Криза за работници във фермите, на дъното сме по заплати в селското стопанство в ЕС
Българският аграрни служащ измежду най-бедните в Европа. Единствено в македонското селско стопанство заплатите са по-ниски.
В същото време се оказва, че междинната заплата в земеделието у нас към този момент изпреварва приходите в ресторантьорството и строителството, само че отново мъчно се намират чиновници.
Фермери обмислят да се откажат от отглеждането на животни, защото не могат да си намерят служащи.
По данни на КНСБ междинната заплата в земеделския бранш у нас е 419 евро. Най-богати са земеделците в Словения, където междинните заплати гонят 1400 евро.
Сравнително високото възнаграждение в бранша на фона на българските приходи идва най-много поради заплатите на висококвалифицираните фрагменти. Механизатор в огромно стопанство може да взима и 2 хиляди лв. заплата.
Семейство Илчеви отглеждат над 70 крави. От две години не могат да намерят служащи. Давали по 20 лв. дневно.
„ Миришело им, доста им била работата, лятото слънцето им пече, не искат”, сподели Радка Илчева. „ Не ще да работи, желае 40 лв. отплата, на мен не ми се пада 40 лв. надница”, съобщи и Илиян Илчев.
Кандидати няма и поради тежките условия и ниското възнаграждение, настояват служащите. Коста Иванов, който години наред е гледал крави в прилежащото село, е без платени осигуровки, а надницата му отивала за храна.
Според синдикатите нискоквалифицираните фрагменти в бранша рядко имат каквито и да било контракти.
„ Над 35% са в сивия бранш. След като държим служащите на минимална заплата, той естествено търси друга възможност”, сподели Светла Василева от КНСБ.
Икономисти пресмятат, че продуктивността в българските ферми е три пъти по-ниска от тази в Евросъюза. Логично, това важи и за приходите.
„ Нашето селско стопанство има потребност от големи вложения, с цел да се увеличи и продуктивността и на работната ръка и на повърхност. Ако от единица повърхност в България се вадят 2 тона, а в Западна Европа – 6, явно имаме проблем”, разяснява икономистът Николай Вълканов.
В същото време се оказва, че междинната заплата в земеделието у нас към този момент изпреварва приходите в ресторантьорството и строителството, само че отново мъчно се намират чиновници.
Фермери обмислят да се откажат от отглеждането на животни, защото не могат да си намерят служащи.
По данни на КНСБ междинната заплата в земеделския бранш у нас е 419 евро. Най-богати са земеделците в Словения, където междинните заплати гонят 1400 евро.
Сравнително високото възнаграждение в бранша на фона на българските приходи идва най-много поради заплатите на висококвалифицираните фрагменти. Механизатор в огромно стопанство може да взима и 2 хиляди лв. заплата.
Семейство Илчеви отглеждат над 70 крави. От две години не могат да намерят служащи. Давали по 20 лв. дневно.
„ Миришело им, доста им била работата, лятото слънцето им пече, не искат”, сподели Радка Илчева. „ Не ще да работи, желае 40 лв. отплата, на мен не ми се пада 40 лв. надница”, съобщи и Илиян Илчев.
Кандидати няма и поради тежките условия и ниското възнаграждение, настояват служащите. Коста Иванов, който години наред е гледал крави в прилежащото село, е без платени осигуровки, а надницата му отивала за храна.
Според синдикатите нискоквалифицираните фрагменти в бранша рядко имат каквито и да било контракти.
„ Над 35% са в сивия бранш. След като държим служащите на минимална заплата, той естествено търси друга възможност”, сподели Светла Василева от КНСБ.
Икономисти пресмятат, че продуктивността в българските ферми е три пъти по-ниска от тази в Евросъюза. Логично, това важи и за приходите.
„ Нашето селско стопанство има потребност от големи вложения, с цел да се увеличи и продуктивността и на работната ръка и на повърхност. Ако от единица повърхност в България се вадят 2 тона, а в Западна Европа – 6, явно имаме проблем”, разяснява икономистът Николай Вълканов.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ