България е сред лидерите при износа на зърнено-маслодайни култури за 2018 г.
България заема челни позиции при износа на зърнено-маслодайни култури за 2018 година. Това разгласи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на Деветия Национален агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), оповестиха от пресцентъра на агроминистерството. Експортът на зърнени култури за предходната година възлиза на общо 3.14 милиарда лева, което е 37.3 % от общия експорт на селскостопански артикули от България. А страната ни заема 11-то място в света по експорт на мека пшеница с осъществен износ от 4.17 млн. тона за предходната година. Числата демонстрират, че сме на 11-то място и при износа на царевица с осъществени 1.41 млн. тона. Страната ни е на второ място в света по експорт на черен маслодаен слънчоглед с износ от 779 хиляди тона. Заемаме осмо място по експорт на рапица.
Десислава Танева заяви, че през предходната година са добити над 12 млн. тона зърно - пшеница, ечемик, царевица, рапица и слънчоглед. От общото създадено количество са изнесени 6.80 млн. тона. Очакваната годишна продукция от пшеница за тази година е към 6 млн. тона. Земеделският министър акцентира, че България има добър, конкурентноспособен и витален бранш в лицето на зърнопроизводството. По думите й, и без поддръжката по Програмата за развиване на селските региони (ПРСР) 2014-2020 година в сегашния програмен интервал, секторът се развива сполучливо.
Предизвикателството на нашето време са измененията в климата и въздействията върху околната среда. Сектор "Зърнопроизводство " е този, който може да щади почвените запаси и биологичното многообразие.
По отношение на отбраната от градушки, министър Танева уточни, че е нужна финансова взаимност сред земеделските производители и страната, с цел да има предварителна защита на риска и пазарни компенсации при неподходящи климатични условия. Това ще бъде допустимо, единствено в случай че има бенефициент и финансово присъединяване на всички земеделци, добави министърът. Тя напомни, че към 36 млн. евро, заделени по мярката за ръководство на риска, са трансферирани по бюджетите на ограничения, чиито приеми по ПРСР ще бъдат отворени през първите шест месеца на 2020 година. За идващия програмен интервал по тази мярка бюджетът ще бъде два пъти по-голям в размер на 72 млн. евро.
Министърът на земеделието сподели, че взаимстваме опит от Унгария, с цел да бъде препоръчана друга правна форма за национална предварителна защита от климатични събития. Целта е земеделските производители да получават компенсации при доста по-добри условия. Този модел работи и в други страни-членки. Всички работят в тази посока. В Турция са задължили всеки аграрни производител да се застрахова, с цел да работи системата със съфинансиране, изясни министър Танева.
Десислава Танева заяви, че през предходната година са добити над 12 млн. тона зърно - пшеница, ечемик, царевица, рапица и слънчоглед. От общото създадено количество са изнесени 6.80 млн. тона. Очакваната годишна продукция от пшеница за тази година е към 6 млн. тона. Земеделският министър акцентира, че България има добър, конкурентноспособен и витален бранш в лицето на зърнопроизводството. По думите й, и без поддръжката по Програмата за развиване на селските региони (ПРСР) 2014-2020 година в сегашния програмен интервал, секторът се развива сполучливо.
Предизвикателството на нашето време са измененията в климата и въздействията върху околната среда. Сектор "Зърнопроизводство " е този, който може да щади почвените запаси и биологичното многообразие.
По отношение на отбраната от градушки, министър Танева уточни, че е нужна финансова взаимност сред земеделските производители и страната, с цел да има предварителна защита на риска и пазарни компенсации при неподходящи климатични условия. Това ще бъде допустимо, единствено в случай че има бенефициент и финансово присъединяване на всички земеделци, добави министърът. Тя напомни, че към 36 млн. евро, заделени по мярката за ръководство на риска, са трансферирани по бюджетите на ограничения, чиито приеми по ПРСР ще бъдат отворени през първите шест месеца на 2020 година. За идващия програмен интервал по тази мярка бюджетът ще бъде два пъти по-голям в размер на 72 млн. евро.
Министърът на земеделието сподели, че взаимстваме опит от Унгария, с цел да бъде препоръчана друга правна форма за национална предварителна защита от климатични събития. Целта е земеделските производители да получават компенсации при доста по-добри условия. Този модел работи и в други страни-членки. Всички работят в тази посока. В Турция са задължили всеки аграрни производител да се застрахова, с цел да работи системата със съфинансиране, изясни министър Танева.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ