Налага се да избирам: Лично щастие или отговорност към родителите
Баща ми се разболя, беше занаятчия по планинско катерене, майка ми също не остана по-назад от него. Те постоянно са били дейни, изпълнени с живот, в никакъв случай не са ходили в болница и в никакъв случай не са се оплаквали от здравето си. Мислех си, че постоянно ще бъде по този начин.
Но преди към година татко ми стартира да развива заболяване, наречено амиотрофична латерална склероза. Просто казано, това е нелечима, непредсказуема болест, при която нервите на цялото тяло постепенно умират. Това не стигаше, само че в този миг ми се постановяваше да напусна страната.
Съпругът ми дълго време чака контракт за промяна на местоработата и в този момент фантазията му се сбъдна.
Майка ми не желае да ме разбере, счита че предпочитам брачна половинка ми пред татко ми. Когато споделям, че той е татко на децата ми, майка ми не желае да ме слуша. Ще оказвам помощ финансово и ще заплащам за здравна сестра, само че родителите ми се държат жестоко с мен.
Смятат, че ние (аз и децата ми) би трябвало да се преместим в тяхната къща и да живеем там. Както и да е, пробвах се да обсъдя този въпрос със брачна половинка ми. Той счита, че би трябвало да се установим в различен град, да запишем децата в ново учебно заведение и в случай че всичко е наред, тогава мога да навестявам родителите си по-често.
Той не вижда други благоприятни условия. Но това не се харесва на майка ми, тя споделя, че желая да избягам и да оставя нея и болния ми татко сами. Майка ми даже е съгласна да се разведа.
Искам да имам личен житейски опит, лично семейство и не желая да остана в къщата на родителите си до края на живота си. Няма по какъв начин да намеря излаз от тази обстановка.
Вие какво ще ме посъветвате в тази обстановка?
