Това момче се родило едва 400 гр, но оцеляло. Ето как изглежда днес:
Бебето Авел тази година чествало първата си Коледа и никой от лекарите не вярвал, че ще оцелее…
Родителите му Шарлот Дънравен и Калдана Фарели били помолени на няколко пъти да се сбогуват с него. През късото време, през което Авел е на белия свят, той изтърпял доста повече компликации от мнозина възрастни.
Само през първите четири месеца той е опериран два пъти и е получил 10 кръвопреливания. Но момчето нямало желание да се съобщи, обратно на всички прогнози на лекарите, то оживяло и има всички шансове за благополучен живот.
Абел се родил доста слабоват. Майката Шарлот даже не съумяла да види сина си, тъй като той незабавно бил изпратен в реанимацията. Жената била сложена в неестествен сън за два дни, с цел да възвърне налягането си и работата на вътрешните органи.
За първи път тя видяла бебето си на екрана на телефона си, а на втория ден лекарят отишъл при нея и споделил, че би трябвало да се сбогува със сина си, защото в белите му дробове е открита кръв и той няма да може да оцелее. Събрала цялата си мощ в пестник, Шарлот, придържайки се за стената, стигнала до реанимацията и видя по какъв начин Абел лежи в кувьоза, заобиколен от дузина тръби.
„ Сърцето ми беше разрушено. Все още си припомням този миг с треперене ”, споделя Шарлот.
Авел имал доста ниско равнище на О2 в кръвта си и това довело до мозъчно увреждане.
„ Година преди този момент изгубих бебето си на 17-та седмица бременност. Авел се трансформира в подарък от небето за нас. И знаех, че той няма да ме напусне – споделя Шарлот. – Той се бори за живота, аз го видях. Дори при най-високата доза сънотворни, той към момента движеше крачетата си “.
И в действителност, хлапето не се предало, а почнало да се възвръща. Но родителите поели нов удар – дробовете на Авел отказали и лекарите още веднъж им споделили, че би трябвало да се сбогуват със сина си. Шарлот и брачният партньор й стоели зад стъклената бариера и просто се молели… Те даже не желали да си помислят, че могат да изгубят дълго чакания си наследник.
Молитвите им били чути и момчето безшумно почнало да диша независимо.
Той оживял, дишал и се борил. А до него били майка му и татко му, които идвали всеки ден в болничното заведение и се молели за сина си. Въпреки прогнозите на лекарите, още веднъж се случило знамение – бебето почнало да се възвръща.
За пет месеца в болничното заведение момчето претърпяло доста. Но в този момент, гледайки дребното усмихнато момче, никой даже не може да си намерения, че нееднократно е било на прага на гибелта.
