Бях в същата ситуация като майка ми, но за разлика от нея, направих друг избор
Баща ми напуснал майка ми, когато съм била на две години. След това рядко ни посещаваше, само че помагаше финансово на майка ми.
Когато бях на пет години, тя се омъжи за повторно. Оказа се, че е лишила брачна половинка от семействотото му.
С втория ми татко нямахме положителни връзки. Беше му мъчно да одобри непознато дете.
Скоро майка ми роди второто си дете. След това ми събра нещата и ме изпрати при баба ми. Каза ми, че ще бъде единствено за уикенда и като наивно момиченце, аз й повярвах.
Но тя по този начин и не пристигна да ме вземе. Липсваше ми майка ми, само че тя даже не ме посещаваше.
С времето се помирих. Но когато бях на 10 години, баба ми се разболя тежко. Беше ясно, че не й остава доста време. Много се опасявах, че ще попадна в сиропиталище, по тази причина взех решение да се свържа с татко си. Той ме взе при фамилията си, когато баба умря.
Имах и полубрат. С течение на времето мащехата ми стартира да се отнася доста добре с мен, само че се усещах като непознат човек в фамилията на татко ми.
На двадесет и две години срещнах едно момче и се влюбих бясно.
Но преди сватбата разбрах, че ми изневерява. Напуснах го, само че по-късно разбрах, че съм бременна. Не съм пречила на някогашният ми да вижда детето.
Когато синът ми навърши три години, се ожених.
С течение на времето започнах да виждам, че мъжът ми се отнася зле с детето ми. Накрая бях изправена пред алтернатива: или синът ми, или брачният партньор ми.
Попаднах в същата обстановка като майка ми, само че за разлика от нея аз избрах детето си.
