Преподавател в Сао Пауло: Българите са в елита на Бразилия
Българското учебно заведение в Сао Пауло приготвя взаимно с посолството ни в Бразилия двоен коледен празник. За това по какъв начин българите там съумяват да запазят родните просвета и обичаи, описа за рубриката БГ свят на Българска телеграфна агенция Михаил Кръстанов - началник на българското образователно заведение в Сао Пауло.
Той е роден в София, приключил е образованието си в СУ „ Св. Климент Охридски “. Магистър е по българска и типичен филологии, сега приготвя докторантура. В Бразилия е от 2002 година
Първоначално почнал да води курс по антична митология, а сега преподава западноевропейска литература в католическия университет Кларинтиано, Бататайс.
- Какво бихте ни споделили за българската общественост в Бразилия?
- Това е една чудесна общественост. Като учебен началник на Българското учебно заведение в Сао Пауло имам привилегията да познавам огромна част от сънародниците ни в Бразилия, най-много родителите, които са записали децата си в учебното заведение – това са българи от Рио, Манаус, Гояния, Баия и доста други щати. Благодарение на учебните мероприятия за българските празници, национални и фолклорни, общността ни в Сао Пауло се събира постоянно и поддържа българското съзнание.
Тази събота, на 10 декември, Българското учебно заведение в Сао Пауло приготвя, взаимно с българското посолство, двоен коледен празник. Сутринта, в залите на учебното заведение ще се организира Коледна работилница, по време на която ще бъдат направени сурвачки. Ще има проява на сурвакане с присъединяване на възпитаници от учебното заведение, както и коледна софра. По инициатива на учебното заведение и посолството се провежда обяд и неофициална среща с българската общественост в Бразилия.
Българите в Бразилия са образовани хора със солидни специалности и това е доста значимо, когато става въпрос да се редуцира дистанцията и да се поддържа българското в далечна страна.
- Как пристигна концепцията и чия беше самодейността за откриването на българското учебно заведение? Колко деца учат в него и от какви националности и култури са те?
- През 2008 година бях поканен да повеждам курс по български език, в който се записаха най-вече бесарабски българи на междинна възраст. Този курс устоя доникъде на 2009 година, само че до момента в който го водех, все си мислих дали е допустимо да се основе българско учебно заведение за деца. Направих изследвания, аплайвах по програмата Роден език зад граница към МОН и планът беше утвърден. Започнахме с 15-20 възпитаници, към днешна дата те към този момент са над 100. Това са най-вече деца от смесени бракове и множеството са родени в Бразилия. През последните години към учебното заведение, което се явява само за цяла Южна Америка, се причислиха и възпитаници от Перу и Аржентина - все деца, жадни да научат български език. Смело мога да настоявам, че се оправят доста добре в онлайн образованието.
- Колко е мъчно да бъдеш преподавател на толкоз хиляди километри от родината? Как съвместявате преподаването на български език и това на български обичаи и просвета?
- Бих перифразирал въпроса по този начин – какъв брой е мъчно да ръководиш едно българско учебно заведение в 20-милионен град като Сао Пауло, един от международните мегаполиси. Това е задача. Нито аз, нито сътрудниците преподаватели Иглика Спасовска и Зорница Антонова, сме се замисляли по този въпрос. Някои от нашите преподаватели пътуват над два часа, с цел да са на линия в съботите. Това се отнася и за доста от родителите и учениците, без значение от времето и трафика. Винаги съм казвал, че едно учебно заведение съществува с помощта на родителите и учениците. Благодарни сме и на българското посолство в Бразилия за поддръжката, която ни оказват към този момент повече от осем години.
Уроците по български фолклор, обичаи и просвета се организират два пъти месечно като извънкласна активност. Освен това няма български празник, било фолклорен или народен, който учебното заведение да не означи. Дори и в този момент, тази събота, още веднъж ще срещнем нашите възпитаници, родители и посетители с коледните традиции. Ще бъде един доста забавен театър за всички присъстващи.
- Какво съставляват самодейността „ Розите на България “ и българският ден в Сао Пауло?
- „ Розите на България “ е в действителност българският ден в Бразилия. Инициативата се организира всяка година в Музея на емиграцията в Сао Пауло. Събота и неделя пространството на този музей се изпълва с посетители от разнообразни народи, култури, етноси. Всяка година през май, в първата събота, към 11 май, денят, в който църквата уважава светите братя Кирил и Методий, пространството на музея се изпълва с българи.
Не единствено от Сао Пауло, само че и от други щати. В програмата са включени концерт на български музиканти и прояви на наши възпитаници в театралната зала на музея. Във фоайето се провеждат експозиции на български арт предмети, фолклорни продукти, някои от които са останали още от първата вълна на българската емиграция, дегустация на типични български ястия. Празникът приключва с хоро, в което се включват освен представителите на българската общественост, само че и бесарабски българи, бразилци и посетители. Това е денят, в който другите народи се допират до магията на българския фолклор, музика и обичаи.
- Освен в учебно заведение, преподавате и в университет. Кое от двете места Ви е по-интересно?
- Никога не съм се замислял кое от двете места избирам. И двете са свързани по някакъв метод, а връзката е Европа. България е член на Европейски Съюз, а западноевропейската литература стартира с Ренесанса в Италия – люлката на европейската и международна цивилизация. Това дава изключително наслаждение - студентите да свързват преподавателя по този предмет освен с България, само че и с Европа. От друга страна съм отказвал доста преференциално предложение от Федералния университет в Мато Гросо до Сул точно поради учебното заведение. Разстоянието сред тези два щата е голямо.
- Кое Ви задържа в Сао Пауло и бихте ли желали да се върнете в България?
- Не познавам българин в Бразилия, който да не желае да се върне в родината. Въпросът не е дали, а по кое време. Това, което мен ме задържа в Сао Пауло, е работата и най-много учебното заведение. То беше основано с доста труд и огромна обич. Над 100 деца и възпитаници, както и техните родители, разчитат на нас, преподавателите. А и да ръководиш или преподаваш в българско учебно заведение, основава чувството, че сме в България.
БТА
Той е роден в София, приключил е образованието си в СУ „ Св. Климент Охридски “. Магистър е по българска и типичен филологии, сега приготвя докторантура. В Бразилия е от 2002 година
Първоначално почнал да води курс по антична митология, а сега преподава западноевропейска литература в католическия университет Кларинтиано, Бататайс.
- Какво бихте ни споделили за българската общественост в Бразилия?
- Това е една чудесна общественост. Като учебен началник на Българското учебно заведение в Сао Пауло имам привилегията да познавам огромна част от сънародниците ни в Бразилия, най-много родителите, които са записали децата си в учебното заведение – това са българи от Рио, Манаус, Гояния, Баия и доста други щати. Благодарение на учебните мероприятия за българските празници, национални и фолклорни, общността ни в Сао Пауло се събира постоянно и поддържа българското съзнание.
Тази събота, на 10 декември, Българското учебно заведение в Сао Пауло приготвя, взаимно с българското посолство, двоен коледен празник. Сутринта, в залите на учебното заведение ще се организира Коледна работилница, по време на която ще бъдат направени сурвачки. Ще има проява на сурвакане с присъединяване на възпитаници от учебното заведение, както и коледна софра. По инициатива на учебното заведение и посолството се провежда обяд и неофициална среща с българската общественост в Бразилия.
Българите в Бразилия са образовани хора със солидни специалности и това е доста значимо, когато става въпрос да се редуцира дистанцията и да се поддържа българското в далечна страна.
- Как пристигна концепцията и чия беше самодейността за откриването на българското учебно заведение? Колко деца учат в него и от какви националности и култури са те?
- През 2008 година бях поканен да повеждам курс по български език, в който се записаха най-вече бесарабски българи на междинна възраст. Този курс устоя доникъде на 2009 година, само че до момента в който го водех, все си мислих дали е допустимо да се основе българско учебно заведение за деца. Направих изследвания, аплайвах по програмата Роден език зад граница към МОН и планът беше утвърден. Започнахме с 15-20 възпитаници, към днешна дата те към този момент са над 100. Това са най-вече деца от смесени бракове и множеството са родени в Бразилия. През последните години към учебното заведение, което се явява само за цяла Южна Америка, се причислиха и възпитаници от Перу и Аржентина - все деца, жадни да научат български език. Смело мога да настоявам, че се оправят доста добре в онлайн образованието.
- Колко е мъчно да бъдеш преподавател на толкоз хиляди километри от родината? Как съвместявате преподаването на български език и това на български обичаи и просвета?
- Бих перифразирал въпроса по този начин – какъв брой е мъчно да ръководиш едно българско учебно заведение в 20-милионен град като Сао Пауло, един от международните мегаполиси. Това е задача. Нито аз, нито сътрудниците преподаватели Иглика Спасовска и Зорница Антонова, сме се замисляли по този въпрос. Някои от нашите преподаватели пътуват над два часа, с цел да са на линия в съботите. Това се отнася и за доста от родителите и учениците, без значение от времето и трафика. Винаги съм казвал, че едно учебно заведение съществува с помощта на родителите и учениците. Благодарни сме и на българското посолство в Бразилия за поддръжката, която ни оказват към този момент повече от осем години.
Уроците по български фолклор, обичаи и просвета се организират два пъти месечно като извънкласна активност. Освен това няма български празник, било фолклорен или народен, който учебното заведение да не означи. Дори и в този момент, тази събота, още веднъж ще срещнем нашите възпитаници, родители и посетители с коледните традиции. Ще бъде един доста забавен театър за всички присъстващи.
- Какво съставляват самодейността „ Розите на България “ и българският ден в Сао Пауло?
- „ Розите на България “ е в действителност българският ден в Бразилия. Инициативата се организира всяка година в Музея на емиграцията в Сао Пауло. Събота и неделя пространството на този музей се изпълва с посетители от разнообразни народи, култури, етноси. Всяка година през май, в първата събота, към 11 май, денят, в който църквата уважава светите братя Кирил и Методий, пространството на музея се изпълва с българи.
Не единствено от Сао Пауло, само че и от други щати. В програмата са включени концерт на български музиканти и прояви на наши възпитаници в театралната зала на музея. Във фоайето се провеждат експозиции на български арт предмети, фолклорни продукти, някои от които са останали още от първата вълна на българската емиграция, дегустация на типични български ястия. Празникът приключва с хоро, в което се включват освен представителите на българската общественост, само че и бесарабски българи, бразилци и посетители. Това е денят, в който другите народи се допират до магията на българския фолклор, музика и обичаи.
- Освен в учебно заведение, преподавате и в университет. Кое от двете места Ви е по-интересно?
- Никога не съм се замислял кое от двете места избирам. И двете са свързани по някакъв метод, а връзката е Европа. България е член на Европейски Съюз, а западноевропейската литература стартира с Ренесанса в Италия – люлката на европейската и международна цивилизация. Това дава изключително наслаждение - студентите да свързват преподавателя по този предмет освен с България, само че и с Европа. От друга страна съм отказвал доста преференциално предложение от Федералния университет в Мато Гросо до Сул точно поради учебното заведение. Разстоянието сред тези два щата е голямо.
- Кое Ви задържа в Сао Пауло и бихте ли желали да се върнете в България?
- Не познавам българин в Бразилия, който да не желае да се върне в родината. Въпросът не е дали, а по кое време. Това, което мен ме задържа в Сао Пауло, е работата и най-много учебното заведение. То беше основано с доста труд и огромна обич. Над 100 деца и възпитаници, както и техните родители, разчитат на нас, преподавателите. А и да ръководиш или преподаваш в българско учебно заведение, основава чувството, че сме в България.
БТА
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ