Безсънни нощи, сълзи и нерви – струваше ли си? Един

Безсънни нощи, сълзи и нерви – струваше ли си?

Един ден бръчките ще нарисуват дълбоки линии по лицето ви. Коленете последователно ще стартират да ви предават, ще започнете да се подгърбвате. Ръката ви ще бъде цялостна с хапчета, на множеството от които няма да знаете името, бързо ще ги погълнете с вярата да излекувате някоя от болките си.

Те ще се успокоят, само че няма да изчезнат изцяло. Старостта ще направи своето, никой не е съумял да й избяга. Ще бъдете завладени от всичко това, от носталгията ще стартира да ви боли душата, самотата ще завладее сърцето ви.

Въпреки това, ще пристигна ден, когато старостта ще ви попита къде е бил мозъкът ви:

когато сте си губили времето с хора, които явно не са ви заслужавали когато сте се ядосвали за работата, неприятния началник, сътрудниците, които са ви забивали нож в гърба, същински майстори на лицемерието и лъжите когато сте плакали за момчето (момичето), което ви е предало, а вие сте му предложили сърцето си когато пилеехте толкоз доста сила за нареждане на дома си и още веднъж не бяхте щастливи? когато сте пропуснали всички значими събития със фамилията си, с цел да останете по-дълго на работа, да спечелите повече пари, с цел да обновите дома си

Старостта се обрисува в огледалото, в което се оглеждате и пита: къде ви беше мозъка, когато съвсем загубихте здравето си в името на работата, неблагодарните хора, неприятните сътрудници, ненаситна жадност за повече пари?

Къде ви беше мозъкът когато не излизахте от у дома седмици наред, когато си мислехте, че не изглеждате задоволително добре, не задоволително интелигентен, не задоволително сполучлив и в никакъв случай не струващ задоволително?

Къде ви беше мозъкът, когато се поставяхте на последно място, стремейки се да угодите на всички, когато тези хора не го заслужаваха? Губехте си времето за неблагодарни хора, вместо за тези, които в действителност желаеха вашето внимание.

Къде ви беше мозъкът, когато следвахте мнението на някой различен, когато обезверено се опитвахте да влезете в нечии обувки, непознати мисли и упования, тъй че моделирахте живота си, като че ли е от пластилин, просто с цел да се впишете в нечий различен метод на мислене? Какъв е смисълът от всичко това?

Ще каже ли някой благодаря? Заслужаваше ли си непрекъснато да размишляваме и да живеем с мисълта – какво биха споделили другите?

Вижте още: Рецепта за тесто без мляко и яйца – идеално за кифлички и пица

Старостта ще ви попита – къде ти беше мозъкът? Заслужаваше ли си? Дали всички сълзи, всички нерви, всички жертви и всички безсънни нощи си заслужаваха за това, което си през днешния ден?