Бетеловата палма или Areca catechu е тропическа палма с височина

Бетеловата палма или Areca catechu е тропическа палма с височина до 20 м с прав и тъничък дънер. Нейните тъмнозелени листа могат да се популяризират на 5 метра. Тя е родена на Филипините, само че в този момент се култивира необятно в тропическа Индия, Бангладеш, Япония, Шри Ланка, Южен Китай, Източна Индия и елементи от Африка.

Семената и могат да се употребяват сурови, до момента в който младите листа, съцветията и сладката вътрешна част на леторастите се употребяват приготвени като зеленчуци. Семената се употребяват за дъвчене. Бетеловата палма е превъзходен източник на танини, редица алкалоиди - арекаин, гуваколин, гувацин. Установени в тях са още фенолни съединения, смола, холин, тютюнево багрило. Дървесината ѝ се употребява в строителството. Понякога дървото се употребява като декоративно растение.

Плодовете са ситуирани в гроздове и имат жълт или оранжев цвят, когато са изцяло узрели. Бетеловият орех е семето на плода на ареката. Общите наименования, препарати и характерни съставки варират според от културната група и индивидите, които я употребяват. Могат да се употребяват пресни, сушени, варени или печени.

Бетеловият орех е стимулант. Дъвченето му датира от древността. В 1-ви век след Христа медицинските трудове на санскрит настояват, че бетеловият орех има 13 качества. Той е изострен, горчив, лют, сладостен, солен и кръвоспиращ, залъгва глада, коремния дискомфорт и умората. Той убива чревни паразити и други патогени и също има диуретично и слабително деяние. Използва се най-вече във ветеринарната медицина за изхвърляне на тении.

Семената се употребяват против анемия, припадъци, левкодерма, проказа, затлъстяване и червеи. Използва се също за лекуване на дизентерия и малария. В композиция с други съставки той също е пургатив и мас за назални язви. Зърната от зелени и зрели плодове се дъвчат като стягащо средство и стимулант. Кората се употребява и като слабително средство при запек с газове и отичане, както и като диуретик при лекуване на оток.

Плодовете се събират, когато са изцяло узрели, и могат да се сушат за по-късна приложимост. Бетеловият орех се употребява по метод, сходен на западната приложимост на тютюн или кофеин. Арекаинът е виновен за някои от резултатите - бодрост, нараснала устойчивост, възприятие за благоденствие, еуфория и слюноотделяне. Дъвченето на орех подтиква потока на слюнката, с цел да подкрепи храносмилането. Използва се и за стимулиране на апетита. Също по този начин от листата се прави чай, който оказва помощ при бронхит. В някои страни като Малайзия да вземем за пример цветовете и младите филизи се използват за храна.

Употребата на бетеловия орех има психоактивни свойства. Предизвиква еуфория, изпотяване, нараснала зоркост, по-голяма продуктивност. Увеличават се плазмените концентрации на норадреналин и адреналин.

Възможно е обаче да има нежелани странични резултати като повишение на сърдечната периодичност, кръвното налягане и телесната температура.

Приемането на 8 до 30 грама ядки може да докара до гибел.

Бременни и кърмачки не би трябвало да употребяват ядките, също по този начин заболели от емфизем и язва.