`Възвишение` и `Вездесъщият` ще се борят в Балканския конкурс на СФФ
„ Балканският конкурс “ на София филм фест включва едни от най-успешните филми, създадени в района през последната година. Тази година за премия в него ще се борят два от най-успешните филми, показани у нас през последната година - " Възвишение " и " Вездесъщият ".
След като завладя челната позиция в родния боксофис, „ Възвишение “ (2017) на Виктор Божинов ще се бори за първото място и в Балканския конкурс. Със солидно портфолио от телевизионни сериали („ Стъклен дом “, „ Столичани допълнително “, „ Под прикритие “), режисьорът одобри доста съществено предизвикателство с първия си игрален филм – дълго чаканата екранизация по романа на Милен Русков, оценен с Европейска премия за литература.
На границата сред историческите обстоятелства и художествената небивалица „ Възвишение “ ни връща във времето през 1872 година, когато Димитър Общи (Филип Аврамов) реализира Арабаконашкия грабеж, а измежду сподвижниците му са Гичо (Александър Алексиев) и Асенчо (Стоян Дойчев) – полу-революционери, полу-разбойници, които получават задача персонално да предадат писмо на Левски. Издирването на Апостола се трансформира в трагикомично премеждие с нюанси на „ револуция “. Приключение, изпълнено с интриги, измама и изменничества, което ще ги води до нагорнище, където истината не може да остане скрита.
След тематиката за виртуалната обич в мрежата в пълнометражния си игрален дебют „ Love.net ” (2011), във втория си филм „ Вездесъщият “ (2017) Илиян Джевелеков (който е и съсценарист, дружно с Матей Константинов), слага фокус върху проблемите на индивида в актуалния софтуерен свят.
В търсене на автентичен сюжет писателят Емил Борилов снима живота към себе си с десетки скрити камери. Докато безобидно следи бита и управлява живота на своите близки, той в действителност трансформира ориста им. Така доста бързо се трансформира във всемогъщ регулатор на непознати животи. В клопката му попадат сътрудници, познати, инцидентни хора… Скоро схваща, че се е пристрастил към тайното познание за другите и е прекомерно късно да спре. Деянието, почнало като занимание, се трансформира в опасност за бъдещето на десетки хора.
След триумфа му на 35-ия фестивал на българския игрален филм, където събра общо 5 награди – „ Златна роза “ за най-хубав пълнометражен филм, за мъжка (Велислав Павлов) и женска роля (Теодора Духовникова), както и премиите на рецензията и на публиката, „ Вездесъщият “ ще бъде един от значимите районни филми и в Балканския конкурс на СФФ.
Копродукцията на Босна и Херцеговина, Словения, Германия и Хърватия „ Мъжете не плачат “ („ Men Don’t Cry “, 2017) насочва вниманието към въоръжените спорове през 90-те години на ХХ век в някогашна Югославия. Те освен очевидно унищожават земята, само че оставят и дълбоки рани в спомените на воювалите народи.
„ През лятото на 2010 година се записах за събитие, което една организация за мир беше насочила към военните ветерани от някогашна Югославия. Основната ми цел беше да направя проучване, което да ми послужи за основа на късометражен документален филм. Самият аз участвах във войната в Босна и си помислих, че сходен уъркшоп би бил допустимо най-хубавото „ потапяне “ в историята… Вярвах, че от дълго време съм оставил зад себе си персоналните военни прекарвания. Мислех, че тази глава от живота ми е затворена. Само че уъркшопът ме обхвана напълно. Седях с хора, които безусловно бяха стреляли един против различен. И с цел да съм оптимално прецизен – ние бяхме стреляли един против различен. Имаше напрежение, да, само че това, което стартира като пространство, изпълнено с съмнение и дискомфорт, се трансформира в необикновена връзка, изтъкана от съгласие и състрадание. Емоционално напрежение, нетипично динамична връзка и за край катарзис, който ме накара да основа игрален филм по тематиката “, споделя замисъла на „ Мъжете не плачат “ режисьорът Ален Дърлевич, който дружно със Зоран Соломун е и сценарист на кино лентата.
„ Меда или не чак толкоз оптимистично “ („ Meda or The Not So Bright Side of Things “, 2017) е режисьорският дебют на румънеца Емануел Парву.
Филмът придвижва фена в румънско градче в гориста околност. Главният воин Дору е на междинна възраст. Жена му умира, а той би трябвало да поеме грижите за осиновената тийнейджърка Меда. Това обаче не може да се случи, до момента в който не потвърди, че е кадърен да й обезпечава издръжка и дом, защото дължи пари на страната.
„ Обществото, в което основният воин живее, е в спор с наследеното от балканския характер мислене, комунистическото минало и наложените от държавното управление стандарти, изисквани от Европейския съюз. Парву режисира своя дебют с цялостен надзор ", написа Cineuropa.org.
„ Тайната съставна част “ (Secret Ingredientе, 2017) на Гьорче Ставрески e македонският участник в Балканския конкурс на 22-ия СФФ. В центъра на описа е Веле - нископлатен жп монтьор, който употребява крадена марихуана, с цел да направи кекс за татко си и по този начин да понижи болката, която ракът му предизвиква. В един миг обаче състрадателният наследник се оказва заобиколен от нарушители, търсещи тревата си, и досадни съседи, които желаят да научат рецептата за „ лечебния “ кекс.
„ Основният претекст зад историята ми е бедността. Всеки ден я виждам по улиците, а през последните 10 години броят на хората, които започнаха да просят, се усили фрапантно. Освен това здравната ни система се срина и хората нямат решения за проблемите си. Те или би трябвало да отидат в някоя частна болница, в случай че могат да си го разрешат, или просто биват изоставени. ", споделя режисьорът Гьорче Ставрески.
В „ Кратък излет “ („ A Brief Excursion “, 2017) на хърватина Игор Бежинович основният воин Стола, от чието име се води повествованието, прекарва лятото в непрестанни занимания и купони, до момента в който не среща инцидентно остарелия си прочут Роко. Той убеждава Стола и приятелите му дружно да прегледат средновековните стенописи в един от околните манастири. Когато обаче рейсът им се чупи, късата екскурзия се трансформира в алегорично пътешестване към незнайното.
И още един турски филм, с изключение на „ Зърно “ на Семих Капланоглу, ще бъде показан в Балканския конкурс – отвън конкурсната стратегия – „ Мирисът на парите “ („ The Smell of Money “, 2018) на Ахмет Бояджиоглу. Всичко се случва в предградие на Анкара – Мехмет е таксиметров водач, а приятелите му вземат решение да конфигурират камера в таксито, с цел да снимат клиентите му. Записът с предприемач, който е в града, с цел да се види скрито с жена, се оказва идеална опция за изнудване и схемата им се отблагодарява щедро… Един ден в таксито на Мехмет е пропуснат документ. Оказва се, че той принадлежи на мафиотска организация и напълно разумно водачът и приятелите му са преследвани от рискови мъже.
Ахмет Бояджиоглу е значима фигура в турската кино промишленост – от 1988 до 1995 година е програматор на Филмовия фестивал в Анкара, от 1995 година е „ Фестивал на колела “ и е отпред на Филмовата асоциация на Анкара, а сред 2005 и 2007 година е представител на Турция в Евроимаж. През последните години се занимава интензивно и с продуцентство.
След като завладя челната позиция в родния боксофис, „ Възвишение “ (2017) на Виктор Божинов ще се бори за първото място и в Балканския конкурс. Със солидно портфолио от телевизионни сериали („ Стъклен дом “, „ Столичани допълнително “, „ Под прикритие “), режисьорът одобри доста съществено предизвикателство с първия си игрален филм – дълго чаканата екранизация по романа на Милен Русков, оценен с Европейска премия за литература.
На границата сред историческите обстоятелства и художествената небивалица „ Възвишение “ ни връща във времето през 1872 година, когато Димитър Общи (Филип Аврамов) реализира Арабаконашкия грабеж, а измежду сподвижниците му са Гичо (Александър Алексиев) и Асенчо (Стоян Дойчев) – полу-революционери, полу-разбойници, които получават задача персонално да предадат писмо на Левски. Издирването на Апостола се трансформира в трагикомично премеждие с нюанси на „ револуция “. Приключение, изпълнено с интриги, измама и изменничества, което ще ги води до нагорнище, където истината не може да остане скрита.
След тематиката за виртуалната обич в мрежата в пълнометражния си игрален дебют „ Love.net ” (2011), във втория си филм „ Вездесъщият “ (2017) Илиян Джевелеков (който е и съсценарист, дружно с Матей Константинов), слага фокус върху проблемите на индивида в актуалния софтуерен свят.
В търсене на автентичен сюжет писателят Емил Борилов снима живота към себе си с десетки скрити камери. Докато безобидно следи бита и управлява живота на своите близки, той в действителност трансформира ориста им. Така доста бързо се трансформира във всемогъщ регулатор на непознати животи. В клопката му попадат сътрудници, познати, инцидентни хора… Скоро схваща, че се е пристрастил към тайното познание за другите и е прекомерно късно да спре. Деянието, почнало като занимание, се трансформира в опасност за бъдещето на десетки хора.
След триумфа му на 35-ия фестивал на българския игрален филм, където събра общо 5 награди – „ Златна роза “ за най-хубав пълнометражен филм, за мъжка (Велислав Павлов) и женска роля (Теодора Духовникова), както и премиите на рецензията и на публиката, „ Вездесъщият “ ще бъде един от значимите районни филми и в Балканския конкурс на СФФ.
Копродукцията на Босна и Херцеговина, Словения, Германия и Хърватия „ Мъжете не плачат “ („ Men Don’t Cry “, 2017) насочва вниманието към въоръжените спорове през 90-те години на ХХ век в някогашна Югославия. Те освен очевидно унищожават земята, само че оставят и дълбоки рани в спомените на воювалите народи.
„ През лятото на 2010 година се записах за събитие, което една организация за мир беше насочила към военните ветерани от някогашна Югославия. Основната ми цел беше да направя проучване, което да ми послужи за основа на късометражен документален филм. Самият аз участвах във войната в Босна и си помислих, че сходен уъркшоп би бил допустимо най-хубавото „ потапяне “ в историята… Вярвах, че от дълго време съм оставил зад себе си персоналните военни прекарвания. Мислех, че тази глава от живота ми е затворена. Само че уъркшопът ме обхвана напълно. Седях с хора, които безусловно бяха стреляли един против различен. И с цел да съм оптимално прецизен – ние бяхме стреляли един против различен. Имаше напрежение, да, само че това, което стартира като пространство, изпълнено с съмнение и дискомфорт, се трансформира в необикновена връзка, изтъкана от съгласие и състрадание. Емоционално напрежение, нетипично динамична връзка и за край катарзис, който ме накара да основа игрален филм по тематиката “, споделя замисъла на „ Мъжете не плачат “ режисьорът Ален Дърлевич, който дружно със Зоран Соломун е и сценарист на кино лентата.
„ Меда или не чак толкоз оптимистично “ („ Meda or The Not So Bright Side of Things “, 2017) е режисьорският дебют на румънеца Емануел Парву.
Филмът придвижва фена в румънско градче в гориста околност. Главният воин Дору е на междинна възраст. Жена му умира, а той би трябвало да поеме грижите за осиновената тийнейджърка Меда. Това обаче не може да се случи, до момента в който не потвърди, че е кадърен да й обезпечава издръжка и дом, защото дължи пари на страната.
„ Обществото, в което основният воин живее, е в спор с наследеното от балканския характер мислене, комунистическото минало и наложените от държавното управление стандарти, изисквани от Европейския съюз. Парву режисира своя дебют с цялостен надзор ", написа Cineuropa.org.
„ Тайната съставна част “ (Secret Ingredientе, 2017) на Гьорче Ставрески e македонският участник в Балканския конкурс на 22-ия СФФ. В центъра на описа е Веле - нископлатен жп монтьор, който употребява крадена марихуана, с цел да направи кекс за татко си и по този начин да понижи болката, която ракът му предизвиква. В един миг обаче състрадателният наследник се оказва заобиколен от нарушители, търсещи тревата си, и досадни съседи, които желаят да научат рецептата за „ лечебния “ кекс.
„ Основният претекст зад историята ми е бедността. Всеки ден я виждам по улиците, а през последните 10 години броят на хората, които започнаха да просят, се усили фрапантно. Освен това здравната ни система се срина и хората нямат решения за проблемите си. Те или би трябвало да отидат в някоя частна болница, в случай че могат да си го разрешат, или просто биват изоставени. ", споделя режисьорът Гьорче Ставрески.
В „ Кратък излет “ („ A Brief Excursion “, 2017) на хърватина Игор Бежинович основният воин Стола, от чието име се води повествованието, прекарва лятото в непрестанни занимания и купони, до момента в който не среща инцидентно остарелия си прочут Роко. Той убеждава Стола и приятелите му дружно да прегледат средновековните стенописи в един от околните манастири. Когато обаче рейсът им се чупи, късата екскурзия се трансформира в алегорично пътешестване към незнайното.
И още един турски филм, с изключение на „ Зърно “ на Семих Капланоглу, ще бъде показан в Балканския конкурс – отвън конкурсната стратегия – „ Мирисът на парите “ („ The Smell of Money “, 2018) на Ахмет Бояджиоглу. Всичко се случва в предградие на Анкара – Мехмет е таксиметров водач, а приятелите му вземат решение да конфигурират камера в таксито, с цел да снимат клиентите му. Записът с предприемач, който е в града, с цел да се види скрито с жена, се оказва идеална опция за изнудване и схемата им се отблагодарява щедро… Един ден в таксито на Мехмет е пропуснат документ. Оказва се, че той принадлежи на мафиотска организация и напълно разумно водачът и приятелите му са преследвани от рискови мъже.
Ахмет Бояджиоглу е значима фигура в турската кино промишленост – от 1988 до 1995 година е програматор на Филмовия фестивал в Анкара, от 1995 година е „ Фестивал на колела “ и е отпред на Филмовата асоциация на Анкара, а сред 2005 и 2007 година е представител на Турция в Евроимаж. През последните години се занимава интензивно и с продуцентство.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ