Българският език заслужава да го празнуваме. Не само защото е

Българският език заслужава да го честваме. Не единствено тъй като е най-старият писмен славянски език. Но и тъй като е богат, експресивен, еластичен. Той е може би най-значимият принос на българите към човешката цивилизация.

Национална библиотека " Кирил и Методий "

Коментар от Александър Андреев:

Честит празник! Българският език заслужава да го честваме. Не единствено тъй като е остарял - най-старият писмен славянски език. Но и тъй като е богат, експресивен, еластичен, нюансиран, а с целия този собствен капацитет се трансформира в едно от дребното притежания на българите, което без никакъв срам може да се покаже на интернационалната сцена и да се мери на равна нога даже с огромните и с наложилите се по света езици. Ще го кажа по този начин: българският език е може би.
Редакцията предлага
Защо българският език заслужава да го обичаме

За да не ме упрекнете в безконтролно пресилване: пиша това като човек, който е превел на български десетки хиляди страници от шест разнообразни непознати езика, като създател и съавтор на няколко дузини книги, написани или преведени на български. Използвам самохвалството най-много с цел да онагледя всекидневното си, работно удивление от българския, изключително когато той се среща с други - по-големи или по-малки, по-важни или по-периферни - международни езици. И се оправя чудесно, без никакви загуби на размер, субстанция или смисъл. Българският език има сила, той има лексикален и граматически запас да изрази всяка допустима мисъл и концепция. Той е жив и еластичен, умее да се нагажда и модернизира. И по тази причина го обичам.

" И се гордея с него " - прибавя тук мисловната инерция. Но дали можем да се гордеем с нещо, което не сме основали сами, което не сме постигнали персонално? Не знам. И някак си не дръзвам гордо да закича българския език на ревера си, тъй като той не е почетен орден, с който да се фукаш пред света. Той е групово създание на милиони хора, изграждано в продължение на епохи, с което ние просто си служим. Служим си с признателност и с почитание.

Впрочем, не постоянно и не всички. Ето още нещо персонално, което ще чуете и от доста българи, обитавали повече време отвън достоверната българска езикова среда: " Защо българите употребяват толкоз доста вулгарни и нецензурни думи и изрази, за какво псуват толкоз постоянно? ". Да, не са единствено българите. И да, човек може да прочете задоволително съществени културно-антропологически пояснения на този феномен, на които тук няма да се спирам. Но без значение от тези ангажименти, отново си остава безпомощното неразбиране пред това грозно посягане върху красивия език. Върху един богат език, който може да изрази каквото си пожелаеш, без безусловно да го подлютиш с някоя хаплив.

Един език, който прави разлика сред " остро " и " люто ", сред " чичо " и " вуйчо ", сред по-възрастна и по-млада сестра, сред това " да купиш кафе на някого " или " да почерпиш някого с кафе " - все нюанси, в които при превода се препъват редица други, по-големи и божем по-богати езици. Да не приказваме за думата " байгън " - нищо, че е турска. Всичко това - отново със наложителната спогодба, че тези образци, дадени напълно пътем и без рекламация, въпреки всичко не са симптом за някаква уникалност на българския. Те са образец за неговото благосъстояние, разнообразие и еластичност.

През просото

Многообразие и еластичност, с които част от новите цифрови българи злоупотребяват - несъзнателно, от суетност или заради неначетеност, цепейки през пръсти. Какво друго да каже човек, когато види в мрежата глагола " айролвам "? Какво друго да направи, с изключение на да подбели очи? И обезкуражено да въздъхне: Криндж!

Александър Андреев

Но споко, хора, този превъзходен език ще преглътне и кринджа. Дано единствено да оцелее по-дълго. Днес го приказват към 9 милиона души, написа в най-авторитетните британски, немски, френски или съветски енциклопедии. Впрочем, в тези съществени източници човек с наслада може да прочете обстоятелствата за неповторимия принос на българския към развиването на славянските езици и писмености - горещо предлагам тези уважителни публикации, от които човек нефилолог може да научи непредвидени и доста позитивни неща за родния си език.

Език, който заслужава да го обичаш и да го празнуваш. Честит 24 май!

*****

Вижте и това видео и тази фотогалерия от архива ни:

Той е ром. И преподава български език в Кобленц.