Грабежът при свлачищата: Укрепване за 300 000 лв. е докарано до 7 млн. лв.
Безумията към сключваните при предходното държавно управление контракти за строителство нямат край. Получени от „ Сега “ документи по Закона за достъп до социална информация и спомагателни инспекции осветяват следващ скандал към неслучилото се подсилване на 84 свлачища с над 450 млн. лева от бюджета. От документите излиза наяве, че огромна част от подписаните контракти за подсилване на свлачища са с изцяло нереална стойност и разноските за осъществяване на дейностите са надути в пъти. На база подправено повишените като стойност контракти са изплатени задатъци в пъти над действителната стойност на строителните действия.
Парите за подсилване на свлачищата бяха отпуснати от държавното управление " Борисов 3 " през септември 2019 година Договорите бяха подписани стремително – още през декември, без процедура по Закон за обществените поръчки, посредством вътрешно превъзлагане от държавната компания „ Автомагистрали “ на частни компании. От документите, с които „ Сега “ разполага, се оказва, че голяма част от контрактите са подписани на нереално високи стойности. „ Сега “ съумя да осъди „ Автомагистрали “ по дело за отхвърлен достъп до информация и в последна сметка получи договорите от новото управление на компанията.
С една от най-големите разлики сред контрактувано заплащане и действителна стойност на строителните действия е договорът за подсилване на свлачището по републикански път „ Кула-Грамада-Срацирово “ (в сектора от км 1+360 до км 1+400). Тази активност е предоставена от „ Автомагистрали “ на компания „ ДЛВ “ ЕООД, като ориентировъчната стойност на строителните-монтажните работи е избрана на 7,2 млн. лева. Според контракта проектирането е с ориентировъчна цена 96 200 лева, разноските за машинизация са 2,6 млн. лева, а материалите – 4 485 000 лева В контракта с всички компании в раздел цени и метод на заплащане е употребена точно тази дефиниция – „ обща ориентировъчна стойност “ за осъществяване на дейностите.
При по този начин избраните разноски в 5 дневен период след сключването на контракта е станало допустимо изплащането на задатъци – 50% задатък за проектирането (48 100 лева.), 30% за механизацията (780 000 лева.) и 42% задатък за материали (1 883 700 лева.). Така по този контракт платените задатъци би следвало да са в размер на 2 711 800 лева
На този декор при действителното планиране се оказва, че цената на строително-ремонтните действия въобще не се приближава до ориентировъчната – 7,2 млн. лева Сметката е напряко невероятна – разноските за строително-ремонтни действия по определения вид за подсилване на свлачището на първи стадий от осъществяване на дейностите възлизат на 310 985 лева, а с втори промеждутъчен стадий окончателните разноски за подсилване стават 388 076 лева Това е 18 пъти по-ниско от ориентировъчната стойност и доста под сумата, платена предплатено за осъществяването на контракта.
От контракта лъсва и различен абсурд – подправено раздутите ориентировъчни цени са подсигурили на изпълнителите цялостно успокоение за вероятно преустановяване на договорите, тъй като неустойките, които те би трябвало да получат, на собствен ред са раздути. Неустойката в контракта на „ ДЛВ “ за свлачището по пътя Кула-Грамада-Срацирово при положение, че някоя от страните се откаже от контракта, е избрана на 15% от ориентировъчната стойност или близо 1 080 000 млн. лева в съответния случай. Така при положение на анулиране на контракта по самодейност на „ Автомагистрали “ компанията следва да получи 1 млн. лева наказателна клауза за контракт, чиято действителна стойност е 388 076 лева
Такава е картината и при доста от останалите свлачища. Така да вземем за пример договорът с компания „ Автомагистрала Хемус “ АД за подсилване на сриване по пътя Габрово – Шипка- Казанлък е подписан при ориентировъчна цена от 5 435 500 лева (70 500 планиране, 1 990 000 машинизация и 3 375 000 лева материали) със същите равнища на предплатени заплащания като при „ ДЛВ “, а при проектирането определеният вид за строително-ремонтните действия е остойностен на 767 377 лева Договор за свлачище по път Дебелец – Плаково – Средни колиби – Елена с компания „ Джамбо 33 “ е на ориентировъчна стойност 5 450 000 лева, а по определен действителен вид е 2,4 млн. лева след всички стадии на осъществяване. Договор още веднъж с „ ДЛВ “ за свлачище по път Симеоново- Ботево-Арчар-Лом е с ориентирорвъчна стойност 22,7 млн. лева, а определеният вид като строително-монтажни работи е остойностен на 13,2 млн. лева
Има и свлачища, при които действителните действия са се оказали по-скъпи от ориентировъчните цени, само че те са изключение. В множеството контракти цените са раздути, като едно от обясненията за какво е осъществено това е да се докарат разноските до общите средства, отпуснати от бюджета – 450 млн. лева и да се разплатят бързо и предплатено огромни суми, изясняват осведомени с проблемите в договорите. Не е ясно до каква степен е юридически допустимо „ Автомагистрали “ да получи назад надплатените по отношение на действителната стойност на договорите задатъци. Договорите за свлачищата, както и тези по инхаус възлагането за строителството на „ Автомагистрала Хемус “, са в прокуратурата.
Парите за подсилване на свлачищата бяха отпуснати от държавното управление " Борисов 3 " през септември 2019 година Договорите бяха подписани стремително – още през декември, без процедура по Закон за обществените поръчки, посредством вътрешно превъзлагане от държавната компания „ Автомагистрали “ на частни компании. От документите, с които „ Сега “ разполага, се оказва, че голяма част от контрактите са подписани на нереално високи стойности. „ Сега “ съумя да осъди „ Автомагистрали “ по дело за отхвърлен достъп до информация и в последна сметка получи договорите от новото управление на компанията.
С една от най-големите разлики сред контрактувано заплащане и действителна стойност на строителните действия е договорът за подсилване на свлачището по републикански път „ Кула-Грамада-Срацирово “ (в сектора от км 1+360 до км 1+400). Тази активност е предоставена от „ Автомагистрали “ на компания „ ДЛВ “ ЕООД, като ориентировъчната стойност на строителните-монтажните работи е избрана на 7,2 млн. лева. Според контракта проектирането е с ориентировъчна цена 96 200 лева, разноските за машинизация са 2,6 млн. лева, а материалите – 4 485 000 лева В контракта с всички компании в раздел цени и метод на заплащане е употребена точно тази дефиниция – „ обща ориентировъчна стойност “ за осъществяване на дейностите.
При по този начин избраните разноски в 5 дневен период след сключването на контракта е станало допустимо изплащането на задатъци – 50% задатък за проектирането (48 100 лева.), 30% за механизацията (780 000 лева.) и 42% задатък за материали (1 883 700 лева.). Така по този контракт платените задатъци би следвало да са в размер на 2 711 800 лева
На този декор при действителното планиране се оказва, че цената на строително-ремонтните действия въобще не се приближава до ориентировъчната – 7,2 млн. лева Сметката е напряко невероятна – разноските за строително-ремонтни действия по определения вид за подсилване на свлачището на първи стадий от осъществяване на дейностите възлизат на 310 985 лева, а с втори промеждутъчен стадий окончателните разноски за подсилване стават 388 076 лева Това е 18 пъти по-ниско от ориентировъчната стойност и доста под сумата, платена предплатено за осъществяването на контракта.
От контракта лъсва и различен абсурд – подправено раздутите ориентировъчни цени са подсигурили на изпълнителите цялостно успокоение за вероятно преустановяване на договорите, тъй като неустойките, които те би трябвало да получат, на собствен ред са раздути. Неустойката в контракта на „ ДЛВ “ за свлачището по пътя Кула-Грамада-Срацирово при положение, че някоя от страните се откаже от контракта, е избрана на 15% от ориентировъчната стойност или близо 1 080 000 млн. лева в съответния случай. Така при положение на анулиране на контракта по самодейност на „ Автомагистрали “ компанията следва да получи 1 млн. лева наказателна клауза за контракт, чиято действителна стойност е 388 076 лева
Такава е картината и при доста от останалите свлачища. Така да вземем за пример договорът с компания „ Автомагистрала Хемус “ АД за подсилване на сриване по пътя Габрово – Шипка- Казанлък е подписан при ориентировъчна цена от 5 435 500 лева (70 500 планиране, 1 990 000 машинизация и 3 375 000 лева материали) със същите равнища на предплатени заплащания като при „ ДЛВ “, а при проектирането определеният вид за строително-ремонтните действия е остойностен на 767 377 лева Договор за свлачище по път Дебелец – Плаково – Средни колиби – Елена с компания „ Джамбо 33 “ е на ориентировъчна стойност 5 450 000 лева, а по определен действителен вид е 2,4 млн. лева след всички стадии на осъществяване. Договор още веднъж с „ ДЛВ “ за свлачище по път Симеоново- Ботево-Арчар-Лом е с ориентирорвъчна стойност 22,7 млн. лева, а определеният вид като строително-монтажни работи е остойностен на 13,2 млн. лева
Има и свлачища, при които действителните действия са се оказали по-скъпи от ориентировъчните цени, само че те са изключение. В множеството контракти цените са раздути, като едно от обясненията за какво е осъществено това е да се докарат разноските до общите средства, отпуснати от бюджета – 450 млн. лева и да се разплатят бързо и предплатено огромни суми, изясняват осведомени с проблемите в договорите. Не е ясно до каква степен е юридически допустимо „ Автомагистрали “ да получи назад надплатените по отношение на действителната стойност на договорите задатъци. Договорите за свлачищата, както и тези по инхаус възлагането за строителството на „ Автомагистрала Хемус “, са в прокуратурата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ