На следобеден чай в двореца на принцеса Даяна
Беше необикновено безоблачен и мек ден в Лондон. Добре познатите дъждовни дни в сиви нюанси като че ли бяха истории от различен град, от някакъв различен Лондон. Пътеките в Хайд Парк бяха изпълнени от хора, а ние с приятелката ми се бяхме насочили към другата страна на парка – към двореца Кенсингтън. В двореца Кенсингтън е живяла принцеса Даяна, а в галерията му се сервира един от най-известните лондонски следобедни чайове.
Дворецът Кенсингтън е един от по-малко помпозните дворци в Лондон. Можете да минете около него, без да му обърнете внимание, в случай че не беше паметникът на кралица Виктория. Като отплата за своя неопределен външен тип, е с съвършено местонахождение. Позициониран в края на парка, дворецът дружно с градините си е едно от най-популярните и желани места за посещаване в Лондон.
След дълга и приятна разходка (въпреки колоездачите, движещи се съвсем със скоростта на светлината и напомнящи ми за Амстердам) открихме галерията, където се сервира следобедният чай. „ Какво е това, по дяволите?! “, си помислих. „ Каква е тази опашка?! “. Бях решила, че това място е нещо като загадка, едва известно за туристите. Колко наивно от моя страна! Е, почакахме. Бяхме към този момент тук и не можехме да си тръгнем, без да опитаме следобедния чай... Не всеки ден имам опция да пия чай в двореца на Даяна!
След петнайсетина минути най-сетне ни настаниха на маса. Добре позиционирана в средата на галерията, от нея можех да следя смесицата от клиенти, без да ги тормозя. Двамата италианци в елегантни костюми на масата насреща си угаждаха с обяд, съпроводен от бутилка охладено бяло вино. Двете дами на масата отляво несъмнено бяха от моето племе – травъл блогъри. На края на галерията пък имаше група от минимум 10 мюсюлманки, които честваха нещо. Напълно разбирах избора им на място за празненство – ситуацията и атмосферата в действителност внасяха празнично въодушевление.
И тогава ни сервираха чая и триетажната паница с тортички, сандвичета и ролца. Цялото ми внимание се насочи към това, което бе в красивите чинии и чаши пред очите ми. Естествено, незабавно започнах да върша фотоси (как другояче мога да споделя с вас това прекарване?!). Пък и не бях единствената. Момичетата вляво правеха същото. Докато пробвах ролцата и сладкишите, бях малко сюрпризирана. Те всички бяха безвкусни!
За да бъда напълно почтена с вас, би трябвало да кажа нещо: имам вяра, че има доста по-добри места за следобеден чай в Лондон. Обстановката в „ Оранжерията “ е красива, сервитьорите са учтиви и порцеланът е тънък. Чаят е добър (но просто добър, не извънреден, запаметяващ се и т.н.), сладкишите са с допустим усет, само че не незабравими, какъвто е да вземем за пример сладкишът „ Дженовезе “ от сладкарницата на Мария Граматико в село Ериче, Сицилия.
Хареса ми бялото на стените, копринените покривки и ризите на личния състав. Светлината нахлуваше в галерията и шумът от диалозите на хората в близост беше прелестен като ромон от поток. За мое страдание обаче, зеленината беше доста малко. Само няколко ъгъла бяха внимателно украсени с дървета в саксии. Все отново нали това е оранжерия, къде бяха цветята?!
Не срещнахме херцога и дукесата на Кеймбридж (тоест принц Уилям и Кейт Мидълтън), актуалните поданици на двореца. А аз даже се чудя – по какъв начин могат да живеят в средата на цялата тази дисхармония? Туристи и лондончани вървят безусловно през задния им двор.
Но да оставим аристократичния метод на живот на техни величества и да се съсредоточим върху най-важния въпрос – заслужава ли си парите и усилието следобедният чай в Кенсингтън Гардънс? Моята присъда: коства си да опитате един път, само че сигурно не би трябвало да съжалявате, в случай че не можете да го извършите. Както споделих, евентуално има по-добри места за достоверен английски чай и когато намеря едно (или повече), сигурно ще го споделя с вас. Като човек с прочут опит, мисля, че формулата „ стойност за пари “ тук е малко небалансирана. В „ Оранжерията “ не получавате задоволително стойност за парите си (следобедният чай с всичко включено коства 30 паунда на човек). Усещането е в огромна степен за туристическа локация, а достоверността е изчезнала. Това е в действителност тъпо, тъй като мястото има в действителност огромен капацитет. Навярно сантименталната връзка на двореца и градините му с любимката на целия свят – принцеса Даяна, е най-големият магнит, който притегля и до ден сегашен хората тук.
Гери стартира да изследва света преди доста години, до момента в който живее в Етиопия. Оттогава е живяла в разнообразни страни и в този момент споделя опита си с читателките си в блога - място за хрумвания за пътешестване и препоръки, които да оказват помощ на дамите да бъдат стилни и да пътуват повече. Можете да се свържете с нея във Facebook, Twitter, Pinterest или Instagram.
Дворецът Кенсингтън е един от по-малко помпозните дворци в Лондон. Можете да минете около него, без да му обърнете внимание, в случай че не беше паметникът на кралица Виктория. Като отплата за своя неопределен външен тип, е с съвършено местонахождение. Позициониран в края на парка, дворецът дружно с градините си е едно от най-популярните и желани места за посещаване в Лондон.
След дълга и приятна разходка (въпреки колоездачите, движещи се съвсем със скоростта на светлината и напомнящи ми за Амстердам) открихме галерията, където се сервира следобедният чай. „ Какво е това, по дяволите?! “, си помислих. „ Каква е тази опашка?! “. Бях решила, че това място е нещо като загадка, едва известно за туристите. Колко наивно от моя страна! Е, почакахме. Бяхме към този момент тук и не можехме да си тръгнем, без да опитаме следобедния чай... Не всеки ден имам опция да пия чай в двореца на Даяна!
След петнайсетина минути най-сетне ни настаниха на маса. Добре позиционирана в средата на галерията, от нея можех да следя смесицата от клиенти, без да ги тормозя. Двамата италианци в елегантни костюми на масата насреща си угаждаха с обяд, съпроводен от бутилка охладено бяло вино. Двете дами на масата отляво несъмнено бяха от моето племе – травъл блогъри. На края на галерията пък имаше група от минимум 10 мюсюлманки, които честваха нещо. Напълно разбирах избора им на място за празненство – ситуацията и атмосферата в действителност внасяха празнично въодушевление.
И тогава ни сервираха чая и триетажната паница с тортички, сандвичета и ролца. Цялото ми внимание се насочи към това, което бе в красивите чинии и чаши пред очите ми. Естествено, незабавно започнах да върша фотоси (как другояче мога да споделя с вас това прекарване?!). Пък и не бях единствената. Момичетата вляво правеха същото. Докато пробвах ролцата и сладкишите, бях малко сюрпризирана. Те всички бяха безвкусни!
За да бъда напълно почтена с вас, би трябвало да кажа нещо: имам вяра, че има доста по-добри места за следобеден чай в Лондон. Обстановката в „ Оранжерията “ е красива, сервитьорите са учтиви и порцеланът е тънък. Чаят е добър (но просто добър, не извънреден, запаметяващ се и т.н.), сладкишите са с допустим усет, само че не незабравими, какъвто е да вземем за пример сладкишът „ Дженовезе “ от сладкарницата на Мария Граматико в село Ериче, Сицилия.
Хареса ми бялото на стените, копринените покривки и ризите на личния състав. Светлината нахлуваше в галерията и шумът от диалозите на хората в близост беше прелестен като ромон от поток. За мое страдание обаче, зеленината беше доста малко. Само няколко ъгъла бяха внимателно украсени с дървета в саксии. Все отново нали това е оранжерия, къде бяха цветята?!
Не срещнахме херцога и дукесата на Кеймбридж (тоест принц Уилям и Кейт Мидълтън), актуалните поданици на двореца. А аз даже се чудя – по какъв начин могат да живеят в средата на цялата тази дисхармония? Туристи и лондончани вървят безусловно през задния им двор.
Но да оставим аристократичния метод на живот на техни величества и да се съсредоточим върху най-важния въпрос – заслужава ли си парите и усилието следобедният чай в Кенсингтън Гардънс? Моята присъда: коства си да опитате един път, само че сигурно не би трябвало да съжалявате, в случай че не можете да го извършите. Както споделих, евентуално има по-добри места за достоверен английски чай и когато намеря едно (или повече), сигурно ще го споделя с вас. Като човек с прочут опит, мисля, че формулата „ стойност за пари “ тук е малко небалансирана. В „ Оранжерията “ не получавате задоволително стойност за парите си (следобедният чай с всичко включено коства 30 паунда на човек). Усещането е в огромна степен за туристическа локация, а достоверността е изчезнала. Това е в действителност тъпо, тъй като мястото има в действителност огромен капацитет. Навярно сантименталната връзка на двореца и градините му с любимката на целия свят – принцеса Даяна, е най-големият магнит, който притегля и до ден сегашен хората тук.
Гери стартира да изследва света преди доста години, до момента в който живее в Етиопия. Оттогава е живяла в разнообразни страни и в този момент споделя опита си с читателките си в блога - място за хрумвания за пътешестване и препоръки, които да оказват помощ на дамите да бъдат стилни и да пътуват повече. Можете да се свържете с нея във Facebook, Twitter, Pinterest или Instagram.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ