Българската позиция за Северна Македония ще се придържа към Договора

...
Българската позиция за Северна Македония ще се придържа към Договора
Коментари Харесай

Приемственост с нюанси - новият външен министър за спора със Северна Македония

Българската позиция за Северна Македония ще се придържа към Договора за добросъседство от 2017 година и декларацията на Народното събрание от 2019 година

Това се споделя в известие на Министерството на външните работи и участва в медийни мнения на новия външен министър Теодора Генчовска след церемонията само че предаването на властта в Министерство на външните работи.

Коментарът ѝ от събитието, което съгласно е било доминирано от Северна Македония, оставя отворена вратата държавното управление да развива личния си метод към разногласието със Скопие.

Церемонията се състоя ден преди Съвета по общи въпроси, на който, по думите на Генчовска, " на този стадий няма да има смяна ". Скопие счита, че има опция за пробив и събаряне на ветото, забавило македонските договаряния с Европейски Съюз, сред днешния съвет и средата на януари. Наскоро външният министър Буяр Османи разгласи, че по-голямо закъснение би могло да докара до " замразен спор ".

Коя е Теодора Генчовска,.

Разликата сред позицията и декларацията

В коментара си Генчовска не загатва един от стълбовете на българската политика към Скопие в последните две години -, която в детайли описваше дълъг лист с български претенции към Северна Македония. В позицията, призната през октомври 2019 година, те се разделяха на стадии, на които би трябвало да бъдат изпълнени - за Първата междуправителствена конференция, за Втората междуправителствена конференция и за продължение на договарянията.

на Народното събрание, подкрепяща Рамковата позиция, е доста по-кратка и с съответни условия, от които единствено по две точки биха зародили разногласия сега. Те са:

- да се придържат прецизно към член 8 от Договора, а точно към " обективното, основаващо се на достоверни и учредени на доказателства исторически извори за научно пояснение на историческите събития " ;

- да се придържат прецизно към откритата и утвърдена от парламентите на двете страни уговорка във връзка с формалния език на Република Северна Македония.

Именно настойчивата приложимост на термина " историческа истина " и желанието да се заобикаля използването на " македонски език " бяха измежду факторите за повишение на напрежението сред София и Скопие от предходната година насам.

Изпълнимите въпроси

Паралелно със запазването на българската позиция обаче досегашният екип на външното министерство създаде така наречен проект 5+1 с претенции към Северна Македония. Миналата седмица специфичният представител на Скопие в разногласието със София, че на тези оферти - които съответстват с по-малко противоречивите точки от декларацията - македонската страна към този момент е изпратила отговор до българската.

Същевременно по останалите точки в декларацията на Народното събрание, съгласно Северна Македония, има или може да бъде реализирано единодушие, защото смисъла им съответствува с точките в 5+1:

- гаранции за използване на Договора за добросъседство;
- отвод от искания за интервенция и " македонско малцинство " ;
- реабилитация на репресирани с българско самосъзнание;
- използване на договореностите от историческата комисия;
- завършек на говора на ненавист към България и жителите на Северна Македония с българско съзнание, " в това число в медии, надписи на монументи, паметни плочи и други " ;
- да спомагат за издирването, възобновяване и опазването на българските военни монументи и гробища на територията на Република Северна Македония в духа на европейските полезности.

Последната точка не беше част от " 5+1 ", само че официално не е предмет на разногласия. Деликатен остава въпросът с " македонското малцинство " ; Скопие има подготвеност да препотвърди ненамесата си в българските вътрешни работи, само че български политици от години настояват, че македонската страна предизвиква през европейски организации концепцията, че такова малцинство има. Освен това македонски политици, че признаването на македонско малцинство е изискването за регистриране на българите в конституцията на страната.

Стоев съобщи, че отговорите на македонската страна на 5+1 са били забавени и че към този момент отхвърля да ги разяснява - настояванията са оповестени от служебното държавно управление през лятото, а реакцията се получава през ноември. " От едната страна се прави всичко допустимо, с цел да бъдем сложени на спомагателен напън в последните дни преди Европейския съвет, който ще бъде тази седмица, да решаваме въпрос, който, по този начин или другояче, не се решаваше през целия интервал на служебното държавно управление, " цитира го БНР.

" Пълна неприкритост за обществото "

Министър Теодора Генчовска разгласи, че ще работи при цялостна неприкритост за обществото. Всеки месец ще бъдат проведени постоянни брифинги за медиите, на които ще бъде предоставяна информация за свършеното от министерството, продължава известието на Министерство на външните работи.

Самият Стоев заключи какво счита за сполучливо свършено от встъпването в служба на 12 май 2021 година - проведените избори зад граница два пъти за година в изискванията на пандемия, евакуацията по време на рецесията в Афганистан, траялите евакуации, свързани с пандемията от COVID-19, на сънародници зад граница, както и активизирането на договарянията със Северна Македония.

По последната тематика екипът на Стоев съумя да пренасочи вниманието в разговора от мъчно допустимите исторически въпроси, повишили градуса в последната година, към други съответни претенции (в които другото противоречиво искане - за възпиране от понятието " македонски език " - не се споменаваше).

" Мога да кажа с горделивост, че с помощта на професионалния екип на Министерство на външните работи и вследствие на неуморния труд на дипломатическите ни задачи, както в Скопие, Брюксел и други европейски страни, успяхме да променим визията на редица европейски страни във връзка с този двустранен разговор, " сподели Светлан Стоев, който загатна Рамковата позиция на държавното управление на Бойко Борисов. " Работено бе по две писти - двустранна с Република Северна Македония и диалози с европейските ни сътрудници. В резултат от обект на договарянията ние се превърнахме в индивид. Не мога да се съглася с някои изказвания, че българската дипломация в тези месеци е била незабележима или не си е правила работата ".
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР