Предателят Юда – злодеят, който промени историята
Библията дава малко информация за произхода му Историци и теолози още търсят отговора на въпроса: дали всичко е единствено за 30 сребърника
Великден наближава, а с най-светлия от всички празници християните почитат гибелта и възкресението на Исус Христос. Събитията, разказани в Новия завет на Библията, случили се в наричаната в по-нови времена Страстна седмица, прекатурват историята и дават на света единвелик изверг – Юда Искариотски.От момента, в който целува Исус в Гетсиманската градина и оказва помощ на юдейските водачи да го заловят, Юда става най-известния изменник в историята.И през днешния ден теолози и историци се мъчат да обхванат в мислите на този пакостник. Какво е знаел Юда, което ние и до през днешния ден не знаем, и за какво е предал Христос?
Юда дава начало на поредност от събития, които залагат основите на християнската религия– карцерът на Исус, неговият правосъден развой, смърттаму на кръста и най-после неговото възкресение. Изследователите на античносттаса безапелационни – почитателите са уверени, че Христос е възкръснал, и това поставяначалото на християнството.
Кой е Юда и за какво това има значение?
От историческа позиция Библията предлага доста малко информация за произхода на Юда.Всичките четири канонични евангелия, включени в Новия Завет, го показват измежду 12-те най-близки възпитаници на Исус, наречени от смия Христос апостоли. Интересното тук е, че Юда Искариотски е единственият от апостолите, чиито роден град, понепредполагаемо,е посочен в Библията. Редица учени свързват фамилното му име „ Искариот “ с Кариот (или Кериот, съгласно източника) - град, ситуиран на юг от Йерусалим в Юдея. Това го отличава от Христос и останалите възпитаници, защото всички те са от Галилея (на север).
Има обаче и откриватели, които допускат, че Искариот разпознава Юда със сикариите, или „ мъже с ками “ - група еврейски бунтовници, които се опълчват на римската окупация и правят набези и убийствав интервала 40-50 година от н.е.заради идеята си. Но в Библията няма нищо, което да свързва Юда със сикариите, а и както се вижда техните дейности датират от времетослед гибелта му.
В последна сметка противоречиви остават и двете версии – тази, че е от юга, и другата – че е бил сикарий. И въпреки всичко те са значими поради въпроса дали нещо го е отличавало от останалите апостоли и възпитаници, с цел да се търси там повода за решението му да съобщи своя преподавател.
30 сребърника за главата на учителя
Като представители на западната просвета, доминирана от християнството, постоянно сме знаели (без значение дали сме вярващи или не!), че Юда е предал Исус за пари. В Евангелието от Матея написа, че Юда е получил 30 сребърника за срамното си дело. Тази причина обаче, освен това напълно основателно, се оспорва от модерните историци.
Една такава компенсация в тези времена преди повече от 2000 годинисе равнява на надницата на служащ за към шест седмици, т.е. не е задоволително огромна сума, с цел да компенсира измяната. Не и на някого, с който прекарваш години наред, от който се учиш и в чиято задача вярваш. Ако в даден миг решиш, че не желаеш повече да бъдеш част от тази задача и би трябвало да се махнеш, паритеможе да те тласнат към изменничество. А би трябвало да е бил много обезверен обаче, по тази причина и историците през днешния ден не одобряват, че има смисъл в това да е продал Исус за пари.
Друго евангелие – това от Йоан (почти несъмнено последното написано от четирите канонически), укрепва концепцията, че Юда е бил стимулиран от финансова компенсация. Йоан написа, че Юда е апаш, който е отмъквал по малко от общите пари, с които учителят и учениците са се издържали.
Разбира се в някои от евангелиятапредателството на Юда е показано като въодушевено от демони - апостолът еобладан от тях. Според Лука през последната седмица в Йерусалим самият Сатананасажда в душата на Юда концепцията да съобщи Исус. Тук обаче се сблъскваме с един различен феномен.Демонизирането на Юда има своя лична дълга история и тя демонстрира по какъв начин хората, изключително средновековните християни, възприемат евреите като народ. Като сеприбавят и нямащите нищо общо с историята подиуми от Новия завет, в които евреите желаят разпъването на Христос и афишират, че кръвта на Исус ще тежина тях и на децата им, драмата поема в напълно друга посока. Древният народ става злодеят, по-късно евреите са упрекнати в богоубийство, подложени са на гонения в Средновековието, а с появяването на семитизма понасят доста повече премеждия, кулминирали в Холокоста.
Пестеливият счетоводител Юда
Акозабравим за парите като водещ претекст,на бял свят излизатобяснения, криещи се в историята и в библейския роман.Предателството на Исус идва в края на няколкотежки дни за почитателите на сина Божи. Според Марко, чието евангелие е първото написано и затова най-близкото до действителните събития, Исус и почитателите му прекарват една от нощите в къщата на Симон прокажения във Витания. Това става два дни преди залавянето и разпъването на Исус. Докато вечерят една жена влиза и носи съд със скъпо миро, чупи съда и го излива на главата на Исус. Маркопише, че „ някои “ от присъстващите се ядосали и питали:
„ Защо по този начин се прахоса мирото? Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха срещу нея. “ Марко не разкрива тъкмо кои от учениците са възмутени, само че незабавно по-късно „ Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при основните свещеници, с цел да им го съобщи. “
Ако, както написа в Евангелието от Йоан, Юда е „ ковчежникът “ на групата, допустимо е да е ядосан от случилото се. През цялото време на служението си Исус и почитателите му живеятпо допустимо най-беден метод. Получават известна финансова поддръжка от почитатели, отвън кръга на бедните апостоли (включително жени). Изхранването и подслоняването им са сложни. Затова и счетоводството (ако използваме модерния термин)е сложна задача. Освен това Юда, както други от учениците, е изоставил фамилията си, което не е можел да поддържа следвайки Исус. Когато едвам свързваш двата края е разочароващо да видиш лидера сида оправдаваразливането на скъпото миро.
Излъганите упования
На нас, актуалните хора, краят е явен, даже да не сме чели Библията. Жената от описа за гостуването в дома на Симон, помазва Исус, с цел да е подготвен да бъде разпънат на кръста след два дни. Но съгласно написаното в Новия завет учениците на Спасителя не знаят това, не знаят нищо. Очакват трагични събития, които въобще не се вписват в протичащото се с тях и учителя им.
Според вярванията на евреите от тези времена, апостолите (които както и самия Исус са евреи!)очакватводачът им да се окаже месията, който ще ги освободи отримското подтисничество и ще възвърне царството на Давид (или Божието царство, съгласно старозаветните книги). Месията, считат те, ще е заветен човек със свръхестествени качества или популярен военачалник, или някой тъкмо толкоз несравнимо всесилен, че да освободи античния народ и земите, дадени му от Бог.
Учениците не знаят дали Исусе месиятаи всички те схващат неправилно посланието му.
Една седмица преди да бъде разпънат на кръста, т.е. в деня, който ние назоваваме Цветница, Исус влиза триумфално в Йерусалим (сякаш е римски военачалник!), хората го посрещат с наслада, одобряват гокато популярен пълководец. Товапревръща Исус в политическа фигура. А по-късно той пристъпва към еврейския храм, където прекатурва масите и изхвърля търговците. Присъстващите и изключително учениците му са зашеметени – борбата стартира.
Но са надалеч от истината. Битка няма, Исус не подвига войска, не провежда войски и даже не се пробва да поучава поклонниците, събрали се в Йерусалим за идния празник Пасха. И тъкмо в този моментЮда се оказва изтощен и отчаян, желае да се махне, да се върне в дома си и да продължи живота си както преди. От друга страна допустимо е да счита, че той може да вдигне ръката на Исус и да го подтикне към протест и борба. Ако арестуват Исус, Бог ще се намеси, има вяра Юда,и взема решение да форсира идването на Божието Царство, тъй като е ужасяващ по какъв начин досега се развиват нещата. И в двата случая, съвсем незабавно откакто е предал Исус, Юда е изпълнен със подозрение и съжалява, пробва се да върне парите, които са му били платени. По-нататък ориста му е тежка – Новият завет му отрежда два изхода – единият е самоубийство посредством обесване, а другият е по-грозен –пада през глава, тялото му се пръсва, а червата му изпадат...
Юда става позитивен воин
Но освен ние, родени във вековете на Просвещението, а в този момент и на напредъка, не можем да се помирим с това какви са били причините на Юда. 150 години след гибелта на Христос група християни пишат нова история на Юда, през днешния ден наречена„ Евангелие от Юда “. Когато беше показано на света през 2006 година, това евангелие се трансформира в сензация. В него Юда е позитивен воин. Исус му разпорежда загадка задача - моли Юда да извърши измяната и даже му предсказа, че ще бъде „ анатемосан от поколенията “.Но също по този начин му дава обещание, че времето ще го оправдае.За страдание Евангелието от Юда не дава нищо ново наисториците, ровещи сев последните дни от живота на Исус. В Библията написа,че Юда предава Исус като го целува и по този начин го демонстрира на враговете му. Ако не беше това действие обаче, Исус може би в никакъв случай нямаше да бъде разпънат на кръста. Нямаше да го има и Възкресението Христово, което е повода за възникването на новата вяра. В прочут смисълси заслужава, въпреки и мъчно за изговаряне,признанието, че християнството дължи доста на Юда.
Всички вести от категория.
Вижте всички от Standartnews.com
Великден наближава, а с най-светлия от всички празници християните почитат гибелта и възкресението на Исус Христос. Събитията, разказани в Новия завет на Библията, случили се в наричаната в по-нови времена Страстна седмица, прекатурват историята и дават на света единвелик изверг – Юда Искариотски.От момента, в който целува Исус в Гетсиманската градина и оказва помощ на юдейските водачи да го заловят, Юда става най-известния изменник в историята.И през днешния ден теолози и историци се мъчат да обхванат в мислите на този пакостник. Какво е знаел Юда, което ние и до през днешния ден не знаем, и за какво е предал Христос?
Юда дава начало на поредност от събития, които залагат основите на християнската религия– карцерът на Исус, неговият правосъден развой, смърттаму на кръста и най-после неговото възкресение. Изследователите на античносттаса безапелационни – почитателите са уверени, че Христос е възкръснал, и това поставяначалото на християнството. Кой е Юда и за какво това има значение?
От историческа позиция Библията предлага доста малко информация за произхода на Юда.Всичките четири канонични евангелия, включени в Новия Завет, го показват измежду 12-те най-близки възпитаници на Исус, наречени от смия Христос апостоли. Интересното тук е, че Юда Искариотски е единственият от апостолите, чиито роден град, понепредполагаемо,е посочен в Библията. Редица учени свързват фамилното му име „ Искариот “ с Кариот (или Кериот, съгласно източника) - град, ситуиран на юг от Йерусалим в Юдея. Това го отличава от Христос и останалите възпитаници, защото всички те са от Галилея (на север).
Има обаче и откриватели, които допускат, че Искариот разпознава Юда със сикариите, или „ мъже с ками “ - група еврейски бунтовници, които се опълчват на римската окупация и правят набези и убийствав интервала 40-50 година от н.е.заради идеята си. Но в Библията няма нищо, което да свързва Юда със сикариите, а и както се вижда техните дейности датират от времетослед гибелта му.
В последна сметка противоречиви остават и двете версии – тази, че е от юга, и другата – че е бил сикарий. И въпреки всичко те са значими поради въпроса дали нещо го е отличавало от останалите апостоли и възпитаници, с цел да се търси там повода за решението му да съобщи своя преподавател.
30 сребърника за главата на учителя
Като представители на западната просвета, доминирана от християнството, постоянно сме знаели (без значение дали сме вярващи или не!), че Юда е предал Исус за пари. В Евангелието от Матея написа, че Юда е получил 30 сребърника за срамното си дело. Тази причина обаче, освен това напълно основателно, се оспорва от модерните историци. Една такава компенсация в тези времена преди повече от 2000 годинисе равнява на надницата на служащ за към шест седмици, т.е. не е задоволително огромна сума, с цел да компенсира измяната. Не и на някого, с който прекарваш години наред, от който се учиш и в чиято задача вярваш. Ако в даден миг решиш, че не желаеш повече да бъдеш част от тази задача и би трябвало да се махнеш, паритеможе да те тласнат към изменничество. А би трябвало да е бил много обезверен обаче, по тази причина и историците през днешния ден не одобряват, че има смисъл в това да е продал Исус за пари.
Друго евангелие – това от Йоан (почти несъмнено последното написано от четирите канонически), укрепва концепцията, че Юда е бил стимулиран от финансова компенсация. Йоан написа, че Юда е апаш, който е отмъквал по малко от общите пари, с които учителят и учениците са се издържали.
Разбира се в някои от евангелиятапредателството на Юда е показано като въодушевено от демони - апостолът еобладан от тях. Според Лука през последната седмица в Йерусалим самият Сатананасажда в душата на Юда концепцията да съобщи Исус. Тук обаче се сблъскваме с един различен феномен.Демонизирането на Юда има своя лична дълга история и тя демонстрира по какъв начин хората, изключително средновековните християни, възприемат евреите като народ. Като сеприбавят и нямащите нищо общо с историята подиуми от Новия завет, в които евреите желаят разпъването на Христос и афишират, че кръвта на Исус ще тежина тях и на децата им, драмата поема в напълно друга посока. Древният народ става злодеят, по-късно евреите са упрекнати в богоубийство, подложени са на гонения в Средновековието, а с появяването на семитизма понасят доста повече премеждия, кулминирали в Холокоста.
Пестеливият счетоводител Юда
Акозабравим за парите като водещ претекст,на бял свят излизатобяснения, криещи се в историята и в библейския роман.Предателството на Исус идва в края на няколкотежки дни за почитателите на сина Божи. Според Марко, чието евангелие е първото написано и затова най-близкото до действителните събития, Исус и почитателите му прекарват една от нощите в къщата на Симон прокажения във Витания. Това става два дни преди залавянето и разпъването на Исус. Докато вечерят една жена влиза и носи съд със скъпо миро, чупи съда и го излива на главата на Исус. Маркопише, че „ някои “ от присъстващите се ядосали и питали: „ Защо по този начин се прахоса мирото? Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха срещу нея. “ Марко не разкрива тъкмо кои от учениците са възмутени, само че незабавно по-късно „ Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при основните свещеници, с цел да им го съобщи. “
Ако, както написа в Евангелието от Йоан, Юда е „ ковчежникът “ на групата, допустимо е да е ядосан от случилото се. През цялото време на служението си Исус и почитателите му живеятпо допустимо най-беден метод. Получават известна финансова поддръжка от почитатели, отвън кръга на бедните апостоли (включително жени). Изхранването и подслоняването им са сложни. Затова и счетоводството (ако използваме модерния термин)е сложна задача. Освен това Юда, както други от учениците, е изоставил фамилията си, което не е можел да поддържа следвайки Исус. Когато едвам свързваш двата края е разочароващо да видиш лидера сида оправдаваразливането на скъпото миро.
Излъганите упования
На нас, актуалните хора, краят е явен, даже да не сме чели Библията. Жената от описа за гостуването в дома на Симон, помазва Исус, с цел да е подготвен да бъде разпънат на кръста след два дни. Но съгласно написаното в Новия завет учениците на Спасителя не знаят това, не знаят нищо. Очакват трагични събития, които въобще не се вписват в протичащото се с тях и учителя им.
Според вярванията на евреите от тези времена, апостолите (които както и самия Исус са евреи!)очакватводачът им да се окаже месията, който ще ги освободи отримското подтисничество и ще възвърне царството на Давид (или Божието царство, съгласно старозаветните книги). Месията, считат те, ще е заветен човек със свръхестествени качества или популярен военачалник, или някой тъкмо толкоз несравнимо всесилен, че да освободи античния народ и земите, дадени му от Бог.
Учениците не знаят дали Исусе месиятаи всички те схващат неправилно посланието му.
Една седмица преди да бъде разпънат на кръста, т.е. в деня, който ние назоваваме Цветница, Исус влиза триумфално в Йерусалим (сякаш е римски военачалник!), хората го посрещат с наслада, одобряват гокато популярен пълководец. Товапревръща Исус в политическа фигура. А по-късно той пристъпва към еврейския храм, където прекатурва масите и изхвърля търговците. Присъстващите и изключително учениците му са зашеметени – борбата стартира.
Но са надалеч от истината. Битка няма, Исус не подвига войска, не провежда войски и даже не се пробва да поучава поклонниците, събрали се в Йерусалим за идния празник Пасха. И тъкмо в този моментЮда се оказва изтощен и отчаян, желае да се махне, да се върне в дома си и да продължи живота си както преди. От друга страна допустимо е да счита, че той може да вдигне ръката на Исус и да го подтикне към протест и борба. Ако арестуват Исус, Бог ще се намеси, има вяра Юда,и взема решение да форсира идването на Божието Царство, тъй като е ужасяващ по какъв начин досега се развиват нещата. И в двата случая, съвсем незабавно откакто е предал Исус, Юда е изпълнен със подозрение и съжалява, пробва се да върне парите, които са му били платени. По-нататък ориста му е тежка – Новият завет му отрежда два изхода – единият е самоубийство посредством обесване, а другият е по-грозен –пада през глава, тялото му се пръсва, а червата му изпадат...
Юда става позитивен воин
Но освен ние, родени във вековете на Просвещението, а в този момент и на напредъка, не можем да се помирим с това какви са били причините на Юда. 150 години след гибелта на Христос група християни пишат нова история на Юда, през днешния ден наречена„ Евангелие от Юда “. Когато беше показано на света през 2006 година, това евангелие се трансформира в сензация. В него Юда е позитивен воин. Исус му разпорежда загадка задача - моли Юда да извърши измяната и даже му предсказа, че ще бъде „ анатемосан от поколенията “.Но също по този начин му дава обещание, че времето ще го оправдае.За страдание Евангелието от Юда не дава нищо ново наисториците, ровещи сев последните дни от живота на Исус. В Библията написа,че Юда предава Исус като го целува и по този начин го демонстрира на враговете му. Ако не беше това действие обаче, Исус може би в никакъв случай нямаше да бъде разпънат на кръста. Нямаше да го има и Възкресението Христово, което е повода за възникването на новата вяра. В прочут смисълси заслужава, въпреки и мъчно за изговаряне,признанието, че християнството дължи доста на Юда.
Всички вести от категория.
Вижте всички от Standartnews.com
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ