали един и същи Бог, само че евреите имали собствен храм в планината Гаризим в Самария. За да се реши казусът и да се централизира религията, хората побързали да впишат Мелхиседек като човек от Йерусалим. Тази маневра сработила, както се досещаме. До тук добре, само че има още две места, където се появява неговото име.
Първото е в Псалм 110, където участва и крал Давид. Именно там Бог прави серия от обещания на Давид, само че още веднъж не излиза наяве дали приказва на самия крал, тъй като в по-късните християнски преводи това име ще бъде сменено с Исус Христос. Именно там се декларира, че въпросната персона, към която Бог се обръща, ще бъде вечно духовник по заповед на Мелхиседек. В 7 глава на Стария завет ще открием сходна връзка сред Мелхиседек и Исус. Ролята на Мелхиседек в тази точка е на държател, както и делегат на самия Бог, като до този миг никой не е изпълнявал тази роля и самите евреи не са вярвали, че може да се заемат два поста по едно и също време.
В племето Леви се вярвало, че единствено правоверниците могат да бъдат свещеници, до момента в който дистанцираните от религията могат да бъдат царе. Една друга привилегия в интерес на правоверните е правото да се извърши жертвоприношение, като самият Исус се жертва самичък в името на нещо по-добро. Възкресението е и още едно доказателство, че неговата духовна мощ е безконечна, както е посочено в самото начало при безконечното заричане пред Мелхиседек.
В някои прочити ще открием, че същата мистична фигура извършва две функции – крал на Йерусалим и крал на праведните. Историята става още по-интересна, когато открием, че в същите интервали се появяват неофициални текстове, за които се твърди, че създатели са Мойсей, Адам и Ева и някои други фигури с древен статус. Един подобен текст, датиращ някъде към I век прочие Хр. в Египет дава малко информация за Мелхиседек, само че откакто не е формален и не е приет от църквата, остава с по-малко въздействие. Според легендите там, въпросният крал на правоверните се ражда доста преди потопа.
В легендата се споделя, че Ноа е имал по-млад брат, който обаче бил женен за по-възрастна жена от него, когато тя забременяла непорочно – претекстовете за този развой се срещат доста по-назад във времето – Нир обвинил своята обичана в невярност. Жената не съумяла да повярва на думите на своя сътрудник и умира от тъга. Нир изпада в доста тежка меланхолия и се пробва да вземе тялото ѝ в Ноевия ковчег с вярата, че ще може да го погребе след потопа. Ноа не е склонен, изключително откакто видението показва, че би трябвало да се събират единствено живи твари.
Докато копаели гроба, от утробата на умрялата се появило 3-годишно дете, което можело да приказва. Нир и Ноа не можели да повярват и кръщават детето Мелхиседек, като виждат, че носи значката на свещениците. Приемат я за знак от Бог и се надяват, че точно той ще помогне за смяната на света. Никой обаче не знае за какво не е качено в Ноевия ковчег. Тук идва ролята на архангел Михаил, чиято работа била да скрие детето в райската градина и да чака да премине потопа на земята, с цел да може по-късно да го върне като крал на Йерусалим, правоверник и несъмнено, избавител. През III век прочие Хр. друга християнска фракция показва, че Мелхиседек не е човек, а знамение, което има доста по-сериозни сили от тези на Исус.
Имайки поради сериозните промени в Библията, както и отхвърлянето на някои текстове, постоянно попадаме на персонажи, които не са обвързани доста вярно и тъкмо с Новия завет, самият преход е малко чудноват и даже мистериозен в някои моменти. На финалът можем да бъде безапелационни, че даже и книгата на книгите оставя доста мистерии към себе си, чийто отговор става по-труден за разкриване с всеки минал ден.
Снимки: Wikipedia
