Симеон Караколев: Българското агнешко месо е напълно достатъчно за нашия пазар
Българското агнешко месо е изцяло задоволително за българския пазар, сподели в предаването „ Преди всички “ Симеон Караколев , ръководител на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
„ Голяма част – към 50% от животните в тези стопанства ще отидат на продажби на дребно още от самите ферми. Останалите ще се осъществят в комерсиалната мрежа в България. Това, което беше предопределено за експорт, към този момент излезе – отиде за Хърватска и Италия. Всичко останало ще бъде напълно за българския пазар. Българските животни са безусловно задоволителни за българския пазар, стига да нямаме друга интервенция “.
Караколев акцентира обаче, в Румъния да вземем за пример цената на животните е с 10 до 30% по-ниска от тази в България, по тази причина и търговецът избира да купи месото от там и да има по-голяма облага. Цената на българското агнешко месо е от 5,50 до 7 лева /за живо тегло/ според от района, уточни той и добави, че в магазините цената не би трябвало да надвишава повече от 15 лева на кг. По думите му обаче българско агнешко месо може да се откри по магазините с малко шанс:
„ Така е направена нормативната уредба в страната, че потребителят няма по какъв начин да разграничи това месо, което купува от магазина дали е българско или румънско или от друга страна-член на Европейски Съюз ".
Караколев изясни, че в нормативната уредба е записано, че информация за произхода на месото потребителят може да получи, единствено и само в случай че упорства и в магазина му покажат документите за генезис. Караколев добави обаче:
„ Представете си – вие сте на една опашка в хипермаркет, всеки бърза…Представете си какъв брой време ще е нужно на продавача да отиде да откри документите на тъкмо тази партида – това е съвсем немислимо. Това е просто една малка врата, с цел да може търговците да печелят, т.е. да употребяват търсенето на българското “.
Караколев уточни още, че щемпел на месото се поставя там, където е обработено последно, т.е. това не е гаранция, че месото е от страната, поставила печата. Печатът подсигурява за качеството на месото, само че не и за произхода му, добави той:
„ Това би трябвало да бъде променено. Може да наложим браншови стандарт, т.е. ще желаеме всички вериги и огромни търговци да се причислят към този стандарт. Въпросът е дали те желаят да покажат на потребителя какво яде. Потребителят има право да знае какво купува. Българският консуматор би трябвало да избра да купи българската стока “.
Нелоялните практики, като замразено месо или шилешко вместо агнешко, се виждат все по-рядко, означи още Караколев.
Той сподели още, че през вчерашния ден са имали среща със земеделския министър. На нея са говорили за производството и консумация на българско овче сирене. „ Трябва да обединим старания и в цялото общество да тръгне акция, с която да насърчим потреблението на такива артикули. Крайно време е по някакъв метод да покажем, че търсим и ценим нашия роден артикул “, безапелационен е той.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
„ Голяма част – към 50% от животните в тези стопанства ще отидат на продажби на дребно още от самите ферми. Останалите ще се осъществят в комерсиалната мрежа в България. Това, което беше предопределено за експорт, към този момент излезе – отиде за Хърватска и Италия. Всичко останало ще бъде напълно за българския пазар. Българските животни са безусловно задоволителни за българския пазар, стига да нямаме друга интервенция “.
Караколев акцентира обаче, в Румъния да вземем за пример цената на животните е с 10 до 30% по-ниска от тази в България, по тази причина и търговецът избира да купи месото от там и да има по-голяма облага. Цената на българското агнешко месо е от 5,50 до 7 лева /за живо тегло/ според от района, уточни той и добави, че в магазините цената не би трябвало да надвишава повече от 15 лева на кг. По думите му обаче българско агнешко месо може да се откри по магазините с малко шанс:
„ Така е направена нормативната уредба в страната, че потребителят няма по какъв начин да разграничи това месо, което купува от магазина дали е българско или румънско или от друга страна-член на Европейски Съюз ".
Караколев изясни, че в нормативната уредба е записано, че информация за произхода на месото потребителят може да получи, единствено и само в случай че упорства и в магазина му покажат документите за генезис. Караколев добави обаче:
„ Представете си – вие сте на една опашка в хипермаркет, всеки бърза…Представете си какъв брой време ще е нужно на продавача да отиде да откри документите на тъкмо тази партида – това е съвсем немислимо. Това е просто една малка врата, с цел да може търговците да печелят, т.е. да употребяват търсенето на българското “.
Караколев уточни още, че щемпел на месото се поставя там, където е обработено последно, т.е. това не е гаранция, че месото е от страната, поставила печата. Печатът подсигурява за качеството на месото, само че не и за произхода му, добави той:
„ Това би трябвало да бъде променено. Може да наложим браншови стандарт, т.е. ще желаеме всички вериги и огромни търговци да се причислят към този стандарт. Въпросът е дали те желаят да покажат на потребителя какво яде. Потребителят има право да знае какво купува. Българският консуматор би трябвало да избра да купи българската стока “.
Нелоялните практики, като замразено месо или шилешко вместо агнешко, се виждат все по-рядко, означи още Караколев.
Той сподели още, че през вчерашния ден са имали среща със земеделския министър. На нея са говорили за производството и консумация на българско овче сирене. „ Трябва да обединим старания и в цялото общество да тръгне акция, с която да насърчим потреблението на такива артикули. Крайно време е по някакъв метод да покажем, че търсим и ценим нашия роден артикул “, безапелационен е той.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ