Българската енергетика е пред прага на изключително сериозни изпитания. Българската

Българската енергетика е пред прага на извънредно съществени тествания.

Българската въглищна енергетика, която изхранва доста хора в България, е подложена на едно от най-големите тествания. Предстои една тежка процедура на дерогация. Дерогацията, според механизма, по който е планувана, се прави обект за обект, централа по централа. Всяка централа сега готви проект за резултатите, степента на замърсяване и рехабилитацията, социално-икономическото влияние на обекта върху околната среда. Процесът е временен и към момента не е приключил. [b]Надявам се най-малко огромните ни централи да получат доста дълга дерогация. Борбата е да бъде повече от 20 години.[/b] Най-вероятно ще се получават за период по на 5 години.

[b]Има ли опция?[/b]

Не слагайте кръст на българската въглищна енергетика. Макар и замърсяваща и плащаща санкции, тя към момента може да бъде витална. Необходими са сложни разбори, въз основа на които да се направи оценка за по-нататъшната активност. Тези сложни разбори би трябвало да отчетат какъв брой хора ще изгубят работата си, в случай че не се получи дерогация. Този развой ще бъде дълъг и няма да бъде по никакъв начин неусетен. Германия, Полша и Гърция са в сходно на България положение, само че и те се борят за опазване.

Ще има замърсители, които ще костват доста като санкции. Но огромните ТЕЦ-ове в България, като Контур Глобал и АЕС, възнамеряват цялостно сходство с условията на Европейския съюз. Остава да помислим за държавната Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “, Топлоелектрическа централа „ Бобовдол “, Топлоелектрическа централа „ Брикел “. Проблемът е в нашия двор. До две години би трябвало да стане ясно кои централи и каква дерогация получават.

[b]Или екология, или на ниска цена ток и работни места[/b]

Най-високият приоритет в европейската енергийна политика е чистата сила. Околната среда се трансформира в приоритет. Мерките на Брюксел, които имат за цел да прекратят производството на ток от въглища на територията на Евросъюза /съответно ще доведат до загуба на работни места и по-скъпо електричество – бел.ред./, се вършат с грижа за нашето здраве. Това не е измислена тематика.

[b]Бъдещето на АЕЦ „ Белене “[/b]

Втората атомна централа е неосъществим от икономическа позиция план. Той е обвързван с доста огромен стопански риск. Например, една Унгария, която стопира своите нуклеарни мощности и възнамерява да ги размени с нови в АЕЦ „ Пакш “, изпитва компликации с финансирането. Ако създадем паралел с Унгария, мисля, че от макроикономическа позиция България не може в никакъв случай да отговори на европейските условия по този план.

АЕЦ „ Белене “ не е единствено наш план. Всички го споделят, че той е европейски план и би трябвало да дава отговор на всички европейски условия за отражение върху макроикономическата рамка на страната, върху цената на електрическата енергия. Очаква се както в Унгария, по този начин и във Англия след стартирането в употреба на атомните централи да има растеж на цената на тока за бита и индустрията. /БГНЕС

--------------

Иван Хиновски, енергиен специалист. Неговият разбор е изработен въз основата на въпроси на БГНЕС и ТВ плюс.