Беседи върху притчите на Исус Ако спреш да учиш, умираш.

Беседи върху притчите на Исус

Ако спреш да учиш, умираш. Ученето е жи­вот. Ти можеш да ме попиташ: „ Все още ли си жив? " - въпро­сът ще е същият.

Егото е един перфекционист и то счита, че когато си по­стигнал, когато си станал прояснен, към този момент няма учене; тогава ти към този момент знаеш всичко. Но в случай че знаеш всичко, това „ всичко “ ще бъде извънредно. Просто от това, че е познато, то се трансформира в извънредно.

Ти не можеш да познаваш безкрайното. Безкрайно озна­чава просто, че ти продължаваш да учиш и да учиш, и да учиш, и краят в никакъв случай няма да дойде; това е едно безпределно странствуване. То стартира, само че в никакъв случай не свършва.

Но тогава егото си мисли: веднага като е по този начин, каква е разликата, като и ние учим? Разликата е тази, че вие учите, дока­то сте надълбоко заспали, несъзнателни, а този, който е отдаден, учи умишлено. Твоето учене не е знаене; твоето учене е зна­ние, мъртва информация. Човек, който е разсънен - неговото учене не е като знание; неговото учене е просто знаене.

Той е като огледало. Огледалото непрестанно отразява. Прелети птица пред огледалото - и то я отразява. Има ли миг, в който можеш да кажеш: „ Сега огледалото е съвър­шено, то не отразява нищо? “ Когато огледалото е напълно, то ще отразява напълно - това е всичко.

Когато си разсънен, ти учиш напълно. Не че спираш да учиш, не че тъй като си станал идеален, няма повече какво да знаеш - таман в противен случай. Колкото повече знаеш, толкоз повече има какво да се знае; колкото повече отваряш очите си, толкоз повече те заобикаля безкрайното. Това е едно без­крайно странствуване.

Аз към момента изучавам. И съм благополучен, не бих желал да е другояче. Не бих желал да дойда до миг, когато да мога да кажа: „ Знам всичко “, тъй като това ще е гибел. Тогава какво? - тога­ва реката е замръзнала, тогава тя към този момент не тече. Не, съвърше­ната река продължава да тече; тя не замръзва. Аз ще не преставам да изучавам, Буда и Исус към момента учат. Така би трябвало да бъде.

Ако кажеш на християните, че Исус към момента учи, те доста ще се разгневят. Божият наследник, единородният наследник на Бога - по какъв начин може той към момента да учи? Той знае всичко! Но аз ти споделям: той към момента учи, тъй като е към момента жив, жив с безкрайността - учейки безпределно, само че, несъмнено, напълно.

Това е доста мъчно да се разбере, тъй като твоето его ви­наги търси цели и в случай че ученето продължи за безконечни времена, тогава няма цел. Но аз ти споделям: по този начин е животът. Животът няма цел, той е една постоянно течаща река: постоянно достигаща, само че в никакъв случай не достига; постоянно идваща - само че всяко идване се трансформира в ново тръгване.

Отиди в Хималаите. Ходи, движи се, изкачи се на върха. Докато си се катерил нагоре, различен връх оттатък него е нямало. След това си достигнал върха и доста повече върхове са ти са се разкрили. Ти продължаваш все по-нататък и по-нататък, и по-нататък; това е един непрестанен развой.

Бог е развой. Дори Бог учи. Така би трябвало да бъде, другояче Той би бил простак. Той не е простак, Той учи. Той се развива - и това е прелестно. Нищо не е статично, всичко е динамично. Това имам поради, когато споделям: не приказва „ Бог е “ постоянно казвай „ Бог се случва “. Не използвай неподвижен термин; не из­ползвай съществително за Него - използвай глагол. Кажи: „ Той се случва “; кажи „ Той учи “; като „ Той е развой, Той е река “, и ще си попаднал на истината.

Да, аз непрестанно изучавам. Във всеки миг животът е по този начин ужасно прелестен и просторен, по този начин ужасно безконечен и тайнствен. Да кажеш за някой, че е познал всичко, ще бъде осквернение.

Из: „ Следвай ме. Беседи върху притчите на Исус “, Том 1, Ошо, изд. Гуторанов
Илюстрация: Deviantart / Osho by Svikramart