Банките залагат все повече на финансовите технологии
Банкерите узряват за концепцията, че мобилните приложения се трансформират в едно от главните им конкурентни оръжия Едно от събитията на предходната година беше и включването на огромни банки в услугата blink на БОРИКА. Дори банковите електронни портфейли се пробват да наподобяват на финансовия супермаркети Банкерите узряват за концепцията, че мобилните приложения се трансформират в едно от главните им конкурентни оръжия Едно от събитията на предходната година беше и включването на огромни банки в услугата blink на БОРИКА. Дори банковите електронни портфейли се пробват да наподобяват на финансовия супермаркети
Преди няколко месеца финтех платформата Revolut разгласи пред " Капитал ", че потребителите й в България са половин милион физически и юридически лица. Числото изуми и изненада мнозина. Освен че сподели какъв брой доста хора са предпочели финансовите услуги на небанкова платформа (макар тя да има банков лиценз), данните дадоха и явен знак в каква посока потребителите желаят да се развиват разплащателните и финансовите услуги.
И въпреки през днешния ден представители на обичайния финансов бранш да обичат да се майтапят, от време на време ехидно, че финтех фирмите по този начин и не са съумели да изместят банките в ежедневните интервенции, те бъркат.
Реклама
Първо, надали някой си е правил илюзии с толкоз сериозна поръчка. Второ, даже самите банкери признават, че в случай че не са изместени, то самите те са се трансформирали - от ден на ден банки стартират да оферират услуги, които до през вчерашния ден бяха непокътната иновация за младите софтуерни компании. Дори и в България към този момент има банки, които се държат доста повече като финтех необанки, в сравнение с като обичайните динозаври.
Затова да се каже, че банките подценяват финансовите технологии и дигитализацията, ще е наивно. От години в бранша тече един развой, който има своята забележима и невидима страна. За клиентите забележимата са все множеството цифрови услуги на банките в техните мобилни приложения. Невидимата е, че фирмите употребяват технологиите за анализиране на голямата база данни, които имат за клиентите, с цел да им предложат по-добри и персонализирани предложения. Поне по техни изказвания.
А изискванията за развиване на пазара в България ги има - либерализирана финансова система с помощта на директивата за отворено банкиране PSD2, растящи електронни разплащания, както и софтуерна ресурсна осигуреност с готови фрагменти.
Електронен взрив
В България няма публична статистика за потребителите на мобилни банкови услуги, само че груба сметка на база данни от обособени институции и проучвания приказва, че те към този момент се мерят в седемцифрени цифри, броят им пораства, както и употребените услуги. И естествено много бързо и банкерите узряват за концепцията, че мобилните приложения се трансформират в едно от главните им конкурентни оръжия. Това си проличава и през повишаване на електронните безкешови разплащания.
Реклама
През 2021 година картовите транзакции в България са достигнали съвсем 230 млн. броя за 12.7 милиарда лева Пет години по-рано - през 2017 година, те са били повече на половина по-малко. През първото полугодие на предходната година пък са направени 138 млн. заплащания за 7.9 милиарда лева, като по всичко проличава, че за цялата година ще има нов връх. Повишение има и при кредитните преводи, подредени електронно - за 2021 година те са 125.7 млн. броя за 610 милиарда лева, пет години по-рано са 92 млн. за 479 милиарда лева, а през първото полугодие - 68.4 млн. за 368 милиарда лева
Тези цифри не са инцидентни - те демонстрират възходящата наклонност за потребление на от ден на ден електронни канали за финансови интервенции. Което дава солидна основа за развиване на повече финансови услуги, основани на технологиите. Интересно е, че през първото полугодие на предходната година са направени повече преводи на книжен притежател, само че тези по електронен път са с по-голям размер.
Преди няколко месеца финтех платформата Revolut разгласи пред " Капитал ", че потребителите й в България са половин милион физически и юридически лица. Числото изуми и изненада мнозина. Освен че сподели какъв брой доста хора са предпочели финансовите услуги на небанкова платформа (макар тя да има банков лиценз), данните дадоха и явен знак в каква посока потребителите желаят да се развиват разплащателните и финансовите услуги.
И въпреки през днешния ден представители на обичайния финансов бранш да обичат да се майтапят, от време на време ехидно, че финтех фирмите по този начин и не са съумели да изместят банките в ежедневните интервенции, те бъркат.
Реклама
Първо, надали някой си е правил илюзии с толкоз сериозна поръчка. Второ, даже самите банкери признават, че в случай че не са изместени, то самите те са се трансформирали - от ден на ден банки стартират да оферират услуги, които до през вчерашния ден бяха непокътната иновация за младите софтуерни компании. Дори и в България към този момент има банки, които се държат доста повече като финтех необанки, в сравнение с като обичайните динозаври.
Затова да се каже, че банките подценяват финансовите технологии и дигитализацията, ще е наивно. От години в бранша тече един развой, който има своята забележима и невидима страна. За клиентите забележимата са все множеството цифрови услуги на банките в техните мобилни приложения. Невидимата е, че фирмите употребяват технологиите за анализиране на голямата база данни, които имат за клиентите, с цел да им предложат по-добри и персонализирани предложения. Поне по техни изказвания.
А изискванията за развиване на пазара в България ги има - либерализирана финансова система с помощта на директивата за отворено банкиране PSD2, растящи електронни разплащания, както и софтуерна ресурсна осигуреност с готови фрагменти.
Електронен взрив
В България няма публична статистика за потребителите на мобилни банкови услуги, само че груба сметка на база данни от обособени институции и проучвания приказва, че те към този момент се мерят в седемцифрени цифри, броят им пораства, както и употребените услуги. И естествено много бързо и банкерите узряват за концепцията, че мобилните приложения се трансформират в едно от главните им конкурентни оръжия. Това си проличава и през повишаване на електронните безкешови разплащания.
Реклама
През 2021 година картовите транзакции в България са достигнали съвсем 230 млн. броя за 12.7 милиарда лева Пет години по-рано - през 2017 година, те са били повече на половина по-малко. През първото полугодие на предходната година пък са направени 138 млн. заплащания за 7.9 милиарда лева, като по всичко проличава, че за цялата година ще има нов връх. Повишение има и при кредитните преводи, подредени електронно - за 2021 година те са 125.7 млн. броя за 610 милиарда лева, пет години по-рано са 92 млн. за 479 милиарда лева, а през първото полугодие - 68.4 млн. за 368 милиарда лева
Тези цифри не са инцидентни - те демонстрират възходящата наклонност за потребление на от ден на ден електронни канали за финансови интервенции. Което дава солидна основа за развиване на повече финансови услуги, основани на технологиите. Интересно е, че през първото полугодие на предходната година са направени повече преводи на книжен притежател, само че тези по електронен път са с по-голям размер.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ