Българското здравеопазване кърви: лекари и медицински сестри масово напускат страната.

Българското опазване на здравето кърви: лекари и медицински сестри всеобщо напущат страната. На доста места, изключително в провинцията, към този момент няма кой да лекува хората, се споделя в репортаж на Euronews.

Пред Центъра за незабавна здравна помощ в София са строени чисто нови коли за спешна помощ. Европейският съюз е вложил доста средства в българската здравна инфраструктура. Но казусът не е в машините – се споделя в уеб страницата на Еuronews – това, което не доближава, са хората. Три четвърти от бъдещите лекари в България желаят да заминат, сочи една анкета измежду студенти-медици. Най-предпочитаните от тях места за работа и живот са Германия, Австрия и скандинавските страни.

Лекарката от Центъра за незабавна помощ Кристина Манчева още като дете желала да стане лекарка. Тя е една от тези, които са решили да останат в страната. " Основният проблем е в дефицита на квалифицирани медицински фрагменти във всички области, и най-много в незабавната помощ. Има голяма потребност от повече хора. Разполагаме с по-малко от половината от нужния личен състав ", споделя тя.

България застарява, популацията се топи

България бързо застарява и страната има потребност от медици, само че младежта напуща. По прогноза на Организация на обединените нации, до 2050-та година България може да загуби още 23 % от популацията си.

Само Германия е " внесла " близо 50 000 лекари от чужбина - от които някъде другаде има остра потребност. Към тях се прибавят и сред 100 000 и 300 000 медицински сестри и санитари, най-вече от Източна Европа. По данни на Българския лекарски съюз, представени от " Ди Цайт ", единствено през 2018 година 348 лекари са напуснали страната, общо в интервала сред 2015-та и 2018-та те са били 1 692.

Репортерът на Еuronews посещава Видин, където междинната възраст на популацията е най-високата в България. В града е цялостно с аптеки. След сполучливото лекуване на раковото ѝ заболяване Цветелина Милославова има потребност от ежедневни медицински разтривки. Но във Видин съвсем няма физиотерапевти – множеството са отпътували.

В градската болница пък към този момент няма урология, а напълно неотдавна е затворена и неврологията. Както показва основният доктор на частната клиника " Омега " във Видин Данчо Кирашки (бивш дълготраен чиновник на градската болница) - в града липсват цели отделения. " Който има потребност от лекар-специалист, би трябвало да пътува 60 или 100 километра до идната болница. Преди сътрудниците ми да си стегнат куфарите, имахме във Видин 300 лекари, през днешния ден са единствено 120. "

Болно опазване на здравето

Софиянката Румяна Тодорова е патоложка, от пет години живее в Бавария. Те е една от двете хиляди български лекари, които работят в Германия. Защо? " Ние, лекарите, не получаваме задоволително самопризнание в България.
Редакцията предлага
Запитах се дали желая да приема това публично отношение. За да станеш доктор, би трябвало да работиш доста, да полагаш старания. За това има потребност от обич към специалността и от мотивация. Страхувам се да не изгубя и двете в тази болна система на опазване на здравето в България. И заплащането е ниско, и публично самопризнание липсва. "

Именно в това отношение са рекомендациите, които дава невроложката доктор Велина Гергелчева. Нейната рецепта за България: по-високи заплати, съвременна здравна техника и шансове за кариерно развиване на младите лекари. " Аз считам, че младите лекари би трябвало да имат избор. По време на специализацията е значимо да се съберат познания и опит и в чужбина, за какво не? Самата аз съм работила две години в Германия, в Мюнхен, преди да се върна назад в България ", споделя Гергелчева.

Младият невролог Александър Фарфаров е измежду тези, които желаят да останат в България. Той обаче счита, че би трябвало да се промени цялата система на опазване на здравето, в това число и да се вкарат частни здравни осигуровки. Държавните разноски за опазване на здравето, възлизащи на пет % от брутния вътрешен артикул са прекомерно ниски спрямо тези в другите страни от Европейски Съюз, счита Фарфаров. " Най-големият проблем на българското опазване на здравето е отливът на медици, заради което най-много селските региони остават без обслужване. Провинцията би трябвало да стане по-атрактивна за младежите - тъй че те да могат да изградят живота си там. Не става дума единствено за опазването на здравето, а и за цялата обществена среда. "

Проблемът с приходите

Еuronews привежда и данни за чистия приход на лекарите от незабавната помощ в България - до неотдавна приблизително към 900 лв., а от началото на годината - сред 1 200 и 1300 лв.. В Германия началната заплата на асистент-лекарите в клиниките е 4 402 евро бруто. Според синдикални данни, през последните 10 години България е била напусната от близо 30 000 медицински сестри. В Западна Европа приходите им са до 10 пъти по-високи от тези в родината.

*****

Вижте и това видео на Дойче Веле:
" Без нея сме изгубени "