Ядем най-евтиния хляб в ЕС, но поскъпването на тока ще се отрази на цената
Българският самун е най-евтиният в Европейския съюз, българският самун е храна, която е обезпечена като достъп до потребителя, от една страна, и тя има сензитивно постоянна цена дълго време. Това сподели ръководителят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева в студиото на " България заран ".
" При нас покачването на цената се постанова от транспортните разноски, цената на горивото. При нас промяна на цената се постанова главно, с цел да компенсираме работещите в сектора, те поставят най-вече нощен труд и той не е прелъстителен за младежите ", изясни Кукушева.
Тя добави, че Данък добавена стойност ставката за хляба и брашното е 0%, което автоматизирано е оказало въздействие на цената на хляба.
" Всякакви анализаторчета, които настояват, че Данък добавена стойност не се отразява на цената, изричат една голяма неистина, тъй като Данък добавена стойност се заплаща от потребителя ", сподели още тя и изрази очакване за опазване на нулевата ставка за хляба.
По думите на Кукушева е мъчно да се предвижда каква би била цената на хляба, в случай че Данък добавена стойност за този артикул стане 20 %, защото всеки хлебопроизводител има друга цена на изходния артикул.
" България е единствената страна в света, която няма Данък добавена стойност на хазарта, което би довело към 3 милиарда лв. в държавния бюджет ", счита Мариана Кукушева.
Според нея краткотрайната възбрана за търговия със зърнени култури от Украйна не е задоволителна, тъй като вследствие на вноса на украинско зърно в страната има " пагубно високи ресурси от зърно ", които са в порядъка на към 3 млн. тона, 2,2 млн. от които е пшеницата. Потреблението на пшеница у нас годишно е към 1,5 млн. тона, изясни тя.
" Т.е. тази пшеница би трябвало по всевъзможен метод да се опита страната да подкрепи зърнопроизводителите да я продадат, тъй като тя има период на валидност, тя няма по какъв начин да се съхранява и нямам доверие някой непринудено да си купи пшеница ", разясни още тя.
По обясненията на Кукушева българските хлебопроизводители и мелничари купуват още от август и септември, тъй като в изискванията на война, хиперинфлация и пандемия цените са нестабилни.
" Една част от пшеницата сигурно ще бъде бракувана. Новата годишна продукция е единствено след към 10 дни, ще би трябвало да се освободят зърнените бази, които би трябвало да поемат и тях. Всички бази в страната поемат общо 15 млн. тона, а най-големият проблем е със слънчогледа, който гранясва ", добави специалистът.
Мариана Кукушева е безапелационна, че " нито един грам зърно от Украйна не е влезнал при хлебопроизводителите ".
Тя разясни, че повишаването на тока за бизнеса няма да се отрази на цената на хляба.
" Такъв вид нарастване, което е двуцифрено и значително, няма по какъв начин да не се отрази на себестойността на хляба. Но не бих споделила, че ще бъде поправена незабавно в комерсиалните вериги, а българските снабдители чака да запазят доставната си цена ", разясни тя.
" При нас покачването на цената се постанова от транспортните разноски, цената на горивото. При нас промяна на цената се постанова главно, с цел да компенсираме работещите в сектора, те поставят най-вече нощен труд и той не е прелъстителен за младежите ", изясни Кукушева.
Тя добави, че Данък добавена стойност ставката за хляба и брашното е 0%, което автоматизирано е оказало въздействие на цената на хляба.
" Всякакви анализаторчета, които настояват, че Данък добавена стойност не се отразява на цената, изричат една голяма неистина, тъй като Данък добавена стойност се заплаща от потребителя ", сподели още тя и изрази очакване за опазване на нулевата ставка за хляба.
По думите на Кукушева е мъчно да се предвижда каква би била цената на хляба, в случай че Данък добавена стойност за този артикул стане 20 %, защото всеки хлебопроизводител има друга цена на изходния артикул.
" България е единствената страна в света, която няма Данък добавена стойност на хазарта, което би довело към 3 милиарда лв. в държавния бюджет ", счита Мариана Кукушева.
Според нея краткотрайната възбрана за търговия със зърнени култури от Украйна не е задоволителна, тъй като вследствие на вноса на украинско зърно в страната има " пагубно високи ресурси от зърно ", които са в порядъка на към 3 млн. тона, 2,2 млн. от които е пшеницата. Потреблението на пшеница у нас годишно е към 1,5 млн. тона, изясни тя.
" Т.е. тази пшеница би трябвало по всевъзможен метод да се опита страната да подкрепи зърнопроизводителите да я продадат, тъй като тя има период на валидност, тя няма по какъв начин да се съхранява и нямам доверие някой непринудено да си купи пшеница ", разясни още тя.
По обясненията на Кукушева българските хлебопроизводители и мелничари купуват още от август и септември, тъй като в изискванията на война, хиперинфлация и пандемия цените са нестабилни.
" Една част от пшеницата сигурно ще бъде бракувана. Новата годишна продукция е единствено след към 10 дни, ще би трябвало да се освободят зърнените бази, които би трябвало да поемат и тях. Всички бази в страната поемат общо 15 млн. тона, а най-големият проблем е със слънчогледа, който гранясва ", добави специалистът.
Мариана Кукушева е безапелационна, че " нито един грам зърно от Украйна не е влезнал при хлебопроизводителите ".
Тя разясни, че повишаването на тока за бизнеса няма да се отрази на цената на хляба.
" Такъв вид нарастване, което е двуцифрено и значително, няма по какъв начин да не се отрази на себестойността на хляба. Но не бих споделила, че ще бъде поправена незабавно в комерсиалните вериги, а българските снабдители чака да запазят доставната си цена ", разясни тя.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ