След решението ми, майка ми не иска да разговаря с мен повече
Баща ми умря, когато майка ми беше на 46 години и от този момент тя живее сама.
Миналата пролет майка ми навърши 60 години. Заради възрастта си тя не се омъжи наново, само че поддържа връзка с някакъв мъж. Петър идва при майка ми за няколко дни, не повече от четири, и по-късно се връща в селото си за две или три седмици. И по този начин това продължи много дълго.
Разделих се със брачна половинка ми. Останах да пребивавам с щерка ми в дребен едностаен апартамент. След време тя се омъжи и роди дете. Когато станах баба, нямаше задоволително място в жилището.
Младото семейство реши да наеме обособен апартамент. Майка ми има тристаен апартамент, който остана на двете ни след гибелта на татко ми. Реших да предложа на майка ми да се реалокира при мен, а общия ни апартамент да дам на щерка ми, тъй като имат малко дете. Честно казано, не чаках, че майка ми ще реагира по този начин остро.
Свикнала да живее сама и нямало да се схваща с мен под един покрив. Това е доста егоистично от нейна страна. И двете живеем в лични жилища, а щерка ми би трябвало да живее чартърен.
Реших да се преместя при майка ми, тъй като по документи половината апартамент е мой. А щерка ми и нейното семейство ще живеят в моя дребен апартамент.
Сега майка ми не ми приказва, храни се сама, не се обажда и не посещава щерка ми и не обръща внимание на правнучката си.
Не съм привикнала с такива взаимоотношения. Вчера й споделих, че или ще промени решението си, или би трябвало да продадем жилището и да разделим парите поравно.
