Човек не се стреми към щастие, това прави само англичанинът | Фридрих НИЦШЕ
Безделието е началото на всички психологии. Какво? Нима логиката на психиката е недостатък?
И най-силният сред нас постоянно няма сили да стори това, което всъщност знае…
За да живееш в самотност, би трябвало да си животно или господ – казва Аристотел. Липсва третият случай – трябва да бъдеш и двете – философ.
„ Всяка истина е елементарна. “ – Не е ли това двойна неистина?
Веднъж вечно желая да не знам доста. – Мъдростта поставя граници и на познанието.
В същинската си природа човек най-добре си почива от своята тенденциозност – от душевността си…
Какво? Човекът ли е божия неточност? Или господ е неточност на индивида?
От военната школа на живота. – Онова, което не ме убива, ме прави по-силен.
Помогни си самичък – тогава и различен ще ти помогне. Принцип на любовта към близък.
Не се опасявай от дейностите си! Не ги изоставяй! – Угризенията на съвестта са недостатък.
Може ли едно магаре да бъде трагично? Да пропаднеш в бездната с товар, който нито можеш да носиш, нито да отхвърлиш… Случаят на философите.
Имаш ли своето защо? към живота, ще можеш да понесеш съвсем всяко как?. – Човек не се стреми към благополучие, това прави единствено англичанинът.
Мъжът основал дамата – и от какво? От едно ребро на своя господ, на своя „ блян “…
Какво? Ти търсиш? Искаш да се видиш умножен десетки в стотици пъти? Търсиш сподвижници? – Търси нули!
Такива като мен, чиито писания ще бъдат издавани след гибелта им, биват по-трудно разбираеми от съвременниците, само че по-добре чути. И по-точно: ние в никакъв случай няма да бъдем разбрани – оттук и престижът ни…
Между дами. – „ Истината? Нима не я познавате? Не е ли тя атентат против цялата ни свенливост? “
Обичам оня актьор, който се преценява със своите потребности – всъщност той желае единствено две неща: своя самун и своето изкуство – panem en cirken (хляб и зрелища.)
Онзи, който не умее да вложи волята си в нещата, той влага в тях най-малко още един смисъл: т.е. има вяра, че там към този момент е вложена воля. (Принцип на „ вярата “.)
Какво? Вие избирате добродетелта, а окото ви е в привилегията на благонадеждния, на благородника? Но с приемането на добродетелта ние се лишаваме от привилегията… (Към един антисемит, застанал на прага.)
Съвършената жена се отнася към литературата както към дребен грях – плахо, пътем, оглеждайки се дали някой я вижда и че я забелязва…
Да се впуснеш в компликациите, където няма псевдо добродетели, където по-скоро – както въжеиграчите – или падаш, или стоиш, или преминаваш…
Ако търсиш постоянно началото, се превръщаш в рак. Историкът гледа единствено обратно: най-после вече вярва заднешком.
Задоволеността защищава от настинка. Случвало ли се е жена, която се усеща добре облечена, да настине? – Имам поради случай, когато е гола.
Нямам доверие на систематиците и ги заобикалям. Волята за създаване на система значи липса на честност.
Смятат дамата за задълбочена – защо? Защото в никакъв случай не можеш да стигнеш до основата й. Не познавам „ плитки “ дами.
Ако дамата има мъжки добродетели, би трябвало да избягаш от нея; в случай че ги няма, тя сама ще избяга…
Как хубаво гризеше съвестта преди! Какви прелестни зъби имаше! А през днешния ден – какво ли стана? – Въпрос на един ортодонт.
Рядко се прибързва единствено един път. Първия път нормално се прави нещо в повече… Затова нормално се подхваща още едно прибързване – и в него се прави по-малко…
Настъпеният червей се извива. Това е мъдро. По този метод той понижава вероятността да бъде настъпен още веднъж. Или, казано на честен език – смирение.
Против лъжата и притворството съществува ненавист, подбудена от засягането на честта; има и ненавист, подбудена от страха, доколкото лъжата е неразрешена с божия заповед. Прекалено нерешителен, с цел да лъже…
Колко малко е належащо, с цел да си благополучен! Един тон на гайда! Без музика животът би бил илюзия. Немецът самичък си измисля пеещ господ!
„ Само седнал можеш да четеш и пишеш “ (Флобер). – Хванах ли те, нихилист подобен! Именно уседналостта е грях против светия дух. Само извървените мисли са скъпи.
В някои случаи ние, психолозите, ставаме неспокойни – когато забележим личната си сянка. Психологът не би трябвало да се взира в себе си, в случай че желае въобще да вижда…
Дали ние, безнравствените, вредим на добродетелта? Толкова малко, колкото анархистите са навредили на князете. Князът застава твърдо на трона си едвам когато някой е стрелял по него. Морал – трябва да стреляме против морала.
Ти вървиш отпред! Пастир ли си? Или изключение? Третият случай е, че си просто беглец… Първи въпрос на съвестта.
Истински ли си, или си единствено актьор? Представител ли си на нещо? Или си самото то? – Накрая си просто един артист, който копира… Втори въпрос на съвестта.
Говори разочарованият. – Търсих велики хора, а постоянно намирах единствено маймуните на техния блян.
Гледаш в профил? Или протягаш ръка? Или отбягваш, отиваш си… Трети въпрос на съвестта.
Искаш да вървиш с нас? Или да избързаш напред? Или да вървиш самичък?… Трябва да знаеш какво искаш и че го искаш. Четвърти въпрос на съвестта.
Стъпалата бяха за мен трудности – изкачвах се нагоре и ги преодолявах. А те мислеха, че желая да седна върху тях и да почина…
Важно, ли е дали аз съм прав? Аз имам твърде доста право. – И който през днешния ден се смее най-добре, се смее и финален.
Формулата на щастието ми: едно да, едно не, една права линия, една цел…
От: „ Залезът на боговете ”, Или по какъв начин се философства с чук в ръка, Фридрих Ницше, изд. Христо Ботев, 1992
Изображение: tr.wikipedia.org
