Бесарабска българка с изложба за Гладомора: Как страданието обединява българския и украинския народ
Беше огромно предизвикателство за мен да беседвам с 86 възрастни българи в 13 български села в Бесарабия, където и аз съм родена. Беше доста тежко да стартира да приказвам с тях за глада. Първите ми въпроси бяха дали имат мемоари за преселването на българите към Бесарабия. Подхождах доста деликатно, тъй като събужданото на тези мемоари беше доста мъчително за тях. Те не желаеха да си спомнят, само че когато започваха да приказват, започваха да ридаят. Сякаш това още веднъж се случваше.
Това сподели в ефира на Euronews PrimeTime бесарабската българка Йона Тукусер, която е авторка на живописни картини от Гладомора в Украйна през XX век.
Болката е жива към момента в тези българи. Дори през днешния ден когато стартира войната, още в първите дни, тези същите българи, претърпели глада, започнаха да копаят ями в градината си и да крият там храната, тъй като се опасяват от апетит. Моят план е научно-художествен. Всяка една картина е нравствен документ. Разработвам плана от 2019 година насам, когато бях студентка в България. Работих с архиви от Одеса, Измаил, София, Добрич, Румъния, търсейки свидетелства и своя персонален отговор за какво се случи такава огромна покруса.
Бесарабската българка напомни, че с изключение на 90 години от Голодомора, през 2022 година се навършват и 75 години от страшния апетит след ВСВ през 1946-47 година, при който по думите ѝ умират 100 хиляди бесарабски българи – една трета от българската общественост в Бесарабия.
„ Всяка една картина споделя същинска история, която аз съм намерила. Интервютата са сюжети за моите картини, даже името на картината е име на документ. Открих доста страшни документи – 130 каузи на наказани за човекоядство “, уточни Йона.
„ За глада не е признато да се приказва за фамилиите. Една стара жена ни пожела даже в никакъв случай да не чуем за глада “, описа бесарабската българка. Тя показа, че всички, с които е разговаряла, са удостоверили, че е имало човекоядство.
Ние сме заложници на ненаказаните закононарушения на Съветския съюз. Това, което през днешния ден се случва в Украйна, това не е от през днешния ден. То си има корени от десетилетия. Историята се повтаря. Те се усещат безнаказани и по тази причина тези зверства не престават.
„ Гладът – това е оръжие за всеобщо заличаване и подтискане “, уточни Йона.
Тя описа и своята персонална история. Нейното семейство са потомци на преселници от село Главан, Старазгорско, през 1832 година
„ По пътя си тези, които не са могли прочувствено да изоставен рамките на родината си, остават в Силистренско и основават второ село Главан. Третият Главан се намира в Украйна и аз съм родена там “
може да бъде прегледана в изложба „ Квадрат 500 “ в София.
Целия диалог вижте във видеото.
Това сподели в ефира на Euronews PrimeTime бесарабската българка Йона Тукусер, която е авторка на живописни картини от Гладомора в Украйна през XX век.
Болката е жива към момента в тези българи. Дори през днешния ден когато стартира войната, още в първите дни, тези същите българи, претърпели глада, започнаха да копаят ями в градината си и да крият там храната, тъй като се опасяват от апетит. Моят план е научно-художествен. Всяка една картина е нравствен документ. Разработвам плана от 2019 година насам, когато бях студентка в България. Работих с архиви от Одеса, Измаил, София, Добрич, Румъния, търсейки свидетелства и своя персонален отговор за какво се случи такава огромна покруса.
Бесарабската българка напомни, че с изключение на 90 години от Голодомора, през 2022 година се навършват и 75 години от страшния апетит след ВСВ през 1946-47 година, при който по думите ѝ умират 100 хиляди бесарабски българи – една трета от българската общественост в Бесарабия.
„ Всяка една картина споделя същинска история, която аз съм намерила. Интервютата са сюжети за моите картини, даже името на картината е име на документ. Открих доста страшни документи – 130 каузи на наказани за човекоядство “, уточни Йона.
„ За глада не е признато да се приказва за фамилиите. Една стара жена ни пожела даже в никакъв случай да не чуем за глада “, описа бесарабската българка. Тя показа, че всички, с които е разговаряла, са удостоверили, че е имало човекоядство.
Ние сме заложници на ненаказаните закононарушения на Съветския съюз. Това, което през днешния ден се случва в Украйна, това не е от през днешния ден. То си има корени от десетилетия. Историята се повтаря. Те се усещат безнаказани и по тази причина тези зверства не престават.
„ Гладът – това е оръжие за всеобщо заличаване и подтискане “, уточни Йона.
Тя описа и своята персонална история. Нейното семейство са потомци на преселници от село Главан, Старазгорско, през 1832 година
„ По пътя си тези, които не са могли прочувствено да изоставен рамките на родината си, остават в Силистренско и основават второ село Главан. Третият Главан се намира в Украйна и аз съм родена там “
може да бъде прегледана в изложба „ Квадрат 500 “ в София.
Целия диалог вижте във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ