Банковият сектор - на ръка разстояние от рекордните печалби
Банковият бранш се размина на косъм от рекордните облаги, които регистрира през 2018 и 2019 година. Кредитните институции финишираха другояче спешната в доста отношения 2021-ва със мощно позитивен финансов резултат от 1.4 милиарда лв.. За съпоставяне двете им най-хубави години завършиха с облага от над 1.6 милиарда лв.. Повишението на облагата на годишна база е с внушителните 601 млн. лева или близо 74 %. Общо шест от огромните банки в страната оповестиха позитивен финансов резултат от над 100 млн. лева, а единствено четири от кредитните институции у нас са на загуба.
Това е музика за ушите на акционерите, защото за 2022 година (за разлика от предходните две), БНБ не наложи възбрана за разпределянето на дивиденти.
Както в предходните тримесечия от предходната година и през последното повишаването на облагата бе задвижвано от по-високите приходи от такси и комисиони, както и от свиването на разноските за обезценки на активи. Българска народна банка регистрира, че в края на декември 2021 година заделените хранителни запаси възлизат на 594 млн. лева, което е с 282 млн. лева или с 32.2% по-малко от тези година по-рано.
Прави усещане също, че съгласно данните на Българска народна банка необслужваните заеми бележат намаляване. В края на декември 2021 година брутните необслужвани заеми и задатъци са 4.969 милиарда лева при 5.399 милиарда лева в края на септември, а делът им в общата сума на брутните заеми и задатъци е 6.03% против 6.44% в края на третото тримесечие на предходната година.
Обяснение може да се търси както в продажбата, надлежно и отписването от балансите на портфейли с необслужвани заеми, по този начин и в настоящия през предходната година мораториум, защото заемите, които бяха разсрочени, не се класифицираха като необслужвани. Българска народна банка регистрира, че общият брутен размер на утвърдените за отстрочки кредити към 31 декември е 8.255 милиарда лева, от които 6.481 милиарда лева за предприятия и 1.774 милиарда лева за семействата. Всички тези заеми би следвало към този момент да се минали към постоянно обслужване, като следва да стане ясно какъв брой от кредитополучателите, възползвали се от мораториума, ще могат да посрещнат безпроблемно вноските си.
Тези трендове в комбиниране с бавното икономическо възобновяване, потенциалната опция за повишаване на лихвените проценти и свиването на провизиите дават мотиви за терзания. Например при неподходящи развития в стопанската система и повишаване на лихвите може да се утежни способността на семействата да обслужват кредитните си отговорности. Като прибавим и възможен спад в цената на обезпеченията, е допустимо да се стигне до загуби по линия на кредитния риск.
Неслучайно Българска народна банка насочи вниманието си точно към сегмента на жилищните заеми, където се следи и максимален взрив. Централната банка на два пъти усили равнището на антицикличния финансов буфер - от 0.5% на 1.0%, в действие от 1 октомври 2022, и от 1.0% на 1.5%, в действие от 1 януари 2023 година.
В същото време е добре, че секторът резервира мощната си финансова позиция. Собственият капитал в салдото на банковата система е 16.6 милиарда лева и нараства с 316 млн. лева по отношение на края на септември. Прирастът му е свързан от покачването на облагата през четвъртото тримесечие. Ликвидността също продължава да е висока - отношението на ликвидно покритие в края на декември 2021 година е 274.1 %. капиталовите съотношения се резервират доста над минималните регулаторни условия и условията за финансови буфери. Принос за това има именно взетото през януари 2021 година решение на Българска народна банка за опазване на ограничаването върху разпределянето на дивиденти и за капитализиране на цялостния размер на осъществената през 2020 година облага на банките. Банковата система и кредитните институции имат солидна ликвидна позиция. Нивата на съотношението на ликвидно покритие и съотношението на чисто устойчиво финансиране надвишават доста регулаторните условия.
Брутният кредитен портфейл на банковата система нараства с 2.2 милиарда лева до 75.9 милиарда лв. . Увеличени са заемите за нефинансови предприятия с 1.2 милиарда лева, за семейства - с 870 млн. лева, както и тези за други финансови предприятия и за бранш държавно ръководство.
Тази увеличена кредитна активност може да се изясни с ниските лихвени нива, които не престават да оказват напън върху размера на чистия лихвен приход. Очевидно е, че банките се стремят да компенсират по-слабия приход от рента с разширение на размера на кредитната активност. Отделно търсенето на заеми би следвало да е засилено, защото лихвените равнища са историческо дъно. Точно това са причините, да се вижда взрив в сегмента на жилищните заемите, който обаче, както стана дума, е един от най-уязвимите при утежняване на стопанската система.
От друга страна, депозитите в банковата система през четвъртото тримесечие на 2021 г. нарастват с 2.1 милиарда лева. до 115.4 милиарда лв.. Основен принос има нарастването при семейства - с 2.0 милиарда лв..
Растеж означават и депозитите на кредитните институции - с 1.0 милиарда лв. , както и на бизнеса, въпреки и само със 128 млн. лв..
Според Българска народна банка банките би трябвало да са нащрек поради нарасналата неустановеност в икономическата среда ръководството на ликвидните потоци би трябвало да регистрира вероятността от промени в размера и структурата на депозитите, подбудени от промени във финансовото положение на предприятията и семействата. Продължителното задържане на настоящите лихвени равнища по депозитите " би могло да повлияе върху настройките на вложителите към по-активно търсене на капиталови други възможности на банковите депозити, макар че в кратковременен проект е малко евентуално този фактор да окаже значителен резултат върху динамичността на депозитната маса ".
Това е музика за ушите на акционерите, защото за 2022 година (за разлика от предходните две), БНБ не наложи възбрана за разпределянето на дивиденти.
Както в предходните тримесечия от предходната година и през последното повишаването на облагата бе задвижвано от по-високите приходи от такси и комисиони, както и от свиването на разноските за обезценки на активи. Българска народна банка регистрира, че в края на декември 2021 година заделените хранителни запаси възлизат на 594 млн. лева, което е с 282 млн. лева или с 32.2% по-малко от тези година по-рано.
Прави усещане също, че съгласно данните на Българска народна банка необслужваните заеми бележат намаляване. В края на декември 2021 година брутните необслужвани заеми и задатъци са 4.969 милиарда лева при 5.399 милиарда лева в края на септември, а делът им в общата сума на брутните заеми и задатъци е 6.03% против 6.44% в края на третото тримесечие на предходната година.
Обяснение може да се търси както в продажбата, надлежно и отписването от балансите на портфейли с необслужвани заеми, по този начин и в настоящия през предходната година мораториум, защото заемите, които бяха разсрочени, не се класифицираха като необслужвани. Българска народна банка регистрира, че общият брутен размер на утвърдените за отстрочки кредити към 31 декември е 8.255 милиарда лева, от които 6.481 милиарда лева за предприятия и 1.774 милиарда лева за семействата. Всички тези заеми би следвало към този момент да се минали към постоянно обслужване, като следва да стане ясно какъв брой от кредитополучателите, възползвали се от мораториума, ще могат да посрещнат безпроблемно вноските си.
Тези трендове в комбиниране с бавното икономическо възобновяване, потенциалната опция за повишаване на лихвените проценти и свиването на провизиите дават мотиви за терзания. Например при неподходящи развития в стопанската система и повишаване на лихвите може да се утежни способността на семействата да обслужват кредитните си отговорности. Като прибавим и възможен спад в цената на обезпеченията, е допустимо да се стигне до загуби по линия на кредитния риск.
Неслучайно Българска народна банка насочи вниманието си точно към сегмента на жилищните заеми, където се следи и максимален взрив. Централната банка на два пъти усили равнището на антицикличния финансов буфер - от 0.5% на 1.0%, в действие от 1 октомври 2022, и от 1.0% на 1.5%, в действие от 1 януари 2023 година.
В същото време е добре, че секторът резервира мощната си финансова позиция. Собственият капитал в салдото на банковата система е 16.6 милиарда лева и нараства с 316 млн. лева по отношение на края на септември. Прирастът му е свързан от покачването на облагата през четвъртото тримесечие. Ликвидността също продължава да е висока - отношението на ликвидно покритие в края на декември 2021 година е 274.1 %. капиталовите съотношения се резервират доста над минималните регулаторни условия и условията за финансови буфери. Принос за това има именно взетото през януари 2021 година решение на Българска народна банка за опазване на ограничаването върху разпределянето на дивиденти и за капитализиране на цялостния размер на осъществената през 2020 година облага на банките. Банковата система и кредитните институции имат солидна ликвидна позиция. Нивата на съотношението на ликвидно покритие и съотношението на чисто устойчиво финансиране надвишават доста регулаторните условия.
Брутният кредитен портфейл на банковата система нараства с 2.2 милиарда лева до 75.9 милиарда лв. . Увеличени са заемите за нефинансови предприятия с 1.2 милиарда лева, за семейства - с 870 млн. лева, както и тези за други финансови предприятия и за бранш държавно ръководство.
Тази увеличена кредитна активност може да се изясни с ниските лихвени нива, които не престават да оказват напън върху размера на чистия лихвен приход. Очевидно е, че банките се стремят да компенсират по-слабия приход от рента с разширение на размера на кредитната активност. Отделно търсенето на заеми би следвало да е засилено, защото лихвените равнища са историческо дъно. Точно това са причините, да се вижда взрив в сегмента на жилищните заемите, който обаче, както стана дума, е един от най-уязвимите при утежняване на стопанската система.
От друга страна, депозитите в банковата система през четвъртото тримесечие на 2021 г. нарастват с 2.1 милиарда лева. до 115.4 милиарда лв.. Основен принос има нарастването при семейства - с 2.0 милиарда лв..
Растеж означават и депозитите на кредитните институции - с 1.0 милиарда лв. , както и на бизнеса, въпреки и само със 128 млн. лв..
Според Българска народна банка банките би трябвало да са нащрек поради нарасналата неустановеност в икономическата среда ръководството на ликвидните потоци би трябвало да регистрира вероятността от промени в размера и структурата на депозитите, подбудени от промени във финансовото положение на предприятията и семействата. Продължителното задържане на настоящите лихвени равнища по депозитите " би могло да повлияе върху настройките на вложителите към по-активно търсене на капиталови други възможности на банковите депозити, макар че в кратковременен проект е малко евентуално този фактор да окаже значителен резултат върху динамичността на депозитната маса ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ