Какво е безусловна любов и защо толкова отчаяно се нуждаем от нея?
„ Безусловната обич не се отнася толкоз до това по какъв начин взаимодействаме между тях, а по-скоро до дълбокото заричане в никакъв случай, при никакви условия, да не стопираме да предоставяме истината по отношение на това кои в действителност сме един пред различен. “ ~ Марк Непо
(Eye in Eye, 1894 - Edvard Munch)
Безусловната обич е толкоз друга от любовта, която сме привикнали да получаваме, че множеството от нас в действителност не знаем какво е това.
В множеството случаи „ любовта “ в наши дни въобще не е същинската обич, а просто разнообразни форми на въодушевление, сласт, харесване, афинитет, обвързаност, съзависимост или егоистична потребност.
Истината е, че същинската обич е нещо извънредно рядко и скъпо. В момента, в който усетите същинската безусловна обич, е моментът, в който се чувствате изцяло „ забелязан “, свестен, признат, простен и обичан, подобен, какъвто сте. Това е възприятие на най-всеобхватното и освобождаващо чувство, което в миналото ще преживеете.
Наистина, безусловната обич е най-лечебната мощ на света. Но за жалост, ние сме толкоз изгладнели, заради неналичието й в всекидневието ни, че сме станали прочувствено и душевно заболели. Една от най-тъжните гледки, които в миналото ще видите, е създание, изцяло лишено от безусловна обич – и всички ние сме се чувствали по този метод в някакъв миг.
„ Безусловната обич не се отнася толкоз до това по какъв начин взаимодействаме между тях, а по-скоро до дълбокото заричане в никакъв случай, при никакви условия, да не стопираме да предоставяме истината по отношение на това кои в действителност сме един пред различен. “ – Марк Непо
Безусловната обич всъщност значи, че обичаш някой или нещо без никакви условия. С други думи, без значение какво споделя другия човек, какво прави, усеща, мисли или има вяра, ние сме в положение да го обичаме. Безусловната обич може да се ползва и към други същества, като животни, а даже и към страсти и мисли. Но най-важното, можете да я прилагате и непосредствено върху себе си.
Колкото повече сме в положение да обичаме себе си абсолютно, толкоз повече сме готови да обичаме и другите по същия метод. Този принцип отразява най-известните думи на Исус: „ Да възлюбиш близък като себе си “ и други просветени майстори като Лао Дзъ, който споделя: „ Когато приемете себе си, целият свят ви приема. “
(Separation, 1896 - Edvard Munch)
Условната обич е цялостна диаметралност на безусловната обич. В реалност, условната обич не е в действителност обич в същинския смисъл на думата, тъй като тя идва от егото, а не от сърцето.
За разлика от безусловната обич, която се дава свободно, условната обич би трябвало да се " заслужи. " Когато съумеете да спечелите тази подправена форма на обич, единствено тогава ще получите почитание, обвързаност и благо отношение.
Докато безусловната обич е безгранична и необятна, условната обич е лимитирана. Докато безусловната обич не се нуждае от нищо, условната любовта се дава единствено когато нещо се получи в подмяна.
Уравнението наподобява по този начин: Аз ще те обичам, единствено в случай че... (направиш нещо, кажеш нещо, накараш ме да се усещам по избран начин). Условната обич по своята същина е егоцентрична. Трае единствено до момента в който неписаните правила са изпълнени. Най-често срещаните от тях включват:
Ще те обичам, единствено в случай че ме караш да се усещам по-добре във връзка с себе си;
Ще те обичам, единствено в случай че изглеждаш добре;
Ще те обичам, единствено в случай че си сполучлив и популярен;
Ще те обичам, единствено в случай че имаш добра кариера;
Ще те обичам, единствено в случай че направиш това което ти казвам;
Ще те обичам, единствено в случай че вярваш в това, в което аз вярвам;
Ще те обичам, единствено в случай че продължиш да приемаш неприятните ми навици;
Ще те обичам, единствено докато ми оказваш финансова подкрепа;
Ще те обичам, единствено в случай че си страховит в леглото;
Ще те обичам, единствено в случай че имам надзор над теб;
Ще те обичам, единствено до момента в който утвърждавам житейските ти решения;
Ще те обичам, единствено в случай че се държиш правилно;
Ще те обичам,само в случай че се жертваш за мен;
Ще те обичам, единствено в случай че се откажеш от фантазиите си;
Ще те обичам, единствено в случай че ме обичаш.
Можете ли да видите по какъв начин условната обич е рецепта за неуспех и безусловно злощастие? Обикновено, когато в едно изречение има „ в случай че “, няма огромно значение какво се съдържа в първата му част.
И да, връзките с вашия сътрудник, деца, семейство, другари, родители, могат да бъдат инфектирани от условната обич. Всеки е претърпял такава сложна връзка. Всеки от нас доста постоянно раздава условна обич на другите хора.
Безусловната обич е самото ядро на това, което търсите като човешки същества. Изследванията демонстрират, че без обич и обвързаност, бебетата развиват тежка когнитивна и физиологическа дисфункция, което може да докара до гибелта им. Не единствено че безусловната обич е нужна за нашето физическо, прочувствено и психическо здраве, само че е от жизненоважно значение за нашето духовно богатство. Тъжното е, че множеството хора даже не са наясно, че носят източника на безусловна обич в себе си. Склонни сме да имаме вяра, че любовта е нещо, което се среща във външния свят, в някои хора, животни, място или метод на живот.
Наложително е да имаме достъп до безусловна обич, тъй като без нея ще избледнеем и изчезнем. Подобно на растенията, които не получават слънчева светлина, ставаме заболели, гладни и обезверени. Това обезсърчение може да ни докара до влизането във взаимоотношения, които непосредствено ни вредят, до жертване на фантазиите ни поради другите и да самосаботиране на личното ни благополучие поради утвърждението, което можем да получим от близките.
Безусловната обич е единственото нещо в цялата галактика, което в действителност може да ни помогне да изпитаме наслада, независимост, приемане и хармонията, за която толкоз доста жадуваме.
(Kiss, 1892 - Edvard Munch)
Безусловната обич не би трябвало да бъде печелена или потвърдена. Тя е безконечна и безкрайна. Как можете да я пуснете в живота си:
Всеки път, когато се сблъскате с страст, която не ви харесва, я приемете, не я отблъсквайте. Ние сме научени да заобикаляме и потушаваме отрицателните страсти непременно, още от детството си. Като ги крием, единствено им даваме опция да се вградят в сянката на „ Аз “- а ни. По-добре приеми метода, по който се чувстваш, вместо да се бориш да спреш страстта или изкуствено да принуждаваш себе си да бъдеш благополучен. Почитай страстите си и се вглеждай в посланията, които ти носят.
Практикувай умишлено внимание и се свържи с тялото си. Как се усеща тялото ти? Усещаш ли болки, отмалялост, схванатост, напрежение или тежест? Научи се да наблюдаваш умишлено тези чувства, без правосъдно решение. Дишай надълбоко и си разреши да се отпуснеш. Когато ставаш очевидец на личното си тяло и му позволиш да усеща всичко, което по този начин или другояче усеща, ще получиш достъп до по-дълбоки равнища на естетика.
Приеми негативните си мисли и привички. Нормално е да се бориш с отрицателните мисли и привички. Важното е да запомниш, че те не те дефинират – приеми ги, само че не се идентифицирай с тях. Приеми наклонността да бъдеш отрицателен, даже мразещ самия себе си. Дори и омразата към себе си дава опция да се вгледаш и да си простиш, което е пътят към безусловната обич към личната персона.
Поставяш ли условия във взаимоотношенията си? Бъди почтен! Дали държанието или убежденията на индивида, с който си в някаква връзка ще ти попречат да го харесваш? Нормално е да чувстваш горест или яд във връзка с различен човек, само че да задържаш любовта си е напълно друга история.
Давай без да искаш нещо в подмяна. Можеш да практикуваш това по малко всеки ден. Например посредством комплимент, услуга, като предоставиш реда си на опашката на различен или всевъзможен тип помощ, която ти се даде опция да окажеш.
Разбери кое тъкмо те кара да се затваряш. Нещата, които ни карат да се затваряме за близките са раните, които още не са зараснали. Разберете кои са бутоните, които задействат реакциите ви на яд, самоизолация и ненавист. Като им обръщате умишлено внимание, ще развиете по-висока степен на съзнание. И тогава ще ви е елементарно да практикувате любовта към себе си и прошката към другите.
Простете на себе си и се освободете. Прошката е акт на независимо освобождение. Не простите на различен, с цел да се превърнете в блажен светец, а с цел да се освободите от тежестта на възмущението в сърцето си. Помислете за всичкия гняв, който задържате тъкмо в този момент. Какво можете да извършите, с цел да намерите мир посредством амнистия?
Опитайте да обичате себе си и другите такива, каквито са. Безусловната обич значи да приемете всички хубави, неприятни и грозни неща за себе си и другите. Не забравяйте, че никой не е идеален, нито може да бъде съвършен. Животът е непрекъснато пътешестване и напредък. Не обичайте другите въз основа на това по какъв начин наподобяват, какво имат или вършат, обичайте индивида тъкмо подобен, какъвто е сега, просто тъй като е заслужен да бъде обичан. Същото се отнася и за вас – приемете цялата си болежка и недостатъци и ги обичайте без условия.
И не забравяйте думите на Ницше: „ Там където човек не може да обича, би трябвало да отмине! “
Автор: Матео Сол
Източник: lonerwolf.com
Картинa (заглавна): Edvard Munch - Consolation, 1894
