Защо е важно банките да се задържат на печалба
Банковата система усилва облагата си в първите месеци на 2021 година макар коронакризата. Положителният финансов резултат е 169 млн. лева, сочат настоящите данни на Българска народна банка към края на февруари, което е с 14 млн. лева (9.2%) повече от първите два месеца на предходната година, когато пандемията към момента не бе обхванала страната ни. Ръстът на облагата обаче се забавя по отношение на януари, когато бе 48.5 %.
За този резултат способстват по-слабите доходи от съществена активност и лекото повишаване на заемите и депозитите.
Депозитите в банковата система нарастват
по отношение на края на януари с 1.2 милиарда лева (1.1%) и в края на февруари възлизат на 107.3 милиарда лв.. Увеличение има при спестяванията на семейства – с 867 млн. лева (1.4%), както и на кредитните институции – с 204 млн. лева (4.5%). Секторът държавно ръководство е повишил депозитите си със 139 млн. лева (4.3%), а попадащите в рубрика " други финансови предприятия " – с 5 млн. лева (0.1 на сто). Намаление е регистрирано при депозитите на нефинансови предприятия – с 53 млн. лева (0.2 процента).
Брутният кредитен портфейл на банковата система
нараства с 283 млн. лева (0.4%) до 70.1 милиарда лева по отношение на януари. Увеличени са заемите за семейства с 206 млн. лева или 0.8%, за нефинансови предприятия с 65 млн. лева или 0.2% и за други финансови предприятия с 15 млн. лева или 0.3процента). Заемите за бранш държавно ръководство понижават с 4 млн. лв..
Активите на банковата система през февруари нарастват с 1.3 милиарда лева или 1.0% и доближават 125.8 милиарда лева В тяхната конструкция позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане заема 17.9 %. Делът на заемите и задатъците е 62.5%, а този на портфейлите с скъпи бумаги – 15.1 %.
Но дотук със суха статистика. Защо е важно банковата система да поддържа облагата си.
Реално капиталът се употребява за намаляване на финансови загуби. И с цел да се избегнат инфарктни моменти в изискванията на криза Българска народна банка разпореди през 2020 година и 2021 година банките да капитализират цялата си облага. Смисълът на тази интервенция е да се даде спомагателна сигурност както на банките, по този начин и на техните клиенти.
Когато да вземем за пример доста кредитополучатели ненадейно се окажат неспособни да изплатят своите заеми или някои от вложенията на банката изгубят стойност, банката ще осъществя загуба и в случай че няма основан финансов буфер, тя може даже да банкрутира. Което се е случвало доста пъти в България. Но, в случай че има постоянна финансова база, тя ще я употребява, с цел да покрие загубата и да продължи да действа и обслужва своите клиенти.
Банковата облага явно има значение за финансовата непоклатимост. Както стана дума,
облагата е първата защитна линия
против утежняване на кредитния портфейл и обезценката на активите. Неразпределената облага е значим източник на капитал, допускащ на банките да построяват мощни буфери, с цел да поемат евентуални загуби. Тези буфери подсигуряват, че банките са в положение да дават финансови услуги на семействата и предприятията, даже и в изискванията на рецесия, каквато следим сега, като по този метод изглаждат, вместо да усилват въздействието на отрицателните шокове върху действителната стопанска система.
В своя тирада от 2019 година, т.е. още преди корона рецесията, вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гуиндос дава доста тъкмо пояснение на резултата върху стопанската система: " Банките с неприятна структурна доходност могат да бъдат изправени пред по-високи разноски за финансиране и може да се изкушат да поемат по-голям риск.
Слабите банки са по-склонни от здравите банки да бъдат свързани с нерентабилни компании. Това понижава потока на кредитиране към печеливши компании, които се нуждаят от финансиране за вложения и напредък. Резултатното погрешно систематизиране на капитала към непроизводителен бизнес тежи върху дълготрайния стопански напредък. "
Ниската доходност на банките може да има значение и за паричната политика, като нарушава натрупването на банков капитал с течение на времето. Прекият резултат върху стопанската система е, че се
затваря значим канал
за парично финансиране на бизнеса и жителите, които разчитат на тези средства, с цел да вършат вложения или да използват.
Засега данните на Българска народна банка внушават успокоение - личният капитал в салдото на банковата система в края на февруари възлиза на 15.5 милиарда лева и по отношение на края на януари е повишен с 66 млн. лева - това е приносът на месечната облага.
Освен това БНБ регистрира и голямо ликвидно покритие в банковата система. Отношението на ликвидното покритие в края на отчетния месец е 307.3% при 304.6% в края на януари и минимално наложително равнище 100%. Ликвидният буфер е 32.3 милиарда лева, а чистите изходящи парични потоци възлизат на 10.5 милиарда лв.. В края на януари те са били надлежно - 33.5 милиарда лева и 11.0 милиарда лева в края на предходния месец.
За този резултат способстват по-слабите доходи от съществена активност и лекото повишаване на заемите и депозитите.
Депозитите в банковата система нарастват
по отношение на края на януари с 1.2 милиарда лева (1.1%) и в края на февруари възлизат на 107.3 милиарда лв.. Увеличение има при спестяванията на семейства – с 867 млн. лева (1.4%), както и на кредитните институции – с 204 млн. лева (4.5%). Секторът държавно ръководство е повишил депозитите си със 139 млн. лева (4.3%), а попадащите в рубрика " други финансови предприятия " – с 5 млн. лева (0.1 на сто). Намаление е регистрирано при депозитите на нефинансови предприятия – с 53 млн. лева (0.2 процента).
Брутният кредитен портфейл на банковата система
нараства с 283 млн. лева (0.4%) до 70.1 милиарда лева по отношение на януари. Увеличени са заемите за семейства с 206 млн. лева или 0.8%, за нефинансови предприятия с 65 млн. лева или 0.2% и за други финансови предприятия с 15 млн. лева или 0.3процента). Заемите за бранш държавно ръководство понижават с 4 млн. лв..
Активите на банковата система през февруари нарастват с 1.3 милиарда лева или 1.0% и доближават 125.8 милиарда лева В тяхната конструкция позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане заема 17.9 %. Делът на заемите и задатъците е 62.5%, а този на портфейлите с скъпи бумаги – 15.1 %.
Но дотук със суха статистика. Защо е важно банковата система да поддържа облагата си.
Реално капиталът се употребява за намаляване на финансови загуби. И с цел да се избегнат инфарктни моменти в изискванията на криза Българска народна банка разпореди през 2020 година и 2021 година банките да капитализират цялата си облага. Смисълът на тази интервенция е да се даде спомагателна сигурност както на банките, по този начин и на техните клиенти.
Когато да вземем за пример доста кредитополучатели ненадейно се окажат неспособни да изплатят своите заеми или някои от вложенията на банката изгубят стойност, банката ще осъществя загуба и в случай че няма основан финансов буфер, тя може даже да банкрутира. Което се е случвало доста пъти в България. Но, в случай че има постоянна финансова база, тя ще я употребява, с цел да покрие загубата и да продължи да действа и обслужва своите клиенти.
Банковата облага явно има значение за финансовата непоклатимост. Както стана дума,
облагата е първата защитна линия
против утежняване на кредитния портфейл и обезценката на активите. Неразпределената облага е значим източник на капитал, допускащ на банките да построяват мощни буфери, с цел да поемат евентуални загуби. Тези буфери подсигуряват, че банките са в положение да дават финансови услуги на семействата и предприятията, даже и в изискванията на рецесия, каквато следим сега, като по този метод изглаждат, вместо да усилват въздействието на отрицателните шокове върху действителната стопанска система.
В своя тирада от 2019 година, т.е. още преди корона рецесията, вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гуиндос дава доста тъкмо пояснение на резултата върху стопанската система: " Банките с неприятна структурна доходност могат да бъдат изправени пред по-високи разноски за финансиране и може да се изкушат да поемат по-голям риск.
Слабите банки са по-склонни от здравите банки да бъдат свързани с нерентабилни компании. Това понижава потока на кредитиране към печеливши компании, които се нуждаят от финансиране за вложения и напредък. Резултатното погрешно систематизиране на капитала към непроизводителен бизнес тежи върху дълготрайния стопански напредък. "
Ниската доходност на банките може да има значение и за паричната политика, като нарушава натрупването на банков капитал с течение на времето. Прекият резултат върху стопанската система е, че се
затваря значим канал
за парично финансиране на бизнеса и жителите, които разчитат на тези средства, с цел да вършат вложения или да използват.
Засега данните на Българска народна банка внушават успокоение - личният капитал в салдото на банковата система в края на февруари възлиза на 15.5 милиарда лева и по отношение на края на януари е повишен с 66 млн. лева - това е приносът на месечната облага.
Освен това БНБ регистрира и голямо ликвидно покритие в банковата система. Отношението на ликвидното покритие в края на отчетния месец е 307.3% при 304.6% в края на януари и минимално наложително равнище 100%. Ликвидният буфер е 32.3 милиарда лева, а чистите изходящи парични потоци възлизат на 10.5 милиарда лв.. В края на януари те са били надлежно - 33.5 милиарда лева и 11.0 милиарда лева в края на предходния месец.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ