Можем ли да станем дигитално безсмъртни?
Безсмъртието е тематика на полемики още от легендата за Светия Граал.
Някои хора стигнаха до това, да бъдат криогенно замразени след гибелта си, с вярата, че един ден науката ще бъде задоволително напреднала, с цел да ги възкреси. Други обаче считат, че пътят към безсмъртието се крие в цифровата сфера.
Теорията, че хората могат да бъдат цифровизирани и да живеят в цифровите граници на компютърно битие, до момента е обект на полемики, само че нищо повече. Доскоро никой не беше възприел концепцията по-далеч от проучванията и полемиките.
Миналата година обаче, консорциум от неидентифицирани към момента персони започва програмата Virternal със декларираната цел за цифров живот за всички. Свят, който би бил благосъстоятелност не на държавните управления, а на хората.
Този цифров свят ще отстрани физическите ограничавания върху хората и планетата и ще докара до изцяло нова повърхност на битие, декларират участниците в програмата.
Въпреки че бъдещата цифрова еволюция на човечеството е доста обсъждана и планувана, може би никой не я е възприел толкоз съществено като тази група. В ранните си дни групата Virinity изглеждаше загрижена за стартирането на нова цифрова валута – Virie, с която предложи да финансира начинанието си.
Много малко хора знаят кои тъкмо са основателите и членовете на групата. Техните цели са да попречат на държавните управления и техните организации да трансферират ползите към корпоративни и други не толкоз мечтани адреси. Но анонимността също има своите преимущества, в случай че една компания желае да се плъзне в сенките, какъвто наподобява е казусът.
Най-големият въпрос е дали е допустимо човек или някакво живо създание да бъде цифровизиран. В това се крие дихотомията на две разнообразни мисловни школи.
Онези, които биха се приобщили към мислители като Жил Делез и Анри Бергсън, считат, че има по-високо схващане над физическото или телесното. Такова философско мислене почива на концепцията за двойствеността – мозъкът и тялото не са едно и също. Следователно наподобява невероятно да се цифровизира човек. Как човек може да постави същността на човешкия дух в компютър, съвсем като джин в бутилка?
Обратно, няколко видни учени и неврохирурзи настояват, че физическото е всичко, което имаме. Ако човек може да копира мозъка на различен човек в цифрова форма, тогава останалото е доста елементарно. Копирането на мозъка обаче не е изключително просто начинание. Нужно е да се създадат хиляди микро сечения на мозъка и да се копира разкритата невронна мрежа.
За задачата би трябвало да се построи машина, която може да направи тези хиляди микро сечения и тогава ще би трябвало да се откри несъмнено, искащ доброволец. Това биха били физически сечения от мозък, непокътнат преди гибелта. Това е минусът на концепцията.
Всъщност един стартъп Nectome предлага да направи тъкмо това и да резервира мозъка на доброволец до деня, в който може да бъде цифровизиран. Съдържанието на мозъка в последна сметка би било трансферирано на компютър и по този метод той би могъл да остане жив или може би да се прероди? Правени са опити за сканиране на мозък на мишката, само че цялостното му дигитализиране не е било сполучливо.
Ако приемем, че един ден механиката може да успее и ни цифровизира всички, какво би очаквало човечеството с цифрово величие? Според тайнствената група, великите учени и художници могат да продължат кариерата си епохи и ние в никакъв случай да не се нуждаем от прощаване с нашите близки.
Търсенето на планетарни запаси ще бъде мощно понижено до единствено нужното за физическите хора, останали на планетата и несъмнено за компютрите, които държат останалите от нас. Самата планета може да се върне в по-естествено положение. Няма да има апетит, мор и заболявания и бихме могли да преследваме каквото си желаеме, до края на времето.
Може би това звучи като възхитителна цел, като утопична фантазия. Но има и въпрос, в случай че хората бяха разкрили този цифров свят, щяхме ли да се възползваме от свободата или просто да продължим да възпроизвеждаме дигитален пъкъл на земята? А какво да кажем за цифровите вируси и други изкривявания на самия виртуален свят?
Възникват и други значими въпроси. Колко изчислителна мощ ще ни е нужна, с цел да стартираме Virternal. Къде би бил цифровият център на света и по какъв начин можем да подсигуряваме, че никой няма просто да реши да го изключи или да натисне заличаване?
Може би в никакъв случай на тези въпроси няма да се отговори или най-малко не от тази група. Може би нова група ще продължи след тях или някой различен ще поеме факлата. Но към този момент наподобява, че ще би трябвало да изчакаме цифровата химера да стане факт, а тя към момента е единствено нереалност.
Публикувано в The Conversation.
