Исторически претенции към съседите: Как Хърватия последва българския пример
Българският образец е инфекциозен - до този извод стига Михаел Мартенс, визирайки триумфа на София да включи публично двустранните исторически разногласия със Северна Македония в присъединителните договаряния с Европейски Съюз. Сега най-малко още една страна потегля по същия път, написа той.
В Хърватия към този момент е почнал подобен спор по въпроса какви предварителни условия да бъдат сложени на Босна и Херцеговина, на Сърбия и на Черна гора в границите на присъединителния развой. Ако те не бъдат изпълнени, може да последва несъгласие, написа Мартенс във " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ".
Промени в конституцията, гранични разногласия, исторически тематики
Хърватската академия на науките и изкуствата към този момент е подготвила документ под названието " Принос към отбраната на хърватските ползи ", в който се изброяват благоприятни условия за блокиране на присъединителния развой.
От Босна и Херцеговина да вземем за пример се изискват промени в конституцията, които да укрепят правата на живеещите там хървати, както и признание на " ролята на Хърватия и хърватите " в отбраната на Босна против сръбската експанзия в интервала 1992-1995 година. Споменават се и неизяснени гранични разногласия.
Сред претенциите към Черна гора са парламентарна квота за дребното хърватско малцинство в страната. Подгорица би трябвало да признае и присъединяване си в сръбската експанзия против Хърватия в края на предишния век.
Най-големият азбучник с условия е насочен обаче към Сърбия: Белград би трябвало да спре " да подклажда ненавист против Хърватия ", да схване хърватската позиция във връзка с концентрационния лагер Ясеновац и да не " преувеличава " мащаба на осъществените там убийства, да върне откраднатите архиви от времената на Втората международна война и " хърватската пролет ". Както отбелязва Мартенс, парадоксалното е, че в тази ситуация не става дума за открити диспути по исторически тематики, а за опит избрана " историческа истина " да бъде показана като само вярната и тя да бъде наложена.
Хърватия забрани на Вучич да посети Ясеновац
В същия подтекст " Свободна Европа " (RFE/RL) оповестява за напрежението сред Белград и Загреб, което породи, откакто Хърватия забрани на сръбския президент Александър Вучич да посети концентрационния лагер Ясеновац. Забраната е била наложена, защото Вучич желал да посети историческото място частно, а сходна аудиенция би трябвало да е в следствие от " сделки сред двете страни ".
Изданието показва, че в Ясеновац, който по време на Втората международна война е бил на територията на самостоятелната страна Хърватия, са били убити десетки хиляди сърби, евреи и роми. В Сърбия националистите упрекват управляващите в Хърватия, че не признават дейностите, осъществени на територията на страната по време на войната. Според Загреб пък Белград употребява тематиката за своите вътрешнополитически цели и не признава осъщественото от страна на сърбите по време на балканските войни през 90-те, напомня RFE/RL.
Как разногласията за средновековни царе отместват действителните проблеми
Макар хърватската академия на науките и изкуствата да не е част от държавното управление, т.е. външната политика на страната да не се дефинира от нея, учените в района се считат за близки до ръководещите, написа Мартенс. Така че е въпрос на време техните изводи да станат част от политическата изразителност, което ще създаде политическа динамичност, от която мъчно ще бъде открит излаз, счита още създателят на материала във ФАЦ. Официалните критерии за участие в Европейски Съюз като институционална непоклатимост, господство на закона и отбрана на човешките права остават на назад във времето. Вместо тях се разиграва един фестивал на ветото, който води до разногласия за средновековни царе, борци за независимост против Османската империя и католически теолози, обобщава Михаел Мартенс.
В Хърватия към този момент е почнал подобен спор по въпроса какви предварителни условия да бъдат сложени на Босна и Херцеговина, на Сърбия и на Черна гора в границите на присъединителния развой. Ако те не бъдат изпълнени, може да последва несъгласие, написа Мартенс във " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ".
Промени в конституцията, гранични разногласия, исторически тематики
Хърватската академия на науките и изкуствата към този момент е подготвила документ под названието " Принос към отбраната на хърватските ползи ", в който се изброяват благоприятни условия за блокиране на присъединителния развой.
От Босна и Херцеговина да вземем за пример се изискват промени в конституцията, които да укрепят правата на живеещите там хървати, както и признание на " ролята на Хърватия и хърватите " в отбраната на Босна против сръбската експанзия в интервала 1992-1995 година. Споменават се и неизяснени гранични разногласия.
Сред претенциите към Черна гора са парламентарна квота за дребното хърватско малцинство в страната. Подгорица би трябвало да признае и присъединяване си в сръбската експанзия против Хърватия в края на предишния век.
Най-големият азбучник с условия е насочен обаче към Сърбия: Белград би трябвало да спре " да подклажда ненавист против Хърватия ", да схване хърватската позиция във връзка с концентрационния лагер Ясеновац и да не " преувеличава " мащаба на осъществените там убийства, да върне откраднатите архиви от времената на Втората международна война и " хърватската пролет ". Както отбелязва Мартенс, парадоксалното е, че в тази ситуация не става дума за открити диспути по исторически тематики, а за опит избрана " историческа истина " да бъде показана като само вярната и тя да бъде наложена.
Хърватия забрани на Вучич да посети Ясеновац
В същия подтекст " Свободна Европа " (RFE/RL) оповестява за напрежението сред Белград и Загреб, което породи, откакто Хърватия забрани на сръбския президент Александър Вучич да посети концентрационния лагер Ясеновац. Забраната е била наложена, защото Вучич желал да посети историческото място частно, а сходна аудиенция би трябвало да е в следствие от " сделки сред двете страни ".
Изданието показва, че в Ясеновац, който по време на Втората международна война е бил на територията на самостоятелната страна Хърватия, са били убити десетки хиляди сърби, евреи и роми. В Сърбия националистите упрекват управляващите в Хърватия, че не признават дейностите, осъществени на територията на страната по време на войната. Според Загреб пък Белград употребява тематиката за своите вътрешнополитически цели и не признава осъщественото от страна на сърбите по време на балканските войни през 90-те, напомня RFE/RL.
Как разногласията за средновековни царе отместват действителните проблеми
Макар хърватската академия на науките и изкуствата да не е част от държавното управление, т.е. външната политика на страната да не се дефинира от нея, учените в района се считат за близки до ръководещите, написа Мартенс. Така че е въпрос на време техните изводи да станат част от политическата изразителност, което ще създаде политическа динамичност, от която мъчно ще бъде открит излаз, счита още създателят на материала във ФАЦ. Официалните критерии за участие в Европейски Съюз като институционална непоклатимост, господство на закона и отбрана на човешките права остават на назад във времето. Вместо тях се разиграва един фестивал на ветото, който води до разногласия за средновековни царе, борци за независимост против Османската империя и католически теолози, обобщава Михаел Мартенс.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ